Има ли шанс за нова революция в Сърбия?

в. Политика

След вълните на насилие в сръбската столица миналата неделя, в които се забелязват и политически мотиви, демонстрирани чрез нападения над централите на политическите партии и националната телевизия, беше поставен въпросът може ли повторението на подобни безредици в бъдеще да разклати и свали властта в Сърбия? Възможен ли е сценарият на преврата през 2000 г., когато хората масово нахлуваха в държавните институции или по-мекият вариант – предизвикване на предсрочни избори?

Преподавателят в Белградския факултет по политически науки, социологът Зоран Стоилкович заяви за в. „Политика“, че не вярва много в подобна възможност, тъй като успешният протест подразбира наличието на няколко важни елемента. Най-вече група, която смята, че има политически потенциал и авторитет в обществото, както е било със студентите или гражданските протести.

„Протестът трябва да има ефект и във вътрешността на страната, а не само в Белград, и да има отзвук сред младите и в по-широк международен план. Едва когато всичко това присъства и когато има даден известен повод, който е до болка ясен и обиден, като кражбата на гласове на изборите, тогава протестът може да има ефект. Обществото трябва да бъде ясно разделено на нас и на вас. Смятам, че сега не са налични всички тези елементи“, казва Стоилкович.

Политическата сила, която би искала да застане начело на тези протести, би трябвало да представи сравнително развита платформа, в която да настоява за решаването на реални житейски проблеми. „Протестите с насилие са нещо, което в днешно време се възприема с големи резерви и зависи от авторитета на организаторите или от степента на поляризация. Сръбските граждани вече са се наситили на всички, всички са напълно делегитимирани. Опозицията е изправена пред сериозния проблем да докаже, че има капацитет да направи нещо повече за постигането на по-правова и развита държава.“

На подобно мнение е и Феджа Димович, член на Белградския синдикат и ръководител на бунтовническата генерация на младите музиканти, според който в Сърбия всички политически партии функционират в една система. „И онези, които сега призовават за предсрочни парламентарни избори, са отново представители на великите сили, така че и те бързо ще влязат в коалиция с онези, които са на власт в момента. Въпреки че в неделя имаше хора, които крадоха и рушиха града, смятам, че народът е доста недоволен и че подкрепя индиректно някакъв вид революция“, смята Димович.

Размириците не бяха само протест срещу гей парада, а и израз на разочарованието и обезсърчението, в което изпадна цяло едно поколение. Затова Димович смята, че съществува възможност да се повторят размириците, но не вярва, че подобни протести, които са доста неорганизирани, могат да доведат до промени във властта или до предсрочни парламентарни избори.

„Сърбия не е суверенна държава, в която властта се сменя с волята на народа, а това става според интересите на великите сили, преди всичко на САЩ и ЕС. Всички революции у нас, и през 1941 г., и през 2000 г. бяха класически държавни удари, организирани отвън. Това общество отново се занимава с последиците, вместо да си зададе въпроса какво е трябвало да бъде предприето, за да не се случват подобни неща“, напомня Димович. Стоилкович смята, че проблемът е най-вече в автентичното свързване на опозицията и ясна алтернативна програма.

„Един сценарий с насилие може да има резултат, само ако имате зад гърба си сериозна подкрепа от държавния апарат и голяма подкрепа от гражданите. В момента не мисля, че има подобно нещо. Предизвикването на предсрочни парламентарни избори е по-реалистичен сценарий, тъй като комбинацията от събирането на милион подписи с уличните демонстрации би могла да има синергичен ефект. Смятам, че ще има продължителни протести и висока стенен на напрежение, но ключова роля ще играе властта. В случай че властта си извлече някаква поука от всичко това и преразгледа позициите си около приватизациите, корупцията и начините за развитие, тогава може самата тя да реши да отиде на избори“, изтъква Димович.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.