Студентски протест на 20 октомври?

Октомври, 2010. По коридорите на най-старото висше учебно заведение в България се разнасят какви ли не слухове. Студентите не обсъждат лекции, преподаватели или проекти. Всички се чудим: „Ще учим ли?”След жестокото орязване на бюджета на СУ с над 30% спрямо минали години, ръководството е принудено да предприеме антикризисни мерки. Мерки, които ще оставят на улицата студентите – Алма Матер затваря врати. Най-големият университет в България е доведен до просешка тояга, а студентите и преподавателите – обвниени във всички възможни грехове: от корупция до мрънкане за пари.

Това не може да продължава. Управляващите образователния сектор всекидневно се подиграват с поверените им институции, със специалисти с многогодишен опит, със студентите. Те се подиграват с държавата, която винаги е считала образованието за основна ценност.

Нека ние им покажем, че не са всесилни. Нека ни чуят – защото повече няма да мълчим.

Събитието във Facebook
Събитието във форума на СУ

Защо студентите излизат на протест пред Министерството на образованието

Още лятото на 2009 година се появиха първите предложения за съкращаване на общия бюджет за образование (включително висше) с ¼. В суматохата на провежданите парламентарни избори обаче, напротив, появи се обещанието делът от общия републикански бюджет за образование да нарастне. Конкретен ангажимент на сегашното мнозинство в ХХХХІ-то Народно събрание оттогава гласи, че вместо 4,2% от бюджета за просвета ще се отделят 5%, а за наука – съответно 1%. Сега, година по-късно няма и помен от този ангажимент – предвижда се бюджетът за образование за 2011 година да е общо 3,3%, а този за наука – едва 0,2%. Тези цифри достатъчно красноречиво говорят за пълно несъответствие между декларираното намерение за политиката спрямо образователния сектор и реално направеното от лятото на 2009 година насам.

Твърдението, че образованието е приоритет, е твърдение само на думи, не на дела. На дела образованието и науката не са приоритет.

В това може да се убедим и от предвидената макрорамка на бюджетите на страната за периода 2011-2013 година, заложена от Министерски съвет. Държавното финансиране на университетите е предвидено да остане на нивото от 2010 година – годината, в която недостигът на средства във ВУЗ-овете ги хвърля в остра криза и спад на качеството на обучението. Така тази криза по отношение на финансирането е заложена да продължи в държавните университети години наред.

Стигаме до въпроса какво е направило Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) и министър Сергей Игнатов за да предотвратят тази тенденция, за да смекчат и избегнат кризата в образованието и неблагоприятните последствие от нея върху обучението, включително върху нас, студентите.

Къде е екипът на МОМН в трикратно взиманите решения от Министерски съвет само за една година за намаляване на субсидиите на държавните университети?

Припомняме, че на 11 август 2009 г. Министерски съвет взе решение да ореже парите за висше образование общо с 20 млн. лева. В резултат на това новата учебна година в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, например, започна с намалени стипендии за успех, като сумата бе сведена от 120 на 90 лева, а броят на получаващите я намаля от 3000 на 2200 студенти. В този момент студентите обърнаха внимание на ръководството на СУ за тежките последствия от подобно решение върху учащите се и поискаха нивото на стипендиите да бъде върнато в размерите от 2008/2009 година.
Информацията за това стигна до МОМН, но никой не чу Министерството на просветата да коментира тези студентски затруднения и да търси възможност за поправяне на положението.

Напротив, на 20 април 2010 правителството приема постановление № 76 за „Оптимизиране на разходите и субсидиите по републиканския бюджет 2010 г.”, с което средствата за държавните ВУЗ-ове се намаляват средно с 10%. Така Софийският университет вече разполага с 25% по-малко средства от учебната 2008/2009 г. Академичната общност (преподаватели и студенти заедно) обърна внимание на МОМН и правителството с протест на 11 май 2010 г., че липсата на средства вещае само ограничения в развиването на образованието и притеснения за студенти и преподаватели. Всякакви възможности за осъществяване на реформи, които да подобряват достъпността, привлекателността и качеството на обучение са на практика неосъществими в тези нови условия, при които трябва само да се пести и ограничава.

Вслуша ли се МОМН в исканията на Софийския университет? Това не личи от нито едно изказване на министър Сергей Игнатов от този период, нито на който и да било от екипа на министерството. Конкретни действия за промяна на отношението към държавните университети, което да увеличи техните възможности в положителна насока, досега няма.

Вместо това във ваканционния период за висшите държавни училища и голяма част от държавната администрация се взима ново решение, засягащо държавното финансиране. С изменението на Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г. и ПМС № 163 от 03.08.2010 г. прието от Министерски съвет (МС) финансирането на държавните университети, в т.ч СУ се намаляват с нови 20%. По този начин СУ разполага приблизително с 40% по-малко средства за зимния семестър до края на календарната година в сравнение със зимния семестър на 2009 г. за същия период. Първото и най-голямото висше учебно заведение към момента в България – Софийският университет – изпада в невиждана криза, а ръководството му в дилемата дали да не освободи студентите си от редовни занятия през месеците декември и януари.

Само, че МОМН не споделя особено всеобщата тревога в академичните среди и сред студентите. Ние питаме: как представители на МОМН са защитили интересите на държавните университети на това заседание на МС от 3 август 2010 година; защо подобно отношение получава мълчаливото съгласие на министър Сергей Игнатов, след като той има задължението да отговаря за нормалното развитие на образованието, а не за неговото пренебрегване и пропадане?

На хартия и думи просветното министерство приема много декларации и стратегии, коя от коя по-състезаващи се в загриженост към студентите и младите хора в страната. Само че от септември тази година единственото, което научаваме от медийните изяви на г-н Сергей Игнатов спрямо Софийския университет е как не заслужава финансиране, докато не се реформира.

Искаме ясно да заявим, че реформи без наличен финансов ресурс не се правят, а се правят и са възможни, когато има нормално гарантирано финансиране на институциите (в случая университетите). Реформи не се правят насила, без съобразяване с мнението на студентите и без отчитането на университетската автономия. Още по-неприемливи са реформи, които се явяват в явен ущърб на студентите и преподавателите и се спускат императивно от позицията на правото на силата.

Считаме пренебрежителното отношение на министър Игнатов към СУ и други държавни университети за недопустимо, неградивно и идващо да прикрие липсата на добронамерено и точно обосновано предложение за промени. Ние, студентите, не се чувстваме отговорни и за опитите да се създава напрежение и конфликт на лична основа в диалога Игнатов-Илчев (Сергей Игнатов и Иван Илчев, ректор на СУ), защото докато двама се карат, хиляди студенти губят възможност за нормална учебна година и гарантирани права на обучаващи се.

За нас важни са фактите, които издават цялостното отношение и истинските (не декларираните) намерения. А единственото, което екипът на МОМН е подкрепило дотук, както се вижда, са финансовите орязвания на университетските бюджети.

Виж целия текст в блога Инициатива

.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.