Руски експерти: НАТО иска да задуши Русия с прегръдка

НАТО има желанието да включи Русия в създаването на общоевропейска система за противоракетна отбрана („евроПРО“). Това заяви миналата седмица генералният секретар на алианса Андерс Фог Расмусен. „Колкото до противоракетната отбрана, решението на НАТО за създаване на ПРО трябва да бъде съпроводено с покана до Русия“, заяви Расмусен в навечерието на срещата, събрала на 14 октомври в Брюксел министрите на външните работи и на отбраната от страните в пакта.

Освен това, генералният секретар заяви, че би желал да проведе среща на върха Русия-НАТО на 19 и 20 ноември т. г. с намерението да обсъди възможното включване на Русия в създаването на система за ПРО, която да „покрие“ цялото огромно пространство от Ванкувър в Канада до руския Владивосток. По думите на Расмусен, новият ракетен щит трябва да брани и страните от алианса, и Русия срещу евентуални ракетни атаки от страна на Иран и Северна Корея.

Ръководителят на НАТО разглежда бъдещата „евроПРО“ като конструкция, свързваща няколко противоракетни системи. С други думи, ПРО на САЩ предстои да бъде обединена с натовската „ПРО на театъра на военни действия“ и с националните системи на държавите членки. После ще има възможност в проекта да бъде включена и Русия. Повечето представители на натовски държави се обявиха на преговорите в Брюксел за привличане на Русия в проекта. Имаше обаче и други мнения.

„Да сътрудничим не означава да създаваме нещо съвместно. Сътрудничеството може да се състои в размяна на информация, взаимно доверие, отвореност“, каза външният министър на Литва Аудронюс Ажубалис. Според него дори ако започне работа по съвместни проекти с Русия, НАТО не бива да се отказва от разполагането на възпиращи средства в Европа. Ажубалис вероятно има предвид американските ядрени обекти в Стария свят, които се предвиждаше по-рано да бъдат разположени в Полша и Чехия; днес обаче става дума най-вече за България и Румъния.

Думите на литовския министър са напълно обясними. Наред с останалите балтийски държави Литва винаги е била противник на сътрудничеството между НАТО и Русия. Веднъж дошли, страшните руснаци щели да прелъжат доверчивите европейци и американци да махнат обектите си от руската граница, та после Русия да окупира Литва, Латвия и Естония.

Самата идея на Расмусен за „евроПРО“ обаче срещна далеч по-влиятелни противници. Разкритикува я например френският министър на отбраната Ерве Морен. „Вие търсите защита от Апокалипсиса, докато най-добрият начин да избегнем Апокалипсиса е способността да си гарантираме уважение, разполагайки с военни инструменти и сигурна отбрана“, каза той. Без обаче да подложи на съмнение необходимостта от сътрудничество с Русия.

Горе-долу в същия дух се изказа германският външен министър Гидо Вестервеле. Според него, НАТО трябва да акцентира на ядреното разоръжаване, а не върху създаването на „евроПРО“, която се очаква да струва по най-скромни оценки почти 147 милиона евро. „Контролът над въоръженията и разоръжаването трябва да станат търговски марки на политическия ни алианс“, подчерта Вестервеле.

Излиза, че генералният секретар на НАТО кани Русия да участва в проект, по който не могат да се разберат дори самите членки на Северноатлантическия съюз. Едни са уплашени от „страшните руснаци“, други не харесват самия проект. И щом нещата стоят по този начин, как би могла руската дипломация да обсъжда предложението на бившия датски премиер?
Но дори ако всички държави от Северноатлантическия блок одобрят идеята на Расмусен, дали Русия ще спечели, ако склони да участва в проекта? Няма ли някаква скрита клопка в предложението на опитния датски политик? Дали не става дума за опит Русия да бъде „удушена в приятелска прегръдка“? Помолихме за отговор военните експерти Владислав Шуригин и Анатолий Храмчихин.

„В известна степен всички предложения на НАТО към Русия безспорно са опит да ни задушат в приятелска прегръдка“, смята Анатолий Храмчихин, зам.-директор на Института за политически и военен анализ. „В момента Северноатлантическият алианс е в дълбока концептуална криза, посочва той. След пропадането на Съветския съюз през 1991 г. изчезна и нуждата от запазване на блока. НАТО обаче не бе разпусната. Нейните идеолози предложиха нова тема: разширяване в източна посока. Но днес този проект на практика се е изчерпал. Пактът вече няма накъде да се разпростира. Както личи, по-нататъшното разширяване носи повече проблеми, отколкото ползи.

Основна тема за НАТО сега е да оползотвори контактите с Русия. Защото, ако съдим по ситуацията в Афганистан, проектът НАТО до голяма степен се е изчерпал и като военнополитическа организация. При всяко положение става очевидно, че нейният военен потенциал вече е изгубен. Това е причината за днешния стремеж на блока да ангажира Русия в своите проекти. Включително за ПРО. Не допускам обаче мисълта, че в обозримо бъдеще ще бъдем приети в НАТО като пълноценен член. Дори ако помолим за това.

Самата ПРО в Европа пък е чисто американски проект – политически, но не и военен. Никой изобщо не планира сериозно да прехваща нечии ракети над Европа. Нито севернокорейски, нито ирански, нито руски. Просто в момента САЩ търсят всякакви начини да останат в Европа и нуждата от ПРО се раздува като отражение на тези опити“, добавя Храмчихин.

„Предложението на Расмусен не е нищо друго освен опит да се поеме контрол върху нашата противоракетна отбрана“, коментира Владислав Шуригин, експерт в сферата на ПРО. „Какво означава всъщност да сътрудничим по въпроса със Северноатлантическия съюз? Означава да допуснем в нашите обекти от ПРО експерти на НАТО. Те няма да пропуснат възможността да проучат състоянието й, да преценят съответните „плюсове“ и „минуси“. Нещо необходимо за тях, преди да започне нов етап от оръжейната надпревара.

Защото до 4-5 години на Запад и по-специално в САЩ ще бъде създадено оръжие от нов тип. Например хиперзвукови ракети, които ще стигат до целта много по-бързо от предишните модели ракетно оръжие, също и орбитални маневриращи комплекси. За да ги направят по-ефективни, експертите от НАТО искат възможно най-пълно да проучат бойните качества на ПРО, с която разполага техният потенциален противник, т. е. Русия“, обяснява специалистът.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.