Войните, за които Америка забрави

в. Ню Йорк таймс

Морски пехотинци в Афганистан. Снимка: официален сайт

В очертаващата се като най-оспорвана междинна предизборна кампания в САЩ от 1994 г. не липсват страсти около големите проблеми на страната – мястото и характера на федералното правителство в бъдещето на Америка, държавния дълг, заетостта, здравеопазването, влиянието на специалните интереси и ролята на популистки движения като „Чаеното парти“.

В почти всяка предизборна надпревара за Конгрес и Сенат тези теми избухват под формата на рекламни клипове, атакуващи опонента, печелят точки в телевизионни дебати и оживяват токшоутата по кабеларките. Във всяка следваща анкета респондентите посочват тези теми като най-важни за тях през годината.

Не мислите ли, че нещо липсва в предизборния пейзаж?

Например войната? Съединените щати вече девета година водят война в Афганистан и Ирак – най-дългите войни в американската история. Почти 5000 мъже и жени бяха убити. Над 30 000 бяха ранени, някои толкова тежко, че се завръщат у дома, за да се превърнат в бреме за семействата и приятелите си. През тези девет години Съединените щати похарчиха над един трилион долара за бойни операции и други военни дейности, включително помощи, проекти за възстановяване, разходи за посолствата и здравно обслужване на войниците. А краят не се вижда.

Та защо войните и техните човешки и икономически последици не се на мират в центъра на предизборната кампания, редом до работните места и данъците? Отговорът най-вероятно е, че огромното мнозинство от американците се будят всяка сутрин, притеснявайки се, при това със сериозно основание, за икономическата си сигурност, но те могат да изберат да не ходят на война. Освен ако не са записани на военна служба, или ако нямат роднина, който се е записал, от тях не се иска почти нищо в името на успеха във войната.

В изцяло доброволните униформени служби в момента служат по-малко от един процент от населението на САЩ. Те обаче изнасят на раменете си сто процента от тежестта на боевете. Не е необичайно да срещнем сухопътен или морски пехотинец, който е служил няколко пъти в Ирак и или Афганистан. Освен това повечето униформени произлизат от работническата или средната класа. Частите на Националната гвардия и войските от резерва, които са мобилизирани, някои от които за повече от един курс, са съставени предимно от новобранци, както и фермери, и работници във фабрили или в сферата на услугите.

Семействата им живеят в своя собствена военна зона. Неотдавна по време на церемония в Минесота в чест на войнишките семейства чух как Анет Куйпър, майка на войник от Националната гвардия с удължен престой в Ирак описва начина, по който се е променил нейният живот и тези на други майки на гвардейци, докато децата им са на устата на топа. „Затваряме щорите на прозорците, които гледат към улицата, за да не видим как пристига военна кола със свещеник, който носи ужасна вест“, разказа тя.

Синът на тази жена се завърна благополучно, но мнозина нямаха този късмет. Докато предизборният сезон клони все повече към края си, ще има военни погребения в гробища в провинцията и в големите градове, както и в националното гробище в Арлингтън. Войнишките семейства ще държат затворени щорите на прозорците, които гледат към улицата.

Докато в разгара на предизборната кампания се разменят обвинения във вещерство, социализъм, алчност и радикалност (от двете страни), воините и техните семейства имат право да попитат: „Ами ние?“. Ако това са избори за една нова посока, в която трябва да поеме страната, защо някой кандидат не призове за също толкова голяма саможертва на вътрешния фронт, колкото и на военния? Не става дума само за семействата на военните, колкото и важни да са те. Всички ще спечелим от една предизборна кампания, която засяга дразнещия въпрос какво предстои в дългия и засега неразрешен опит да се справим с ислямската ярост.

Няма по-важно решение от това една държава да влезе във война. Тук става дума, както политиците обичат да казват, за кръвния и златния данък. Кръвта и златото на нацията заслужават повече внимание, отколкото получават в тази предизборна кампания.

По БТА

*Том Брокау е специален кореспондент на Ен Би Си Нюз, най-новата му книга е „Бум! Да си поговорим за 60-те“.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.