Особености на американската търговия с оръжие

Гъсеничен боен робот „Фостър-Милър“. Снимка: фирмен сайт

Вестник „Файненшъл таймс“ съобщи за намеренията на страни от Персийския залив да купят от САЩ оръжие и военна техника за 123 милиарда долара. Повече от половината от покупките – за 67 милиарда долара – се пада на Саудитска Арабия.

Доставките на огромни количества въоръжения осигуряват на Рияд и на останалите партньори на САЩ в района тотално военно превъзходство над Иран. Израел от своя страна няма защо да се безпокои са собствената си сигурност, тъй като президентът на САЩ Барак Обама увери ръководителите на еврейската държава, че саудитците, според условията на договора, няма да получат нито нови технологии, нито стратегически опасни за Израел оръжия.

В сянката на тези като цяло очевидни за експертите политически аспекти на военно-техническото сътрудничество на САЩ с арабски държави останаха макроикономическите мотиви на сделката, а те, може да се окаже, че имат по-голямо значение. Работата е в това, че външнотърговският дефицит на Вашингтон в търговията им със страни, които търгуват активно със САЩ, предизвиква сериозна загриженост у чуждестранните политици. Конкретната причина за тази загриженост е фактът, че тези държави продават в САЩ много повече продукция и суровини, отколкото са купените от тях американски стоки.

Най-ярък пример в това отношение е Саудитска Арабия. САЩ купуват от Рияд огромни количества петрол, докато саудитците не искат, а и не могат да купуват американски стоки в обеми, равностойни на количеството на доставките „черно злато“. Вносът на петрол от Саудитска Арабия в САЩ може да се компенсира отчасти само с износа на оръжие. Освен оръжието няма друга стока, която арабските държави биха купували срещу суми от порядъка на десетки милиарди долари.

Изпълнението на схемата „петрол срещу оръжие“ за САЩ е идеалният начин да намалят търговските диспропорции. Прилагането на практика на тази методика се гарантира от факта, че пазарът на оръжие и военна техника се различава от всички останали пазари с тоталната си политизация: продавачите не трябва да си блъскат главите над колебанията в търсенето и предлагането, достатъчно е само умело да се използват външнополитическите възможности на страната източник и зависимостта на страните партньори.

Ирак, който е един от най-големите износители на въглеводороди в света, също започна да се вписва в схемата за насрещни доставки на оръжие в замяна на иракски петрол. В началото на септември информационните агенции съобщиха, като се позоваха на вестник „Ю Ес Ей тудей“, че Багдад планира да купи от САЩ оръжие и военна техника на обща стойност не по-малко от 13 милиарда долара. Става дума предимно за доставката на бронирана техника. В допълнение към този договор правителството на Ирак поръча в САЩ 18 изтребителя „Еф-16 Ай Кю Файтинг Фолкън“ за 4,2 милиарда долара.

За осигуряване на огромните доставки на оръжие на стойност десетки милиарди долари е необходима политическа обосновка, в която военно-техническото сътрудничество се представя като защитна мярка срещу глобална заплаха. Тази заплаха, разбира се, е Иран. Сред военните и политическите експерти има много хора, които смятат, че загрижеността на САЩ във връзка с „иранската заплаха“ е само показна, че е камуфлаж за характера на истинските мотиви. Наистина е лесно да се види, че Вашингтон, раздувайки иранофобията, се стреми да заздрави позициите си в региона, да увеличи износа на оръжие и с това да стимулира притока на пари в отбранително-промишления комплекс.

Само 67-милиардната сделка със Саудитска Арабия е почти седем пъти по-голяма от годишния обем на износа на руско оръжие и почти два пъти по-голяма от целия руски портфейл от военни поръчки, който се изчислява на 37 милиарда долара. В същото време са много малко експертите, които са готови да приемат твърдението, че намаляването на външнотърговския дефицит чрез доставки на оръжие остава за Вашингтон също толкова важна цел, колкото и стимулирането на американския отбранително-промишлен комплекс с договори, или колкото „укрепването на сигурността в района“.

Въпреки това действията на Вашингтон на международната арена показват, че американските политици много сериозно са загрижени от нарастването на външнотърговския дефицит и са готови да предприемат решителни стъпки за премахване на причините, които водят до нарастването. Това най-ясно се проявява в отношенията на САЩ с Китай. В двустранната търговия на САЩ с Китай както и със Саудитска Арабия непрекъснато се поддържа висок дефицит.

Конгресът на САЩ смята, че основна причина за това е „нечестната“ политика на китайското правителство за манипулиране на курса на китайския юан. Под манипулиране в случая се разбира решението на Пекин да обвърже обменния курс на юана към долара, с което се поддържа занижения курс на китайската валута, а това според властите в САЩ е равностойно на несправедливи експортни субсидии за китайските компании. Ниският обменен курс на юана пречи на износа на американски стоки в Китай, докато вносът на китайски изделия в САЩ остава на много високо равнище.

Вашингтон настоява Пекин да преразгледа политиката си за определяне на обменния курс на юана и да тръгне към засилване на националната валута, като в противен случай се отправят заплахи за въвеждане на вносни мита за китайските стоки. Китай отказва да отстъпи пред исканията на САЩ, като настоява, че стремежът на американците да увеличат износа си, заставяйки други страни да увеличат обменния курс на националните си валути, е незаконен от гледна точка на принципите на Световната търговска организация за борба с протекционизма.

Кризата в търговските отношения с Китай достигна връхната си точка през пролетта на тази година, когато в Конгреса на САЩ започнаха да говорят за необходимостта да бъдат приети законодателни мерки, насочени срещу китайските износители. Твърдата позиция на Вашингтон на фона на неотстъпчивостта на Пекин създаде условия за възникване на търговска война, изразена във въвеждането на двустранни наказателни мерки и забранителни мита, които застрашават търговията между двете страни.

Повечето експерти в сферата на световната търговия окачествяват възможните последици от търговската война като катастрофални и предупреждават, че победители в тази война не може да има. В крайна сметка двете страни бяха принудени да започнат преговори за взаимни отстъпки и опасността търговската война да достигне до по-остра фаза забележимо намаля. Но противоречията остават и Вашингтон и Пекин едва ли ще успеят да постигнат дългосрочна договореност, тъй като основанията за нов конфликт няма да изчезнат.

Проблемът е в това, че САЩ по политически мотиви не могат да използват износа на оръжие в Поднебесната империя. При създалите се условия Вашингтон е принуден да настоява пред Пекин да повиши обменния курс на юана спрямо долара и с това да лиши китайските компании от огромни предимства спрямо американските компании. Вероятно обвинения в манипулиране на курса на юана нямаше да има, ако военно-техническото сътрудничество на САЩ с Китай допускаше сключването на сделки за милиарди за покупка на американско оръжие, както това става със Саудитска Арабия и други арабски държави.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.