Изнасилванията като африкански метод за война

Правда.ру

Африканско момиче. Снимка: пийсуоман

Специалната представителка към генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие при въоръжени конфликти Маргот Валстрьом призова Съвета за сигурност да наложи санкции срещу насилниците от Демократична република Конго (ДРК). Тя говори след посещение в източния район Валикале, където бунтовниците бяха изнасилили над 300 души за няколко дни. По думите й, войниците от правителствените сили също „изнасилват и убиват“.

Както посочва Мохамед Адоу от „Ал Джазира“, „изнасилванията се използват като средство за борба от всички въоръжени групировки, тъй като са по-достъпни от бомбите и патроните“. Често позорът, свързан с изнасилването, кара оцелелите да странят от своите съпрузи, родители и хората от тяхната община, отбелязва журналистът. Случва се и да бъдат прогонени от своите съселяни, защото „опозорили“ целия род.

През последните години ДРК бе на първо място в света по брой на изнасилванията. По данни на ООН, само за шест месеца от 2009 г. в провинцията Южно Киву са регистрирани 5400 изнасилвания на жени. Това обаче е само видимата част от айсберга. Деде Аманор-Уилкс от неправителствената организация „ЕкшънЕйд“ смята, че много от случаите не се регистрират. „Най-често използваната цифра в статистическите данни“ за Източно Конго е „400 изнасилвания дневно“, допълва той.

Неотдавна „Ал Джазира“ интервюира една от пострадалите, Набвемба Натабаро, отвлечена от бунтовниците и изнасилвана групово в течение на два месеца. Мнозина от жертвите, също като нея, се заразяват с вируса на СПИН. „Не минава и ден, без да ни докарат изнасилени жени – казва Розет Кавира, гинеколожка от град Гома. – Почти всички имат нужда от оперативна намеса заради кръвоизливи и рани.“ Пострадалите са толкова много, че не е рядкост да чакат с месеци за такава операция.

Конфликтът в Конго трае вече десетилетия – ту стихва, ту пламва отново, откакто страната получи независимост през 1960 г. Различни данни сочат, че са загинали вече към 4 милиона души. Въвлечени бяха и ред съседни държави; печална слава си спечелиха бунтовниците от Руанда. Множество случаи на канибализъм и изнасилвания съпровождат бойните действия от самото начало. За „нечуваната жестокост“ на конгоанските бунтовници се говори още от 1968 г., когато диктаторът на Конго Жозеф-Дезире Мобуту амнистира Пиер Мулеле – бунтовнически лидер, сподвижник на легендарния Патрис Лумумба.

Пристигнал в родината си, той обаче бе публично екзекутиран. Извадиха му очите, ампутираха му крайниците един по един, отрязаха и половите му органи. И както става в Африка, положиха усилия да остане жив по време на изтезанията. После го удавиха в реката. Почти такава бе участта и на жена му, подложена според някои данни и на групово изнасилване.

Масови изнасилвания имаше в изобилие и по време на гражданските войни в Либерия и Сиера Леоне. В последния случай жертви станаха хора от народностите мадинго и фула. Войната в Сиера Леоне впрочем бе твърде жестока дори по африканските мерки. „Изпечени“ в масовите зверски гаври, местните бунтовници започнали например да се хващат на бас за пола на бебето, преди да изкормят бременна жена.

Подобно е и положението в Судан, по-точно в западната провинция Дарфур, където арабското племенно опълчение „Джанджауид“ и правителствените войски масово изнасилват чернокожи жени. С други думи, също като преди хиляди години воюващите се държат като диваци в лагера на победените: ликвидират поголовно мъжете и превръщат в сексробини пленените жени. Нещата обаче не опират само до старите племенни навици сред основната част от негърското население. Те се наслагват и на съвременни предразсъдъци. Сред бойците е разпространено например поверието, че сигурен лек срещу СПИН и венерически болести е изнасилването на девственици. И те често пъти ги предпочитат за жертви.

Защо бунтовниците и правителствените войници насилват жените на враговете си? Например защото мнозина диктатори и полеви командири набират бойци, а после не им плащат. Това води до грабежи, оттам и до други престъпления. Смята се, че наемничеството днес отмира; наемниците обаче изобщо не са сковани от рамките на човеколюбието, защото чудесно знаят какво ги чака, ако бъдат заловени.

Има ли начин да се сложи край на това гнусно явление – масовите изнасилвания по време на конфликти в Африка? Правда.ру зададе въпроса на африканиста Сергей Карамаев. „С наличните методи, прилагани от световната общност за решаване на конфликти в Африка, това просто е невъзможно. Днешното международно право страда от прекомерен хуманизъм, всъщност точно когато е необходима сила. Практиката сочи, че употребата на сила често дава положителен ефект и локалните конфликти, дори да не спрат, губят много от своята интензивност.

Да не забравяме, че проблемът, пораждащ африканските конфликти, има множество аспекти. Мащабните сблъсъци (фактически граждански войни) започнаха след оттеглянето на колонизаторите, представлявали въпросната сила. Голяма, макар и не доминираща роля изигра фактът, че границите на редица държави в Африка бяха начертани с линийка – след като си тръгнаха метрополиите, това предизвика спорове и опити за силово решаване на конфликтите. Освен това, днешните разпри не са започнали внезапно. Корените им най-често са исторически. Сред основните причини за междуетническите и гражданските войни в Африка е трайбализмът – принципът за надмощие на едно племе или етническа група.

Колкото до масовите изнасилвания, те са характерни почти за всички текущи конфликти в Африка. По данни на ООН, миналата година само в ДР Конго са били изнасилени 15 хиляди жени. Трябва обаче да помним, че така става при всяка война – както знаем, „войната няма женско лице“ (заглавие на книга от беларуската писателка Светлана Алексиевич – б. р.). Психолозите обясняват, че по време на бой войниците, постоянно заплашени от смърт, се намират в особено състояние. Освен това, масовите изнасилвания се използват като един вид „оръжие“ срещу местното население“, коментира експертът.

С право си задаваме въпроса къде гледа ООН – тъкмо тя, изглежда, би трябвало да решава подобни проблеми. Маргот Валстрьом наистина посочи един позитивен резултат от дейността на световната организация – неотдавнашния арест на двама бунтовнически водачи, виновни за „системни изнасилвания“. Тя разчита, че с подобни мерки насилието ще може да се ограничи. Освен това, Малстрьом смята за необходимо Съветът за сигурност да използва всички лостове за натиск, за да бъдат наказани всички виновници.

Дали обаче това е възможно? Та нали масовите изнасилвания са един от методите за бойни действия в Африка. И ще трябва да бъдат наказани едва ли не всички мъже – едни воюват в състава на правителствените сили, други пък в бунтовническите редици. Защото мирното население често попада между чука и наковалнята. Бунтовниците подлагат на разправа хората, отказали да им сътрудничат. По същия начин постъпват и войските на правителството с всички заподозрени в такова сътрудничество.

В редица африкански държави са изложени табла с надпис „Жената не е враг, а приятел на човека“. Това е творчество на местни и чуждестранни правозащитници, често пъти спонсорирани от ООН. Просветено по този начин, африканското население ще се отърве според тях от „зверските си военни навици“. Дотук обаче свършват всички успехи на хората от ООН. Всяка година световната организация харчи огромни средства за хуманитарни операции на континента, но както личи, нещата не напредват. Нещо повече, понякога се излагат и самите миротворци. През 2007 г. например стана ясно, че пакистански батальон, разположен в конфликтна зона, е продавал на бунтовници оръжие срещу злато.

Има и друг момент: задължително условие за избухване на конфликт с всички последици от това е наличието на „кървави диаманти“ в съответната страна. Враждуващите групировки купуват с тях оръжие и боеприпаси. В ДР Конго за целта се използват други ценности, по-специално скъпоструващият тантал, широко използван в радиотехническата промишленост. Както отбеляза Сергей Карамаев, „купуват го чуждестранни, главно западни компании; сиреч тъкмо те насърчават развитието на кървавите африкански конфликти.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.