Как да се вдига възрастта за пенсиониране

в. Трибюн

Дебатът за вдигане на възрастта за пенсиониране до 62 години засенчи необходимите размисли за системно премоделиране. Междувременно спешно трябва да се намери решение на проблема с трудоемкостта като например се създадат фондове към предприятията, които биха облекчили бремето, тегнещо на режим на преразпределение, който е на ръба на силите.

Вдигането на възрастта от 60 на 62 години за получаване на пенсия насочи дискусиите към реформата на пенсионната система. Тъй като тази реформа не цели системно премоделиране, което обаче е необходимо, критиците и вероятните поправки на проектозакона се въртяха около корекциите, които трябва да се направят, за да се удовлетвори законният стремеж към равенство. Жените, които ползват различни пенсии, или работниците, извършващи тежък труд, едни след други привлякоха вниманието на коментаторите.

Имайки предвид това, никой не оспорва, че съществуват чувствителни разлики в степента на „трудоемкост“ според упражняваната професия. Никой не пренебрегва и факта, че даден работник може да полага физически труд през определен период, а след това той не може да бъде принуждаван да продължи да го прави. Сегашният дебат показва ясно необходимостта да бъде премахната определената със закон възраст, при която може да се получава пенсия, и възрастта за получаване на пенсия в пълен размер, за да бъде въведен режим на пенсиониране „а ла карт“, при който имащите право да могат да избират в определен момент според сумата на тяхната пенсия.

В проектозакона правителството е благосклонно към запазването на възрастта за пенсиониране след навършени 60 години за работниците, които са засегнати от някакъв физически недъг поне 10%. Струва си да отбележим, че това би засегнало (…) близо 30 000 души. Във всеки случай това не решава въпроса за различните въздействия с течение на времето, защото „трудоемкостта“ не може да се сведе само до неспособността да се работи в момента на излизането в пенсия. Този механизъм не означава освен това, че автоматично има загуба на продължителност на живота, а следователно на продължителността на плащанията, за хората, които биха се възползвали от мярката.

Тук се сблъскваме със сложността и липсата на прозрачност на финансовата система. Швеция, от която бихме могли да черпим вдъхновение, въведе, след период на възпитателна аклиматизация, ако така можем да го наречем, режим на точките, който е прост, ефикасен и справедлив. Вместо съществуващите в момента 38 режима Франция би могла да въведен еднотипна система. Въвеждайки единен режим на разпределение, който би могъл да действа според системата „а ла карт“ и точките, както предлага институтът „Монтен“.

Единственото, което ще трябва да бъде определено чрез преговори, е стойността на точката. Това би позволило на французите да получат голяма свобода на избора: при режим от точки и „а ла карт“ работникът знае, така да се каже, във всеки момент каква е стойността на пенсията му и знае, че може да се пенсионира на възраст между 55 и 70 години, например, в зависимост от личните си стремежи.

Трябва да се отчете, че някои работници няма да имат същата продължителност на живота, каквато ще имат другите, заради по-тежкия им труд. Как обаче да намерим законно определение „а приори“ на „трудоемкостта“, което да бъде валидно за всички? Дали държавата трябва да определя какво е трудоемко и какво не? Трудоемкостта не е ли абстрактно понятие, схващане, но и комплекс от много точни, конкретни случаи, които се преживяват всеки ден. В крайна сметка кой носи отговорността за трудоемкостта, на която са подложени тези работници? Това би могъл да бъде само онзи, който иска да бъде полаган тежкият труд, или с други думи предприятието. Независимо дали то е частно, държавно или смесено.

Така че компаниите, в съгласие с техните социални партньори, трябва да решават как най-добре да компенсират трудоемкостта, особено ако законът ги задължава да направят това. Напълно мислимо би било да се наложи законно нова отсрочка, накратко казано, да се направи така, че заинтересованите да могат да договорят със синдикатите справедлива и реалистична разпоредба, която да позволява да се взема предвид това въздействие върху продължителността на живота на засегнатите работници.

Преговорите, водени през 2005-2008 години, ръководейки се от закона „Фийон“ от 2003 година (по името на сегашния премиер Франсоа Фийон, който по това време беше министър на труда на Франция – бел. ред.) биха могли да послужат като основа, защото тогава те позволиха да бъдат определени три критерии при формулирането на понятието „трудоемкост“: интензивно физическо усилия (носенето на тежки товари, например), специфично работно време (най-вече през нощта), излагане на въздействието на токсични вещества (най-вече агресивна околна среда).

При това положение би останала една важна точка, която би трябвало да намери решение: как да бъде определена сумата на компенсацията? В момент, когато Сенатът се готви да каже думата си, законодателят би могъл да задължи компаниите да създадат фондове, попълвани редовно от сумите, които трябва да се внасят за компенсация. Би могло да става дума за допълнение към пенсията, за да се позволи на общия режим на преразпределение, който вече и без това е на ръба на фалита, да не бъдат допълнително натоварван.

По БТА

*Франсоа Рашлин е главен директор на института „Монтен“ (l’Institut Montaigne) и професор в „Сианс по“ (Sciences po) в Париж.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.