Крайната десница в Австрия засилва шансовете си
Ройтерс
Недоволството на избирателите от имиграцията и от невзрачните центристки партии вдъхна енергия на крайната десница в Австрия и засили шансовете й да се върне в управлението на следващите избори през 2013 г. Из цяла Европа крайнодесни партии печелят подкрепа със сходни платформи, тъй като избирателите, загрижени за препитанието си във време на икономически ограничения и разочаровани от правителствата, загубили връзка с всекидневните грижи на хората, се обръщат към популистки партии.
На 10 октомври враждебната към чужденците австрийска Партия на свободата спечели над една четвърт от гласовете на местните избори във Виена, след като се обяви за забрана над ислямското забулване и обеща да спре изграждането на джамии. В Австрия, където крайната десница в продължение на години не се е радвала на популярност, Партията на свободата бе единствената, която засили позициите си в охолния столичен град – някогашна твърдина на левоцентристките сили. Популистката левица по традиция е слаба в Австрия – страна с 8 милиона жители, където протестният вот обикновено клони към крайната десница. „Това е протест от дълбините, израз на недоволство и цинично отношение към политическите, медийните и икономическите елити“, казва политическият анализатор Петер Филцмайер.
Партията бе в подобен възход в края на 90-те години, когато заложи на ксенофобията и антиевропейските настроения. Тя успя да влезе в правителството като по-малък партньор в коалиция с десноцентристката Народна партия през 2000 г., след като спечели 27 на сто от гласовете. Тогава Европейският съюз наложи дипломатически санкции срещу Австрия, но те останаха в сила за кратко. Ако Партията на свободата продължи да печели позиции, има шанс да влезе в управлението отново или заедно с Народната партия, или със социалдемократите на следващите избори през 2013 г., казва Филцмайер. „Големият въпрос е – коя от двете партии ще победи?“
Социалдемократите и Народната партия, които сега управляват в неохотна коалиция, се представиха най-зле след Втората световна война на националните избори през 2008 г. и получиха посредствени резултати на поредицата местни избори оттогава. Но през това време Партията на свободата е във възход. Тя подобри резултатите си на изборите в пет провинции и застави социалдемократите в Щирия и във Виена да търсят коалиционен партньор. Тя издигна лозунги, умело насочени към избирателите – най-вече към младите, които се страхуват, че чужденците ще им отнемат работата, социалните облаги и културния престиж – и представи големите партии като прахоснически и откъснати от хората.
Подобна тенденция се прояви навсякъде в Европа, където има растяща тревога от икономическите и социалните последици на политиката на ограничения и на имиграцията от ислямските държави. В Холандия антиислямската партия на Геерт Вилдерс ще играе важна задкулисна роля в новото правителство. В Швеция за първи път крайнодясна партия влезе в парламента.
Новият Хайдер?
Успехът на Партията на свободата във Виена се свързва с нейния лидер Хайнц-Кристиан Щрахе, някога протеже, а след това противник на харизматичния бивш партиен водач Йорг Хайдер, който загина в автомобилна катастрофа през 2008 г. „Дали Щрахе е новият Хайдер?“ – писа популярното австрийско списание „Нюз“. Енергичният Щрахе, 41-годишен бивш зъботехник, досега не е положил усилия да разшири подкрепата за партията извън поддръжниците й от твърдото ядро и не е потърсил общи неща с центристките партии, за да стане потенциален партньор в коалиция.
Хайдер, който бе от южната австрийска провинция Каринтия, се стремеше да спечели подкрепата на избирателите от селските райони и малките градове извън Виена – политическото и икономическо средище на Австрия. „Щрахе не е Хайдер“, казва Ричард Лутър от университета Кил във Великобритания. „Хайдер използваше сходни теми и правилно пресмяташе, че с тях ще печели гласове. Но той бе способен да води дискусии по същество по широк кръг политически въпроси. В кампанията си Партията на свободата слезе на доста ниско равнище и прибягна до сурова риторика“, добави той. „Сега Партията на свободата си възвръща някогашната енергия на партия против системата“, казва анализаторът Антон Пелинка. „Но когато навремето влезе в управлението, тя не съумя да даде на избирателите си онова, което им бе обещала като опозиционна партия“, отбелязва той.
Двете големи центристки партии, чиито коалиции бяха белязани от разправии до каква степен да се поддават на антиимигрантските настроения, за да парират крайната десница, може да се изкушат да се съюзят с Партията на свободата, за да я отслабят в по-далечна перспектива. Държавите от Европейския съюз едва ли ще изолират Австрия, ако крайната десница влезе отново в управлението. Новата управляваща коалиция в Холандия, която е зависима от Вилдерс, не предизвика трусове в Брюксел, тъй като политическият пейзаж в Европа се промени. „Не мисля, че ЕС ще реагира както през 2000 г.“, каза Лутър от университета Кил.
По БТА