Свърши ли приказката за Латвия?

Газета.ру

Десни екстремисти в Латвия протестират срещу правителствените мерки. Снимка: от тв екрана

Детската версия на приказката за Пепеляшка завършва с думите: „И те живяха дълго и щастливо“. Възрастните обаче знаят, че доста често тиквата си остава тиква и не се превръща в никаква каляска, кристалната пантофка изчезва някъде, после излиза, че принцът – погледнат отблизо – си е същинска свиня, а белият му кон е от картон.

В една по-съвременна версия не става дума за кон, а за сребрист лексъс, купен на кредит без ни най-малки шансове да бъде изплатен. Все едно – смисълът е същият. Съответно е различен и финалът на въпросната „Пепеляшка за възрастни“: госпожицата запретва ръкави, подпретва си полата, изоставя мечтите да я споходи късметът и почва да печели сама. И за шампоан, та да не ходи вече мърлява, и за каляска, която не се превръща в повехнал зеленчук, и то в най-несгодния момент.

О да, уважаеми читателю, това е икономическата рубрика, няма грешка. А в горния абзац се опитах да обобщя най-новата икономическа история на Латвия. Защо точно на Латвия? Не само защото пиша тази колонка в хотел в Рига, а отвън се носи шумът на нощната столица, пълна с гласове на тинейджъри – незадоволени сексуално, но доволно пийнали (според акцента, явно са от Манчестър, досущ като в сериала „Паднал от Марс“). Има и друга причина: в последно време тук стават забележителни неща. Някои биха могли да се случат и в Русия, други може би не.

Напоследък например Латвия постигна няколко икономически рекорда. Малко преди 2008 г. местният БВП нарастваше година след година със средно темпо – близо 10 на сто годишно. Сиреч растежът бе с 50 процента по-голям, отколкото в Русия. Някои свариха дори (не съвсем заслужено според мен) да й лепнат етикета на балтийски тигър.

Растежът бе финансиран със заеми от чужбина. Чистият приток на чуждестранни капитали стигаше 25 на сто от БВП. За Русия това би означавало към 300-400 милиарда долара годишно. Дори през 2007 г. обаче, в разгара на руския бум, Русия привличаше отвън в пъти по-малко средства. Кредитите в Латвия нарастваха с бясно темпо – и потребителските, и ипотечните, и отпусканите за най-различни бизнеси. В тая луда надпревара всички сякаш бяха забравили, че ще трябва да връщат парите. Нещата бяха отвъд всякакво сравнение с прословутата „вакханалия на потребителските кредити“ в Русия – толкова по-стръмен бе растежът.

После обаче дойде 2008 г., световната криза попари видимо прегрялата икономика… и мехурът се пукна. Само през 2009 г. латвийският БВП спадна с 18 процента. Двойно повече, отколкото руският. Поевтиняха в пъти недвижимите имоти; всъщност не се знае колко точно, защото хората просто спряха да купуват апартаменти и офиси. Вече нямаше и как да връщат заемите, с които купуваха и строяха какво ли не. Делът на „лошите кредити“ в Латвия бе сред най-големите в света (много по-висок, отколкото в Русия, макар и по-нисък от този в Украйна).

Този мехур остави след себе си куп странни неща: и разкошни търговски центрове без много-много купувачи, и дизайнерски хотели в промишлените зони, и разнообразни недовършени строежи, и скъпи коли, чиито притежатели сега направо нямат пари да им сменят маслото. Останаха и твърде малко работни места. Безработицата надхвърляше може би 20 на сто от икономически активното население (в Русия максимумът бе към 10 процента, сега е близо 6 на сто). А и днес само регистрираните безработни в Латвия са 15 на сто (при 2-3 процента в Русия).

Сложих „може би“ в предишния абзац, тъй като и местните статистици май не са много наясно колко е останало от въпросното население. Границите са отворени, евтините авиолинии едва ли не срещу 1 евро откарват всеки желаещ в Лондон или в Дъблин, където са изникнали цели колонии пришълци от тази малка държава с около 2 милиона жители. По съвсем предварителни оценки, през последните години 10-15 на сто от латвийците са напуснали страната. Според някои са заминали дори 20 или 25 процента.

Заплатите и доходите са спаднали дотам, че в Рига вече няма никакви задръствания. Банките са иззели част от колите заради неизплатени дългове, на другите шофьори пък им излиза твърде солено да плащат за гориво и паркиране (бензинът струва към 1,5 долара за литър, един час паркинг в центъра стига 12 долара). Освен това местното правителство взе крайно твърди мерки. Повечето държави изобщо не чакат тъй драматично развитие на ситуацията – девалвират си валутата, пускат инфлацията на воля, само и само да не допуснат фалити. Горе-долу така постъпи и Русия през 2008-2009 г.

Латвийците обаче запазиха фиксирания курс към еврото, техният лат не спадна с нито един сантим. Затова пък орязаха бюджетните разходи и задължения: с други думи, оправяйте се сами, скъпи граждани (какво остава пък за негражданите предимно руснаци, заварени от независимостта в бившите балтийски съветски републики – б. р.), всеки да се простира според чергата си. А предприятията получиха ясен сигнал: повишете конкурентоспособността, намалете разходите, увеличете износа.

Меко казано, рискована стратегия. Още повече в една демократична държава – имаше опасност поддръжниците на твърдия курс да изгубят последните избори. Чудно защо обаче те отново получиха мнозинство в парламента. Повечето латвийци подкрепиха непопулярните мерки. Дори твърде непопулярните. Дори осъзнали, че е много възможно да ги връхлети поредната вълна, орязваща заплати и социални гаранции.

И вече лесно ще се справите с гатанката, оставена за най-накрая: защо жителките на Рига почти са престанали да носят високи токове и токчета „игли“? Специално разпитах познати момичета – може просто да им е минала модата? За разлика от Москва, в Рига ботушите с тънки токчета кажи-речи са повод за почуда. Явно е дошло времето всички да работят, да запретнат ръкави и да подпретнат поли. Без токчета май става по-лесно.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.