Македония е заплашена от „турския синдром“ на вечен кандидат за ЕС

в. Утрински вестник

Приема ли Македония турския синдром на вечен кандидат и преговарящ от много десетилетия с Европейския съюз за равноправно членство. Влизаме лека-полека в шестата година на кандидатура само на хартия, а няма и следа от някакъв сигнал за начало на преговори с Брюксел. Точно обратното – увеличава се натискът върху Македония да направи отстъпки и да приеме промяна на конституционното си име с географско определение. И с НАТО нещата стоят на едно място. Факторът време става решаващ за бъдещето на Македония и само този момент припомня за турския замразен случай. Всичко останало е съвсем различно и несравнимо с Турция.

Република Турция вече 47 години е т.нар. асоцииран член на съюза. За равноправно членство тя подаде молба преди 24 години. С официален статут на кандидат тя е от 1999 г., а от 2005 г. е на преговарящата маса с Брюксел. Преговорите според някои преценки ще продължат още най-малкото 10 години. Турция е мощна членка на НАТО от 1952 г.. Разположена на два континента с изход на четири морета, Турция със своите 70 милиона жители и годишен растеж от 11 процента, със своите природни ресурси и геополитическо и стратегическо значение, стратегически партньор на Америка, е страна в силен икономически подем, която има много алтернативи. Тези дни премиерът Ердоган открито хвърли ръкавицата на Европа, призовавайки я да каже дали иска Турция за равноправен член или не. Ако не ни искате, тогава ни оставете на мира и не ни казвайте какво и как трябва да правим, каза Ердоган.

Турция след 20 години ще има 100 милиона жители, от които 65 процента под 35 години и ще бъде сред 15-те най-развити страни в света. В европейската част на Турция живеят над 20 милиона жители. А в самата Западна Европа работят и живеят близо 10 милиона турци, чиито компании вече правят оборот на годишно ниво от над 15 милиарда евро. В Европа сериозни политически и икономически анализатори в последно време драматично предупреждават, че Турция повече е необходима на Европа отколкото обратното. Турция се освобождава от комплекса Брюксел. Сега Европа е отново на изпит.

Какво става с Македония. От 20 години нито един македонски политик, нито един международен силен фактор или потенциален стратегически партньор не е намекнал дори, че Македония има друга алтернатива освен евроатлантическата интеграция. Такова предложение няма нито от Запад, нито от Изток, освен от несериозни и маргинални неопределени източници и отделни лица. Напротив – всички изявления вървят в посока, че Македония, както и целите Балкани, е съставна част от Европа, че единственият естествен път на икономическо и демократично развитие на страната са Европейският съюз и НАТО. Всички досегашни дейности на македонската политика и икономика са насочени към двата световни най-могъщи съюза.

Досегашните политически и икономически реформи ни донесоха статут на кандидат. Започването на преговори за равноправно членство в ЕС и НАТО е обвързано с ултимативното становище на съседна Гърция. Няма ЕС и НАТО без промяна на името. Тази подчинена позиция дълго можеше да се толерира и да служи за водене на тактика, тъй като Македония имаше много незавършени работи, които искаше Брюксел и без проблема с името. Но отпреди пет години, когато Македония трябваше да започне преговорите, времето става най-важният фактор за бъдещето на гражданите и за оцеляването на самата държава. Преговорите с Брюксел са последният етап пред равноправното членство. Преговорите продължават обикновено пет години и дават огромни възможности за развитие. Ясно е, че ако преговорите бяха започнали тогава, днес Македония или вече щеше да бъде равноправна членка на ЕС или щеше да бъде пред приемане. А щяхме да отбележим и три години от членството в НАТО.

Македонският политически елит няма рационален отговор пред собствената си общественост, а и пред световната, какво трябва да се прави в такава ситуация. Гръцкият ултиматум повече послужи за взаимни политически разчиствания на сметки и за събиране на точки за запазване и спечелване на властта, отколкото за приемането на съдбовни решения.

Историята на разширяването на Европейския съюз и изобщо новата световна история сочат стъпките, които трябва да последват, когато нациите и държавите са изправени пред такива тежки и важни въпроси, които засягат не само чувствата, достойнството, националната идентичност, но и бъдещето развитие, стабилността и оцеляването на една държава.

В този случай потвърдена историческа истина е, че политическото лидерство е ключово условие за взимането на правилното решение. Държавническото лидерство може да се постигне по няколко начина в зависимост от историческите обстоятелства и отношения на силите. В случая с Македония с тази позиция, която тя има навън и у дома, най-приемливото решение е общ консенсус, общо становище на всички политически партии и лидери, на интелектуалния и бизнес елит, потвърдено в парламента. А защо не и на референдум, ако властта и опозицията заедно призоват народа да вземе съдбоносното решение с всички необходими аргументи за бъдещето на държавата. В този случай и резултатът от референдума ще бъде на ниво на историческата отговорност.

Друго по-приемливо решение като разумна алтернатива досега не е предложено. Сигурно съществуват и други алтернативи, сред които и самостоятелно развитие, за което се говори все по-шумно. Но всички те се губят пред фактора време. Двадесет, тридесет години е огромен период в човешкия живот. Времето е най-скъпото нещо. Тези, които не знаят това, плащат най-високата цена. Представете си, че в следващия си ноемврийски доклад Брюксел ни върне назад преди статута на кандидат. Нещо много мирише на това.

Щом председателят на ЕС (Херман Ван) Ромпой в Скопие ни казва, че има още работа в защитата на човешките права и свободи, че медиите са под силен икономически и политически натиск, че съдебните реформи не са завършени… Това Ромпой го каза публично, но дипломатично, а какво му каза на четири очи на премиера Груевски, сигурно ще разберем най-късно до ноември, когато ще прочетем доклада на Европейската комисия. Най-лошо ще бъде, ако след ноември не бъде виновна само Гърция за това, че не започваме преговорите. Дотогава не е лошо Груевски да накара някого да пресметне колко ни струва това, че вече шеста година закъсняваме в преговорите за влизане в ЕС.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.