Лисабонският договор под обстрел

Трябваше това да е окончателният закон. Лисабонският договор – наследникът на злощастната конституция на Европейския съюз, която на свой ред бе предшествана от договорите от Маастрихт, Амстердам и Ница – трябваше да създаде постоянен пътеводител на клуба. „Не очакваме промени в обозримо бъдеще“, обявиха европейските лидери през декември 2007 г. Отървал се от вътрешните препирни, ЕС можеше да да се обърне навън към реалния свят. Вместо това реалният свят хвърли еврозоната в дългова криза. И по-малко от година след като Лисабонският договор влезе в сила, ЕС говори за нов договор.

Любимата игра на Брюксел бе рестартирана от президента на Франция Никола Саркози и германския канцлер Ангела Меркел. На тяхната среща във френския курорт Довил (където бе и руският президент Дмитрий Медведев) през миналата седмица те декларираха, че за да се преодоляват бъдещи дългови кризи, „е необходимо да бъде ревизиран договорът“.

Колко смешно. Спомняте ли си как французите и холандците отхвърлиха конституцията? Как ирландците трябваше на два пъти да гласуват, за да приемат орязания Лисабонски договор? А треперенето от чехите, което остави Европа да гадае до 11-ия час? Хайде да направим това отново. Този път – в името на икономическата криза и бюджетните съкращения – ще бъде още по-вълнуващо да минем през шпалира и боя с пръчки на парламентите, конституционните съдилища и гневните избиратели. И всичко това за да наложим още по-строги фискални правила в бъдеще.

Идеята за предоговаряне на договорите, изглежда, е просто абсурдна фикс идея на Германия. Берлин изисква разточителните страни в еврозоната, които надхвърлят фискалните лимити (дефицит до 3 на сто от БВП и публичен дълг до 60 на сто от БВП), да бъдат заплашени, че ще загубят правото си на глас в ЕС. Вместо това миналия месец Европейската комисия се зае с мерки, които могат да бъдат приложени съгласно съществуващите правила.

Тя предложи засилено наблюдение върху националните бюджети и икономическите диспропорции плюс система от нарастващи заплахи и санкции, които да бъдат налагани „полувтоматично“, тоест провинилите се страни щяха да бъдат наказвани, ако финансовите министри не бяха отхвърлили с квалифицирано мнозинство предложените санкции.

Тези предложения бяха до голяма степен инициатива на пестеливите германци. В началото на срещата на европейските министри на финансите в Люксембург на 18 октомври Франция очаквано критикува идеята за „автоматичност“, която според нея премахва прекалено много от политическата самостоятелност. За изумление на присъстващите в залата германският заместник-министър на финансите Йорг Асмусен се съгласи. Фискалните ястреби избухнаха в гняв заради германското предателство. Водени от холандеца, те предприеха ариергардна атака, за да запазят нещо от полуавтоматичното оръжие.

Каква ли сделка бе сключила Германия с Франция? Част от отговора дойде същата вечер от Довил: Франция промени мнението си и вече подкрепя сключването на нов договор. Засега критиците смятат, че това е неизгодна сделка. Германия се отказа от възможните санкции в замяна на обещанието за договор, който може да не бъде приет. Малко правителства или техните избиратели биха гласували за това да се лишат от право на глас. И в добавка към промяна на избирателните права истинската цел на Германия е да се създадат постоянни механизми за реструктуриране на дълговете на фалиралите страни, както и спасителен фонд, базиран на договора.

Аргументите на Германия по този въпрос ще бъдат чути. Без нейните дълбоки джобове нямаше да ги има 110-те милиарда евро помощ за Гърция, нито спасителния фонд от 750 милиарда евро за останалите. Тези мерки бяха приветствани като доказателство, че ЕС може да действа решително в криза. Мнозина искат тези мерки да останат постоянни. Но Германия отказва да ги продължи отвъд 2013 година без въвеждането на някаква система относно неплатежоспособните страни.

Всички биха желали само ограничени промени в договора, може би такива, които се отнасят само за еврозоната. Но миналият опит сочи, че такива частични операции може да се окажат невъзможни. Европейският парламент ще иска още власт. Ирландия почти със сигурност ще подложи на референдум всеки нов договор. Тъй като той ще налага още по-големи орязвания на бюджета, правителството на Брайън Кауън може само да трепери от такава перспектива.

Евроскептиците във Великобритания може да се възползват от момента, за да призоват за репатриране на правомощията от Брюксел. Великобритания иска стабилна еврозона, която е разкъсана от проблеми. Тя не желае да се подчинява на фискалните правила на ЕС, нито иска по-силно интегрирана еврозона, която ще породи Европа на две скорости. А каквато и да било институционална препирня за Европа само би разклатила деликатния баланс в британската коалиция. Никой не знае как би реагирал евроскептичният чешки президент Вацлав Клаус.

ЗАКЪДЕ ДА СЕ БЪРЗА

Мнозина се чудят защо Меркел иска да нагази в такова минно поле. Може би след непопулярния ход за спасяване на Гърция тя има нужда да покаже, че на разточителните страни ще се държи сметка. По-важна причина е, че германският Конституционен съд е обезпокоен от финансираните от Германия спасителни фондове.

Според мнозина ще бъде по-добре да се изчака да се успокоят пазарите за ценни книжа, преди да започне човъркането в правилата. Други обаче смятат, че ако са необходими промени в договора, това трябва да стане по-бързо. Най-добре ще бъде новият текст да бъде договорен преди президентските избори във Франция през 2012 г. и ратифициран преди парламентарните избори в Германия през 2013 г.

Но не разчитайте, че това ще бъде последната дума. Европейската „конструкция“ е недостроен проект. Членовете на ЕС са отчасти интегрирани и отчасти суверенни и противоречията предизвикват неизбежни катаклизми. Инстинктивният отговор на Брюксел на заплахата от разпадане е по-нататъшна интеграция. Може би Европа не е в състояние на постоянна революция, но е в режим на постоянно предоговаряне.

По БТА