Двайсет жени за един мъж или как спах с Берлускони
„В легло с премиера” е разказ от първо лице за надеждите и разочарованията на Патриция д’Адарио, породени от срещите й с италианския премиер, изповед на най-прочутата проститутка в света и нейната гледна точка за връзката й със Силвио Берлускони (ИК „Милениум”).
Добилата скандална популярност италианка, разказва подробности за интимните отношения, които е имала с Берлускони и разкрива лесно ли се разбулва тайна, която злепоставя първо теб самия, а после и най-влиятелния и могъщ мъж в Италия. „Откакто бе публикувана книгата ми, живея в непрестанен страх”, признава Патриция. „Обраха къщата ми, а полицаите дори не си направиха труда да снемат отпечатъци. Маскиран мъж преби майка ми. Получавам заплашителни писма за дъщеря си. Следят ме различни коли и на два пъти са се опитвали да ме избутат от пътя в мантинелата. А на всичкото отгоре насред пазара възрастна жена ме заплю, защото, според нея, съм имала възможност да ритна в слабините премиера Берлускони, а не съм го направила…”
Скандалът, предизвикан от „В легло с премиера”, повдига някои важни въпроси: Кой е допуснал аудиозаписът на Патриция да стане реалност? И защо никой не се е погрижил за сигурността на италианския премиер? Извън пределите на политиката, историята засяга още темата за това колко струва една жена? А също и кой е неморалният – този, който е продал тялото си или този, който не е платил цената? „Силвио Берлускони ми обеща да разреши моя проблем. Не съм тук заради „плика”, онзи, който дава на момичетата, когато останат през нощта в двореца „Грациоли”. Той съдържа между пет и десет хиляди евро, но парите не ме интересуват, в този момент мога да си спечеля колкото искам. Съвсем друго е онова, което очаквам и което ми бе обещано”. Предлагаме откъс от книгата в превод на Ваньо Попов.
Мислех си, че в кариерата си на проститутка съм видяла доста неща, но това не бях виждала – двайсет жени само за един мъж. Така наречените „блъсканици”, или оргии, както предпочитате, предвиждат повече или по-малко еднакъв брой жени и мъже, иначе трудно може да се постигне удоволствие. Тук обаче други мъже нямаха достъп. Имаше само един мъжкар, премиерът. Тарантини и пианистът бяха само мебели, нито галеха, нито някой ги галеше. И за да сме честни, дори не се и опитваха. Не смеех да кажа, че не бях подготвена, щях да се изложа, но ако трябва да съм искрена, точно такова беше моето чувство, чувствах се не на място и не на висота. Смущението ми бе разбрано погрешно и прието като студенина и скука. Вярно е, че докато премиерът разказваше вицове, аз се разсейвах и задавах въпроси на съседката си певицата, много симпатично момиче. Разбрах, че е чужденка и това ме заинтригува още повече, попитах я как е попаднала на това място и от колко време е в Италия. Тогава, за да привлече вниманието ми – всички мъже са еднакви, колкото по-малко внимание им обръщаш, толкова повече тичат подире ти, – премиерът импровизира една история:
– Има едно момиче, което идва от Бари – много е симпатична – и което иска да стане предприемач, но не вярва вече на мъжете. Аз ще променя мнението й и тя ще разбере, че всички мъже не са еднакви.
Погледнах го вбесена:
– Правиш вицове за мен и за нещастията ми, много ли ти е смешно?
Той отговори:
– Знам всичко за теб.
После каза на певицата де изпее My way. Тя ме целува и докато се отдалечава, за да пее, му пошепва: „Това момиче е като мен, преживяло е лоши неща в любовта”. Той отговаря: „Знам”.
После ме кани да танцуваме. Танцът е страстен. Той ме притиска, целува ме по устните, гали ме, говори ми нежни думи. Пред всички. Певицата се приближава и се шегува, като танцува с нас.
После запява отново, а той ме притиска така силно, че ми причинява болка. Пошепва ми: „Не си отивай”.
След това повиква Джанпаоло и отиват в другата стая. Докато те си говорят, аз се оглеждам още веднъж. На всяка от нас бе даден един малък пакет, който трябваше да отворим и да облечем онова, което беше вътре. Бяха незначителни бижута, пак пеперудки. Двете лесбийки се чувстваха като у дома си. Целуваха се и се галеха, и се обръщаха към премиера много свойски:
– Силвио, тук нищо не се случва, навсякъде е криза и ние, дето работим заедно, я усещаме най-силно.
Няколко пъти премиерът взе микрофона и пя, някои песни бяха негови, той ми ги посвети и ме попита дали ми харесват. Очевидно да, много ми бяха харесали. Той беше неуморим, танцува, пя, донасяше пакетчета, шегуваше се, разказваше вицове, говореше за ангажиментите си, за това как е прекарал деня, за пътуванията си, като излъчваше енергия от всичките си пори. Направо извънземен. Искаше да бъде обожаван от всички жени, които бяха там, обичаше да го докосват, да го галят едновременно много ръце, като ги насърчаваше да се надпреварват.
Това си беше точно харем, в който султанът избираше измежду двайсетте момичета най-добрата или най-добрите.
Джанпаоло се приближи до мен и ми каза, че той искал аз да остана. Отговорих, че не ми е приятно, че не е било договорено. Премиерът разбра, че не съм доволна, хвана ме за ръка и ме помоли да го придружа да разгледам двореца.
– Да дойда ли и аз? – плахо попита едно от момичетата. Той й отговори с „да”. От салона минахме в премиерската баня и в спалнята.
Стаята беше голяма, светла, но онова, което привличаше вниманието, бе голямото легло в средата и огромната и много мека пухена завивка.
– Подари ми го Путин – подчерта премиерът. Изтегна се на леглото и си облегна главата на ръката, докато продължаваше да ме държи за ръката. От другата страна на леглото беше другото момиче. Присъединиха се и двете лесбийки, които седяха в края на леглото и галеха краката му.
– Силвио – казаха те, – тази седмица ще ходим ли в СПА центъра? Ти ни обеща! Той се обърна към мен и към другото момиче:
– Ще дойдете ли и вие? Масажи, релакс, всички ние, петимата заедно, ще се забавляваме страхотно!
И всички започнаха да викат „Да, да, да”.
Възбудата бе голяма. Той не спря да ме гали пред всички, ръката му отиваше все по-нагоре по бедрата.
– Каква хубава кожа имаш.
Кожа? „Но това са чорапите”, мисля си. Носех винаги по-голяма мярка, в случая четвърта, така чорапите можеха добре да се опънат. Не е възможно да не е усетил. Или вече беше много възбуден? Не само проститутките знаят, че мъжете лесно си губят разсъдъка, нещо, което в моя занаят много улеснява, защото така по-бързо приключва всичко. Няма да повярвате, но такива мисли също ме занимаваха, докато Берлускони ме пипаше по бедрата. Ние, луксозните проститутки, сме жестоки.
В един миг скочих от леглото и избягах в банята. Трябваше да направя две неща, едното е онова, което нормално се прави в банята, да пишкам, а другото е това, което никой в онзи дом или където и да е не можеше да си представи, че ще направя.
Смених касетата в магнетофона, който носех в чантичката.
Започнах да записвам още с пристигането си и никой не разбра. При влизането ме беше малко страх, срещайки всички онези агенти от охраната, но бях виждала и доста по-страшни неща, за които по-нататък ще ви разкажа. Затова, тъй като никой не ме претърси, записът продължи.
Когато излязох от банята, той ми каза:
– Ела, искам да ти покажа книгата с всичките ми къщи.
Седнахме на един съвсем малък диван заедно с Джанпи и едно много мълчаливо момиче.
Той ми показа Вила Чертоза, като ми я описа с най-малки подробности – театъра, сауната, басейна, пицарията, кактусите, пристройката за прислугата, зеленината, парка. Говори ми за материалите, но аз също разбирам от тези неща и можех да поспоря. Джанпи предложи да прекараме Нова година заедно. Той отговори:
– Да, ние четиримата на Бахамите.
Другите от компанията вече бяха изоставени отвън, момичетата се отегчаваха в салона, но такъв е законът – султанът вече е избрал.
В салона и Джанпи, и премиерът ме помолиха още веднъж да остана и аз още веднъж отказах. Тогава премиерът ме прегърна, целуна ме по устните и ми прошепна в ухото „доскоро”. Дойдохме в двореца „Грациоли” около 21 часа, тръгнахме си доста след полунощ. Повече от четири часа и всичките те, записани на моите малки касетки. Бях доволна. Какво щях да правя с тях ли? Всичко по реда си.
В колата Джанпи ми се скара.
– Защо не остана?
– Не беше такава уговорката – казах аз. – Пък и не бях в настроение.
– Сбърка – настояваше той, – лошо се държа, абе ти знаеш ли, че това е премиерът? Ти си глупачка, хонорарът ти се намали наполовина!
– Защо говориш така – ядосах се аз, – знаеш, че работя като проститутка само защото се нуждая от пари за моя проект, за да реша проблема си!
– Ако беше останала – каза той, – проблемът ти щеше вече да бъде решен. Ти си глупачка – повтори той. – Още ли не си разбрала кой е той, той е премиерът, той е щедър, другите момичета получават пликове, когато останат. Освен това когато те попита искаш ли да работиш в телевизия, трябваше само да кажеш „да”. Но не, ти не искаш, ти искаш само твоя глупав хотел…
Всичко беше записано.