Борисов иска да построи поне 1/100 от това на Живков. Значи слизаме под Третия свят
„Една стотна от това, което е построил той за България и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко едно правителство“ – така заяви премиерът Борисов в отговор на въпроса на журналиста Карбовски за сравненията между него и Тодор Живков.
Тези дума идват точно за 21-вата годишнина от 10 ноември 1989 г., когато падна Тодор Живков след 33-годишна власт. Дни след свалянето му народът на България излезе радостен на улицата и изпрати с гневни лозунги и искане за “съд за виновниците за националната катастрофа” и конкретно за Тодор Живков. Този съд не закъсня. (По подобен начин днес искат съд за виновниците от предишното управление).
Ирония на съдбата – днес, точно 21 години след 1989 г., десният премиер сочи за образец, който трябва да следва България, направеното от комуниста Живков.
Нещо не е наред. Борисов дава доказателство след доказателство, че е ляв, а не е десен политик. И всъщност е демагог. Иска да се хареса на масовите левичарски нагласи на българина, които, малко или повече осъзнато, изразява и самият Борисов, въпреки антикомунистическите си приказки и претенции за дясна партия.
Какво все пак е направил Тодор Живков?
Откровено казано, ако се сбъднат думите на Борисов да направи една стотна от това, което Живков, това означава България да се върне по-назад от Третия свят. (И това май се получава при сегашното управление).
В блога за икономика веднага беше извадена статистика – първата възможна съпоставима статистика за доходите на българина, направена 1990 г. и сравнена с други европейски страни. България е на последно място с брутен вътрешен продукт на човек от населението 1200 евро днешни пари, при 27 800 евро на човек в Швейцария и около 16 000 евро в Холандия, Белгия, Италия, Франция, Австрия и др. (виж графиката). Тоест – това е постижението на живкова България.
Тя приключва комунизма с доходи на човек средно над 15 пъти по-ниски от тези в Западна Европа.
Защитниците на уж светлия социалистически период ще възразят, че тогава било евтино, хората ходели на море, парното било без пари и т. н.
Дълбока заблуда. Това е характерен психологически феномен – да помниш хубавите неща от младостта си, а не несгодите и ограниченията.
Чисто икономически България е на дъното в Европа и тогава, като сега. Приказките на Борисов за “една стотна от построеното от Живков” са или ловка демагогия и спекулация с настроенията на носталгиците по комунизма или тежко невежество. Или и двете.
Животът при соца
В битово социален план животът при комунизма имаше следното противоречие – от една страна сигурност, работа, напълно безплатно образование и здравеопазване, сравнително ниска престъпност (ако някой е забравил – кражби от жилища, от държавни предприятия и селското стопанство, джебчийски и др. имаше и тогава и разкриваемостта беше ниска).
От друга страна:
– ниско заплащане, често на границата на мизерията (155 лв. за млад специалист, при 60-100 лв. наем на квартира – 1 стая);
– по-високи заплати за военни, милиция и по-нискообразовани работници за сметка на интелектуалния труд – учители, учени и др. (традиция, която продължава и днес); същевременно уравниловка в заплащането в рамките на един колектив;
– ниски пенсии, с изключение на военни и милиция;
– тотален дефицит на стоки за бита и храни (електроника, кафе, дори основни хранителни продукти), липса на основни материали;
– постоянно повишение на цени на храните и др. от края на 70-те до 1989 г., съпроводено с много вицове, които сега са забравени;
– ниско качество на здравеопазването, липса на медикаменти и материали, а в края на 80-те тотален дефицит; невъзможност да се лекуваш със съвременни методи и техника или пък в чужбина;
– ниско качество на образованието (въпреки сегашните представи, че е било добро) – идеологизирано, затворено към света, свързано с наизустяване, а не с творческо мислене и др.
– чакане на ред за купуване на жилище около 20 години и за кола 10-15 (според марката).
Примери могат да се дават още.
Икономиката на социализма беше пълен крах, който продължаваше като агония повече от десетилетие до падането на Живков. Той приключи с 12 млрд. долара външен дълг, натрупан и похарчен за купуване включително на основни храни като картофи, боб и др., които страната не може да произведе поради неадекватни реформи в селското стопанство. Фактически България е във фалит и невъзможност да изплаща този дълг, всичко това прикривано в последните няколко години на комунизма (признание за фалита дават писмата на шефа на БНБ Коларов до Живков). Производствата бяха енергоемки и замърсяващи, продукцията – неконкурентна, но с гарантиран пазар в СССР и др. След краха на комунизма тази продукция не можеше да намери пазар никъде и тези производства трябваше да спрат. Пресен пример е “Кремиковци”, който не може да бъде продаден вече втори търг (без дълговете), а единственият завод в него, оценен най-скъпо, е построен 2005 г. Закупени бяха и се развиват производства като торовия завод в Девня, циментови заводи, ТЕЦ-ове, пивоварни и др. подобни.
Цените на петрол, газ, суровини бяха нереално ниски, което създаваше тежки диспропорции и след въвеждането на свободен пазар много производства фалираха (а дори още след като СССР ограничи раздаването на петрол за жълти стотинки). Същевременно цените на дребно за населението не бяха никак ниски – 1 литър бензин в края на 80-те беше 78 ст. за обикновения, 98 ст. за супер 96. Тоест 1 резервоар на лада – 1/3 минимална заплата – приблизително колкото сега, при свободен пазар и цени.
Всички партийни инициативи на Живков в селското стопанство и индустрията задълбочаваха катастрофата. Самият той вулгарно заяви през 1989 г. “Социализмът е едно недоносче”, след като е строил този социализъм и го е ръководил еднолично. Тежкото машиностроене остана без пазар, производството на електроника – също, въпреки хвърлените огромни инвестиции, част от които с кредити във валута. Военната продуция беше значителна, но раздадена на вересия (от нея бяха съставени основно дълговете на Ирак и Либия, които така и не бяха върнати).
Нищо от гордостта на социализма не можа да намери развитие, световно признание и пазар след 1989 г. поради ниското си качество, енергоемкост и неконкурентност – нито електрокари, нито машини, компютри или електроника. Това беше съпроводено с масово недоволство, че новата власт унищожава направеното преди, а то всъщност загиваше само.
Разбира се, съвсем отделен е въпросът за политическите и граждански свободи, каквито практически нямаше. Българите бяха оградени с телени мрежи по границата и с изходни визи, липсваше всякаква свобода на печата и изразяване на мнение. Но това е цяла отделна тема.
Въпросът е – 1/100 от това ли иска да построи Борисов?
България още изплаща наследството от комунизма и тепърва мъчително изгражда икономика, която да се конкурира на световния пазар. Само пример – външният дълг от Живков днес е изплатен от няколко поредни правителства и сега се свежда до 2 млрд. евро (държавен дълг, да не се бърка с частния).
Думите на Борисов са подминати без нито един критичен коментар в централните медии, което е тревожно, защото показват тотално обслужване от тяхна страна на правителството, подобно на това по времето на Живков. Изглежда поне в едно нещо сегашна България настига живковата.