Нов тласък за американската икономика

„Количественото облекчаване“ е недолюбвано и неоценено, но върши работа.
Още преди Управлението за федерален резерв на САЩ (УФР) да представи на 3 ноември втората порция „количествено облекчаване“ (КО-2), критиците вече го бяха отхвърлили като неефективно и предразполагащо към инфлация. То не може да е и двете неща едновременно, а е възможно и да не е нито едно от двете.

Обявяването на КО-2 едва не отне дъха. УФР съобщи, че ще купи държавни облигации на стойност 600 милиарда долара до юни следващата година или за 75 милиарда долара месечно през посочения период, но с уговорката, че при необходимост може да коригира размера и графика.

Общо взето това очакваха пазарите, но е далеч по-малко от 1,75-те трилиона долара държавен дълг, които УФР купи между началото на 2009 и началото на 2010 година при първата порция „количествено облекчаване“. КО-2 изглежда вече надмина ниските очаквания, които породи. Откакто председателят на управителния съвет на УФР Бен Бърнанке намекна за него на 27 август, пазарите направиха точно това, което би трябвало.

При „количественото облекчаване“ УФР изкупува дългосрочни държавни облигации с новоотпечатани пари. Това понижава лихвите по дългосрочните облигации и прогонва инвеститорите към по-рисковани, алтернативни вложения. Реалната доходност на държавните облигации с 10-годишен падеж, изчислена с отчитане на инфлацията, намаля от 1,05% до 0,50% в резултат на сравнително ниската си номинална доходност и очакваното повишаване на инфлацията. Доходността на техните „братовчеди“ с 5-годишен падеж е отрицателна.

През същия период цените на акциите се повишиха с 14%. По-ниската доходност прави долара по-малко привлекателен: курсът на щатската валута се понижи своевременно с 5% спрямо японската йена, с 9% спрямо еврото и с 5% на търговска основа. „Вече може да обявите, че КО е успешно“, заяви един икономист от хедж фонд. „Остава неясно дали това ще доведе до реална активност. Въпросът дали механизмът ще проработи обаче получи отговор“, допълни специалистът.

С малко закъснение тази по-благоприятна финансова конюнктура по презумпция трябва да засили икономическия растеж по три канала. Първо, по-ниската реална лихва стимулира взимането на кредити и инвестирането. Този канал е запушен: много домакинства не могат да взимат кредити, защото техните жилища са се обезценили и банките са по-малко склонни да отпускат заеми. Оставащите два канала обаче остават отворени.

Поскъпването на акциите увеличи богатството на домакинствата с около 1,4 трилиона долара, което ще стимулира до известна степен потреблението. А по-евтиният долар би трябвало да подпомогне търговията. Мениджърите на американските предприятия съобщиха за рязък скок на поръчките за износ и намаляване на вноса през октомври.

Консултантската компания Macroeconomic Advisers изчислява, че при КО-2 УФР ще изкупи в крайна сметка облигации за 1,5 трилиона долара, и че това ще повиши икономическия растеж идната година до 3,6% спрямо 3,3% без количествено облекчаване. Това съвсем не е смайваща сума: според тази компания УФР ще трябва да купи държавни облигации за 5,25 трилиона долара, за да постигне реално равнище на междубанковия лихвен процент от -4%, от което икономиката се нуждае. УФР няма да направи това поради опасения от неясните последици, сред които е и отговорът републиканците, току-що укрепили позициите си в Конгреса.

В проучване на агенция Bloomberg 60% от хората, самоопределили се като привърженици на ултраконсервативното движение „Чаено парти“, се обявяват за реформиране или закриване на УФР.

Възможно ли е КО-2 да проработи прекалено добре и да повиши очакванията за инфлацията до опасни равнища? „Шансовете не са нулеви“, твърди Дон Кон, който е бивш заместник-председател на управителния съвет на УФР, но те (шансовете – бел. ред.) са малки. По-голям е рискът очакванията да се засилят, когато кредитните условия бъдат смекчени и потребителското търсене нарасне. Това обаче ще е сигнал, че УФР е постигнало успех; тогава то ще може да затегне своята политика.

Някои държави се оплакват, че КО-2 просто надценява валутите им и предизвиква балони на пазарите на активи, като стимулира инвеститорите да търсят по-висока възвръщаемост на други места. Това обаче вероятно е неизбежно предвид техните различаващи се темпове на икономически растеж. Индия и Австралия повишиха тази (миналата – бел. ред.) седмица основните си лихвени проценти въпреки покачването на курсовете на националните им валути.

Една вредна поредица от валутни интервенции на принципа „разори съседа“ не може да бъде изключена. След като обаче се намеси пряко през септември, за да понижи курса на йената, японската централна банка (Bank of Japan) се спря на един по-мил отговор. Предвидено бе банката да разпространи подробности за своето собствено „количествено облекчаване“ на редовното си заседание за своята политика в средата на ноември, но тя измести датата напред във времето за тази (миналата – бел. ред.) седмица.

Анализатори подозират, че целта й е била да противодейства на натиска върху курса на йената във възходяща посока заради мярката на УФР. Ако всички централни банки печатат пари едновременно и не изтеглят излишната ликвидност, то тогава резултатът би могъл да бъде валутен стимул в световен мащаб. Ползите от „количественото облекчаване“ не трябва да бъдат преувеличавани, но не бива и да бъдат отричани.

По БТА