Тежка седмица за Европейския съюз
РИА Новости
Европейската столица Брюксел навлезе в тежка седмица на финансови консилиуми: за всеки от петте дни са насрочени съвещания на финансовите министри от еврозоната (16 държави), министрите на финансите от целия ЕС, а и консултации по бюджетни проблеми. Подобни „медицински упражнения“, уви, стават обичайни за Евросъюза, който вече не може да пренебрегва занемарените си болести.
От някои „пациенти“ като Ирландия, изправена пред дефолт, вече се носи лъх на реанимация, а други като „увисналия“ бюджет на ЕС за 2011 г. се нуждаят за момента само от прецизна хирургия. И едното, и другото обаче са синдроми, сочещи големи финансови неуредици в Голяма Европа. Съответно експертите правят прогнози, от които в най-добрия случай обикновено те побиват тръпки, а в най-лошия . . .
Говори се, че догодина Старият свят няма да се „освободи“ от последиците на финансово-икономическата криза през 2008-2009 г., а ще бъде заплашен от стагнация. Най-малкото „келтският Север“ на Стария свят (Ирландия) и неговите „иберийско-апенински покрайнини“ (Португалия, Испания и Италия). Германия и Франция пък може „да излязат напред“ и да затвърдят „икономическото полуразпадане“ в рамките на ЕС, разделен на финансово дисциплинирани, икономически напреднали държави и други – изоставащи. А последните, освен споменатите вече „болни“, включват почти изцяло бившия „блок от соцлагера“.
Всички финансови неуредици са взаимосвързани и произтичат все от въпросната финансова криза. За да не отегчим никого с излишни счетоводни подробности, ще посочим, че проблемът с бюджета на ЕС е почти класически пример за свади, каквито се развихрят в руските вилно-строителни кооперации.
Европейската комисия и Европарламентът (председателят и управата) искат да увеличат бюджета с 6,1 на сто; „големите“ (като Франция и Германия) са съгласни, стига процентът да е малко по-малък; „парцелите в периферията“ (Великобритания, Швеция, Холандия, Латвия, Естония, Унгария) пък скланят за увеличение най-много с 2,9 на сто. Плюс това Европарламентът настоява да му отпуснат повече гласове в разработването на бюджета, нещо неприемливо според „старите европейци“.
В крайна сметка засега се очертава, че ако ЕС не одобри бюджета си за 2011 г., ще се наложи да стартира механизма за месечно финансиране по отделни пера. Това означава да каже „сбогом“ или в най-добрия случай „почакайте“ на проекта, предвиждащ създаването на нова служба за външна дейност на ЕС (общо външно министерство). Също и на много други проекти, например в сферата на науката, културата, митническия обмен. Общо взето, множество програми ще изгърмят.
Предложеният бюджет на ЕС за 2011 е 130 милиарда евро. По принцип оценката за „общата кесия“ винаги представлява към 1 процент от съвкупния БВП на държавите членки. От 2007 г. впрочем Брюксел планира петгодишен бюджет и редовно го коригира. Сега става дума за периода 2007-2013 г. Страхотни са обаче различията в приноса на отделните донори. От общо 27 държави само Германия (164 милиарда евро), Франция (140), Италия (116) и Великобритания (103) внасят повече от сто милиарда. Вноската на Испания е 76 милиарда. Точно затова в ЕС ги наричат „голямата петорка“. Всички останали не прескачат летвата от 25 милиарда.
Почти навсякъде с изключение само на Скандинавия са въведени мерки за строги бюджетни икономии, тъй че малцина имат желание да увеличат разходите. Британците отпърво искаха дори да блокират по принцип всички възможни добавки. Убедиха ги обаче да склонят на 2,9 процента, инак Евросъюзът направо би забуксувал на място. Сега пък няма яснота с какви стъпки ще се движи общността идната година. При всяко положение ЕС все пак има някакъв бюджет, бил той голям или малък. Брюксел съвсем не е изпаднал до просешка тояга. Но ако погледнем Ирландия . . .
Финансовите министри на 16-те държави от еврозоната ще се наложи да решат какво да правят с Ирландия – тази „втора Гърция“. Дъблин май се кани да повтори съдбата на Атина и вече е близо до „финансовия колапс“. Строителният бум, започнал в средата на 90-те, миналата година докара на келтския тигър тежък махмурлук: пазарът на недвижими имоти се срина, а след него строителният, кредитният и т. н.
В опит да спаси банките правителството отпусна 485 милиарда евро като гаранции за дълга на основните банки, фалирали наполовина. Още 5 милиарда кеш бяха налети в три от най-големите банки, за да не остане страната из един път „на сухо“. През септември стана ясно, че за спасяване на финансовия сектор ще са потребни още поне 50 милиарда евро.
Дъблин вече оряза бюджета си с 14,5 милиарда евро. През декември се кани да го окастри с още 15 милиарда. Явно обаче и това няма да стигне. Келтите няма начин да съберат сили, за да се откупят сами. Никой вече не дава на Дъблин заеми срещу правителствени бондове с лихва под 9 на сто. А в света на финансите 10 на сто вече сочи пълна загуба на доверие от страна на пазарите. За да стане ясно колко е занемарена ирландската болест, ето един пример: дори в разгара на недоверието Гърция получаваше дългосрочни заеми срещу годишна лихва от 7 до 8,5 на сто. За сравнение, от Германия се купуват нейни правителствени бондове с доходност от 2,9 на сто, а от Великобритания – с лихва 3,9 процента.
Всъщност ирландците днес наближават последния стадий, характерен за всички полуфалирали длъжници: първо отричат всичко, после казват, че нещата не вървят на добре, но щели да се справят сами, а чак накрая протягат ръка и просят „милост“. Засега кабинетът на Брайън Кауън твърди, че парите „ще му стигнат до есента“. Малцина впрочем все още му вярват.
Днес „изумруденият остров“ затъва все по-дълбоко в прочутата „келтска меланхолия“, както е известна сред англосаксонците. Обикновено тя обгръща ирландските души, щом местните схванат, че отзад остават все лоши неща, а мрачината отпред е още по-тъмна. В средата на 19-и век подобна душевна нагласа предизвика най-масовата емиграция в историята на страната: ирландците, пръснати по света, станаха много повече, отколкото в Голямата родина.
Усещат се вече зловещи симптоми на рецидив. Първата им проява бе, че Ирландия се запали по статиите, интервютата и книгите на известния икономист Морган Кели от Дъблинския университет. Тъкмо той предрече още през 2007 г., че „сапуненият мехур на недвижимите имоти“ до две години ще се пукне с твърде шумна експлозия. Което и стана. Сега Кели предсказва масово, невиждано невръщане на ипотечни и строителни кредити, задълбочаване на финансовата криза, икономически крах, „народен гняв“ и дори „народно въстание“.
Дали ще се случат такива неща? Бъдещето ще покаже. Факт е обаче друго – хората почват да напускат Ирландия. По данни на националния студентски съюз, вече 1250 абсолвенти потеглят всеки месец за чужбина. През идните пет години над 150 хиляди студенти ще си заминат от острова.
По БТА