САЩ и НАТО са близо до сделка за ПРО в Европа

Асошиейтед прес

САЩ и техните съюзници от НАТО са близо до споразумение за изграждане на противоракетен щит в Европа – проект, който би поставил нова цел пред военния алианс, като същевременно подложи на изпитание кампанията на президента Барак Обама за подобряване на отношенията с Русия.

Служители казват, че сделката вероятно ще бъде потвърдена на двудневна среща на високо равнище на НАТО, започваща в петък в Лисабон, Португалия, като част от това, което алиансът нарича своя нова „стратегическа концепция“ – първият основен преглед на главната му мисия от 1999 г.

На срещата на високо равнище ще присъстват Обама и лидерите на останалите 27 страни членки на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). Руският президент Дмитрий Медведев ще се присъедини към отделно заседание НАТО-Русия в събота.

Сделката беше изложена в основни линии пред Асошиейтед прес от американски служители, съгласили се да говорят за вътрешни обсъждания между съюзниците, при условие че не се разкриват имената им.

Договореността предвижда планираната вече за Европа ограничена система от американски ракети прехващачи и радари да бъде свързана с по-голяма по обхват европейска противоракетна отбрана. Това би създало широка система, която да защитава всяка страна от НАТО срещу нападение с ракети със среден обсег.

НАТО планира да покани Русия да се включи в изграждането на противоракетния щит – Москва обаче няма да получи съвместен контрол. Този жест би белязал историческо събитие за алианса, създаден след Втората световна война, за да отбранява Западна Европа от заплаха от агресия на съветски войски.

Правителството на Буш първо предложи да бъдат разположени 10 ракети прехващачи в Полша и модерен радар в Чехия, като заяви, че целта на системата е да противодейства на бъдещи ракетни заплахи от Иран. Това вбеси Русия, която каза, че ракетите са заплаха за възпиращата роля на ядрения й арсенал. В един момент Москва предупреди, че ще разположи ракети близо до Полша, ако работата по плана продължи.

Правителството на Обама отмени първоначалния план през септември 2009 г., като вместо това предложи преработен вариант за противоракетен щит, който да започне с базирани на кораби прехващачи и радари, след което в Румъния до 2015 г. и в Полша до 2018 г. да бъдат разположени по-модерни прехващачи, базирани на сушата. Това трябва да бъде главният принос на САЩ за европейската система за противоракетна отбрана на НАТО.

САЩ искат Турция, която също е член на НАТО, да приеме на своя територия част от радарната система и да одобри предложението за покриваща Европа отбранителна мрежа. Турция се колебае, като казва, че не иска системата да посочва като заплаха нейния съсед Иран.

Американски служители, запознати с преговорите преди срещата на високо равнище, изразиха оптимизъм, че останалите пречки за предлагания европейски противоракетен щит могат да бъдат преодолени. Според тях Русия изглежда сериозно обмисля плана на НАТО, а тревогите на Турция могат умело да бъдат успокоени.

„Изглежда, че руснаците водят игра и че по някакъв начин са отворени за тази идея“, каза специалистът по въпросите на европейската сигурност от корпорация РАНД Ф. Стивън Лараби. Според Лараби обаче НАТО все още трябва да убеди Москва, че планираната система няма да подкопае значението на руския ядрен арсенал.
„Мисля, че те още не са напълно убедени в това“, заяви той.

Други експерти се съгласиха, че притесненията на Турция от изтъкването на Иран като заплаха вероятно могат да бъдат успокоени, без да се застрашава планът. „Бих се изненадал, ако това се окаже пречка за сделката“, каза специалистът по Русия в института Брукингс Стивън Пайфър.

Очаква се също така лидерите на НАТО да приемат широка стратегия за прехвърляне на отговорността за сигурността в Афганистан от предвожданите от САЩ сили на НАТО там към афганистанците, което да започне през първата половина на следващата година и да завърши през 2014 г. Очаква се афганистанският президент Хамид Карзай да присъства на някое заседание на НАТО за войната.

На заседанието НАТО-Русия в събота ще бъде обсъдено засилването на ролята на Русия в конфликта в Афганистан. Говорителят на НАТО Джеймс Апатурай каза миналата сряда, че Русия е била помолена да съдейства с двайсетина транспортни хеликоптера и да обучи афганистански хеликоптерни пилоти.

С приемането на нова стратегическа концепция НАТО се опитва да се приспособи, така че да се справя със заплахите за сигурността през 21 век. Бившият германски посланик в САЩ Волфганг Ишингер заяви на неотдавнашна конференция, че в Европа „има по-малко страх от чужда намеса или агресия, отколкото когато и да било в историята на северноатлантическия алианс“.

Усещането за сигурност в Европа увеличава шансовете за подобряване на отношенията с Москва. Но то също така насърчава европейските правителства да орязват бюджетите за отбрана, а изграждането на покриваща Европа система за противоракетна отбрана ще струва милиони.

Очаква се в Лисабон съюзниците да обявят, че ядрените оръжия ще останат централен елемент в отбраната на НАТО. В същото време алиансът ще призове Русия да започне преговори за намаляване на разположените в Европа американски и руски ядрени оръжия с малък обсег.

Перспективите за тези преговори обаче изглеждат неясни, освен ако Сенатът на САЩ не ратифицира новото споразумение СТАРТ, което би намалило броя на американските и руските ядрени оръжия с голям обсег. Завоюваните от републиканците позиции на неотдавнашните избори за Конгрес правят ратификацията по-съмнителна.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.