В десетката: Опълченците на „Лидъл“ и седмицата на идиокрацията

О, Лидъл!

Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!

От Блогодаря – блог на Божидар Божанов

Idiocracy week

(Седмица на идиокрацията)

Тази седмица без угризения може да бъде заклеймена (глобално погледнато) като Седмица на идиокрацията.
Идиокрацията е онова душевно състояние, описано в едноименния филм, в което рекламата, комерсиализма и масовото оглупяване са довели до това хората да не могат да разсъждават  самостоятелно и да не могат да дадат логично обяснение за своите действия.

А много добре знаем как в последните години хората просто обичат да се газят помежду си щом става въпрос за промоции и отстъпки…

Това се случи, когато нова верига хипермаркети „Лидъл“ отвори врати в страната. Това се случи и в САЩ, където е Черният петък (денят след Денят на благодарността, когато цените на стоките са в пъти по-ниски). Ще се случва и в други краища на света, колкото и цивилизовани да са те, в следващия 1 месец. Празничният месец.

Трябва да сме наясно. Пазаруването е част от основните занимания за свободното време. Опитайте се да попитате няколко човека какво обичат да правят в почивните си дни и голяма част от тях ще отговорят „Да отида до мола/магазина”.

Защо се случва това?

Какво печелим от пазаруването? Дали всичко опира само до терапевтичната облага от закупуването на нещо, което искаме?

Едва ли. В повечето случаи хората харчат между 30-50 лв. за покупки. Тези пари са преценени и в повечето случаи не подлежат на промяна. Рядко се случва инцидентно да похарчиш пари, които не са твои, и след това да трябва да ги връщаш.

Тогава къде е щастието от бутането пред вратите на магазин?

Много просто. Хората навсякъде по света обичат авантата и намаленията. Бедността и ниския социален статус обикновено не са водещ фактор. Тук няма значение възраст, занятие и професия. Инстинктът за „далавера” е заложен дори у най-културните.

Тълпата е там, защото е информирана.

Защото някой е направил нужните стъпки да ги докара там и да ги убеди, че е напълно нормално да се буташ и да бъдеш овца. Подобно на пропаганда, но от облечената в много по-добри дрехи. Такава, която превръща една обикновена огромна сграда-хангар, в място, което е уютно, защитено и близко до сърцата.

Думите могат да пораждат не само страх, но и всякакво друго човешко усещане – отпускане, апетит, сън, възбуда, усещане за победа. С думите имаме възможност да имаме всичките човешки възприятия и да ги рисуваме както си поискаме. Според вкуса си. Без да се нуждаем от чуждото разрешение.

Така бананите от 79 ст. се превръщат в единствените останали на земята, а комплектът олио от по 1,49 бутилката няма вкусов еквивалент на пазара.

В подобно състояние нямаме нужда от качество на продукта, защото желаните представи за него са успели да оживеят в главите на толкова хора. И краставицата от 33 стотинки, който всъщност не ти трябва, защото онзи ден си си купил цял чувал, изведнъж става изразителна, жива и пленяваща сетивата.

Да, очевидно цените на тези стоки са дъмпингови. В България няма антидъмпингово законодателство. Резутатът – рекламни кампании със запомнящи се боеве при откриването. Добри рекламни кампании.

Никой не иска и няма изгода от това подобни събития като от Седмицата на идиокрацията да не съществуват. Всеки иска намаления, всеки иска да му е по-евтино.

От блога apeironcommunication.com със съкращения