Италианците се връщат към наследството на Мусолини

60 г. след смъртта на Дучето вълна от филми и сувенири събужда спомена за фашисткото минало

Вила Торлония в Рим. За реставрацията на двореца, където Мусолини е живял от 1925 до 1943 година италианското правителство отпусна 6 млн долара. Снимка: Veltroniroma.it

Барби Надо

Вила Торлония е един от последните запазени римски образци на великолепието от 17-ти век. Но когато градските власти откриха главния дворец (palazzo) след реставрация на стойност 6 милиона долара, резултатът бе всичко друго, но не и величествен. Интериорът от 20-ти век е крещящ, полилеите – безвкусни, а фреските – грандиозни. Причината за този шокиращ декор е желанието да се илюстрира стилът на живот на последния италиански обитател на Торлония – бившият диктатор Бенито Мусолини.

Мусолини е живял във вила Торлония с жена си Рашел и децата си от 1925 до 1943 г. Въпреки че идеята вилата да бъде реставрирана в памет на един фашист може да изглежда странна, тя отразява нарастващия интерес на италианците към Дучето. В страната се снимат куп игрални и документални филми на тема Мусолини, посетители пазаруват на поразия дрехи и знамена с фашистки символи от музея „Вила Мусолини“ в крайбрежното село Ричоне, където семейството е имало лятна къща. Нови магазини за сувенири и музеи отварят врати по любимите му места по северното италианско крайбрежие. Продават се и DVD с някои от най-известните му речи, произнесени от балкона на Пиаца Венеция.
В родния град на Мусолини – Предапио – 400 доброволци се редуват на смени като почетна стража на гробницата му. А броят на фашистките симпатизанти в черни ризи, които дойдоха през октомври да отбележат годишнината от похода на Мусолини към Рим, достигна 6000 души.

Бившият диктатор Бенито Мусолини. Възроденият култ към Дучето в Италия трябва да помогне на италианците да се помирят със сложното си минало. Снимка: webshots.com

Италианците не възприемат всичко това само като възхвала на един тиранин. За тях това е начин да се изправят очи в очи, а може би и да се помирят, със сложното си минало. Исторически Италия се опитва да замазва изстъпленията на Мусолини. Учебниците предлагат орязана версия на Втората световна война, а публичният стереотип за Мусолини е, че той е човекът, накарал влаковете да се движат навреме.

„Сега италианците възприемат по-дистанциран и може би не толкова враждебен поглед към тъмните периоди от новата си история. По-рано тези теми, повече или по-малко подсъзнателно, бяха избягвани“, заяви Джанкарло Леоне от телевизия РАИ Синема – копродуцент на „Vincere“ („Да победиш“), един от новите филми за Дучето.

Филми като „Vincere“ може би наистина могат да предложат по-нюансиран поглед към епохата на фашизма. „Crazy Blood“ („Луда кръв“) с Моника Белучи описва със съчувствие съдбата на Луиза Ферида, бременната актриса, разстреляна от партизаните през 1945 г. заради връзките й с фашистите. Друг филм, „Il Sangue dei Vinti“ („Кръвта на победените“) разказва за предполагаемите зверства на антифашистките партизани. За разлика от тях „Vincere“ на италианския режисьор Марко Белокио представя по-суров поглед към човека Мусолини. Той ще излезе на екран догодина и разказва за живота на извънбрачния син на Дучето – Бенито Албино Мусолини, който умира на 27 години, след като е измъчван и отровен. Майката на младежа, Ида Далсер, също е била многократно тормозена и крита от фашисткия режим, докато накрая и тя умира при съмнителни обстоятелства.

„Това е трагичната история на майка и син, затворени и умиращи в лудница“, заяви Белокио, обявявайки плановете си за филма. „Истинска италианска трагедия, почти непозната история, която ще предизвика доста дискусии.“

Политическото възприятие на епохата на фашизма в Италия може би също се променя. Миналата година 200 000 войници, служили като доброволна охрана на Мусолини, получиха същия статут и привилегии като бившите бойци от съпротивата. Този ход разгневи много италианци, но бившият министър-председател Силвио Берлускони, чиято дясноцентристка коалиция включваше крайно дясната политическа партия на внучката на диктатора Алесандра Мусолини, го нарече принос към националното помирение. В допълнение, съдът в град Комо обмисля да започне разследване дали наистина италиански комунистически партизанин е разстрелял фашисткия диктатор на 28 април 1945 г. и дали това е било законно.

Изглежда, вила Торлония е резултат от съзнателен опит да не се създава нито прекалено стерилна, нито прекалено шовинистка представа за миналото. „Истинската демокрация няма нужда да се отказва от епизоди от своята история“, заяви кметът на Рим Валтер Велтрони, когато дворецът бе отворен за посещения.

Посетителите на Торлония могат да видят някои мрачни спомени от войната, като противовъздушното скривалище на Мусолини и тунелите за бягство, издълбани сред останките от древните еврейски катакомби под къщата. Недалеч от леглото му изложба показва картини на разрушение от Втората световна война и плакати на американски войници, останали от периода 1944-1947 година, когато американските и британските сили са използвали вилата като съюзнически щаб.

„Италианците не са се освободили от фашисткото си минало, защото още не са го осмислили „, заяви Джани Клеричи, автор на новата книга „Mussolini, L’ultima Notte“ („Последната нощ на Мусолини“). Въпросът сега е дали припомнянето на епохата на Дучето може да бъде първата стъпка по този път към освобождението.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.