„Уикилийкс“ показа колко трудно се пазят тайни през 21-и век

Ройтерс

Дипломатическите грами, публикувани досега от „Уикилийкс“, може да поставят дипломатите в неловко положение, но едва ли ще разклатят някакви международни отношения. Най-важният урок дотук изглежда е това, че информационната епоха е улеснила изключително много краденето на огромни количества данни, и че е много по-трудно да се пазят тайни.

Американското и други правителства ентусиазирано обясниха потенциалната вреда за дипломацията, която може да нанесе публикуването на около 250 000 грами, от които няколко западни вестника започнаха вчера да публикуват детайли.
Телеграмите, някои от които бяха публикувани цели, а други частично, разкриха поверителни и често не особено ласкави възгледи и информация на висши американски дипломати, действащи в чужбина, които при нормални обстоятелства биха останали в тайна с десетилетия.

Експертите и бившите официални представители са разделени по отношение на ефекта от изтичането на информация. Преди публикуването на документите италианският външен министър Франко Фратини изрази опасение, че то ще се превърне в „11-и септември за дипломацията“ и ще „взриви доверието между държавите“.

Други са настроени много по-оптимистично и вярват, че дипломатите ще продължат старата традиция да се изказват любезно пред публика и с брутална откровеност в докладите до столиците си. „Това няма да ограничи прямотата на дипломатите“, коментира пред Ройтерс сър Кристофър Майер, бивш британски посланик във Вашингтон. „Хората обаче ще обърнат внимание на сигурността на електронните комуникации и архиви. Такова количество информация не би могло да се открадне на хартия“.

Това е урок, който правителствата научиха бързо. Британските власти неколкократно се озоваваха в неловко положение заради загубата на дискове с личните данни на хиляди хора, а според експерти хакери са откраднали цели тирове поверителна информация от западни компании.

В случая с последните публикации, както и с изтичането на натрупани с години американски документи за войните в Ирак и Афганистан по-рано тази година, телеграмите изглежда са откраднати от един единствен човек. Редник Брадли Манинг от американската армия е обвинен в издаване на класифицирана информация и се намира във военен арест.

ЗАПЛАХА ЗА ДИПЛОМАЦИЯТА?

„Този, който стои зад това изтичане, трябва да бъде застрелян и аз бих се писал доброволец да дръпна спусъка“, заяви Роджър Креси, бивш висш служител по киберсигурността и борбата с тероризма, който определи изтичането като „доста опустошително“.
„В основата на нашата външна политика е способността ни да говорим направо и открито с чуждестранните ни колеги, и да държим тези разговори извън публичното пространство. Това масово изтичане излага най-основното изискване на дипломацията на риск в бъдеще“.

Креси посочва за пример деликатните отношения със Саудитска Арабия и Афганистан, които играят ключова роля в американската стратегия срещу войнствения ислямизъм. Грамите съдържат критики срещу режима и в двете държави и откъси от разговори с техни високопоставени представители.

Някои западни лидери също са били обект на критики, включително британският министър-председател Дейвид Камерън. Германският канцлер Ангела Меркел е описана като страхуваща се да поема рискове и „не особено креативна“. „Това е знак, че в информационната епоха е много трудно да запазиш нещо в тайна“, коментира професор Майкъл Кокс, научен сътрудник в лондонския мозъчен тръст „Чатъм хаус“. „Колкото до това дали изтичането ще причини такъв сеизмичен срив на международните отношения, за какъвто говорят правителствата, аз някак се съмнявам. Дипломатите винаги са си отправяли груби реплики на четири очи и всички винаги са знаели това“.

Някои от хората, които трябва да са най-внимателни със сигурността, се оказаха неприятно изненадани от новата информационна епоха. Миналата година експерти по сигурността останаха втрещени, когато съпругата на новия шеф на британската тайна разузнавателна служба МИ-6 публикува семейни снимки и информация във „Фейсбук“. Други официални лица бяха принудени да се извинят, след като техни иронични имейли изтекоха в публичното пространство. Истинските печеливши от това огромно изтичане, според Кокс, са историците, преподавателите и студентите по международни отношения, които сега разполагат с „огромна съкровищница“, пълна с информация от първа ръка. Обемът на данните е толкова голям, че от тях могат да продължат да се извличат детайли с години.

КАКВО ТОЧНО ПРАВЯТ ДЪРЖАВИТЕ?

Много неща обаче остават в тайна. Например има телеграми, в които се иска от американски дипломати да изпратят поверителна информация за редица държавни лидери и влиятелни политици. Тази информация обаче е била изпратена по по-сигурни канали, запазени за тайното разузнаване, и е останала до голяма степен непубликувана. „Правителствата имат склонността да държат максимално количество информация като тайна или класифицирана, без значение дали това наистина се налага“, отбелязва Кокс от „Чатъм хаус“. „Информацията, която действително е секретна, предполагам все още е доста добре защитена и едва ли ще се появи в „Уикилийкс““.

По-притеснителна според него е очевидната ярост на кампаниите на правителствата срещу разобличителния сайт. От „Уикилийкс“ се оплакаха, че малко преди публикуването на информацията в неделя са били обект на кибератака и твърдят, че обвиненията в сексуален тормоз срещу основателя на сайта Джулиан Асандж в Швеция също са дирижирани от неговите врагове.

Засега експертите твърдят, че дипломатите във Вашингтон и другаде ще побързат да успокоят съюзниците и нараненото им его. Някои от тях може да открият, че са загубили част от доверието на чуждестранните си колеги – особено след като в другите държави са прочели грамите, насърчаващи дипломатите да действат и като шпиони.

Бившият висш служител в областта на антитероризма Фред Бъртън, който сега е вицепрезидент на консултантския тръст „Стратфор“, смята, че някои споразумения за дългосрочен обмен на разузнавателна информация може да бъдат застрашени и сега Държавният департамент ще се съсредоточи върху „овладяване на сериозните щети“. „Но такава е работата на държавите“, коментира той. „Правило номер едно в тази сфера гласи, че няма приятелски разузнавателни служби“.

По БТА