Версаче – лукс, дрога, убийство и секс
Откъс от книгата „Модна къща „Версаче” (ИК „Ера“) – най-подробната биография на прочутата фамилия и единствената, заради която семейство Версаче нарушават мълчанието. (Виж повече тук.)
Наоми Кембъл – суперзвезда сред супермодели
В една мразовита мартенска вечер на 1991 година публиката сяда по местата си под затоплена шатра в градината зад палацото на Джани на Виа Джезу в Милано. В указаното време завесите на сцената се вдигат и прожекторите насочват меката си светлина към четири жени – Наоми Кембъл, Синди Крофърд, Клаудия Шифър и платиненорусата Линда Еванджелиста – всяка от тях облечена в къса черна рокля и тесни като чорапи кожени ботуши. Когато в градината се разнасят звуците на „Ай лъв рокендрол“ на Джоан Джет, моделите с разкошни прически тръгват по бялата мраморна пътека.
За трийсетина минути се появяват една след друга цяла група зашеметяващи красавици – Хелена Кристенсен, Карла Бруни, Стефани Сиймур, Татяна Патиц, Далма Каладо – и демонстрират последната колекция на Джани: къси рокли в пастелни цветове, чиито поли са разкроени под ъгъл от четирийсет и пет градуса спрямо талията, прилепнали по тялото костюми с жълти и сини орнаменти по гладките хълбоци и обсипани със скъпоценни камъни и мъниста, прилични на сутиени горнища, комбинирани с къси поли. Синкавата светлина придава на свежата кожа на моделите особен сребрист оттенък. Приклекналите край пътеката фотографи подсвиркват одобрително, когато Джани изпраща на сцената пет или шест модела едновременно.
После, след почти неуловима пауза музиката се сменя и от колоните се разнася гласът на Джордж Майкъл. Всички разпознават известната му песен „Фрийдъм“. Наоми Кембъл, Кристи Търлингтън, Линда Еванджелиста и Синди Крофърд стъпват заедно на пътеката, облечени в черни, червени и жълти рокли в стил ампир, с дълбоки деколтета във формата на сърце. Квартетът дефилира ръка за ръка, следван от ярките светлини, припява с устни песента и се усмихва широко на публиката. Зрителите стават на крака и стотици светкавици експлодират в мига, когато фотографите разпознават хита на сезона. Няколко месеца преди това Джордж Майкъл записва шестминутен клип с участието на четирите модела. В него могат да се видят пикантни снимки на Синди във ваната, на една сладострастна Наоми, поклащаща се в меланхоличен танц, и той веднага е обявен за най-горещия клип на годината. Славата на четирите жени нараства бързо през следващите години. Фантастичното шоу на Джани води всички към нови висоти. Той не само облича звезди, но и превръща в знаменитости своите модели.
***
До 1990 година топ модели като Наоми, Кристи и Линда никога не биха участвали в подобно ревю. По правило моделите са разделени на два лагера. Тези, които участват в ревютата, имат красиви рамене, тънки талии, по момчешки плоски хълбоци и изключително дълги крака. На техните тела дизайнерските дрехи стоят прекрасно. Но обикновено лицата им не са достатъчно красиви, за да се появят в списанията. Моделите от рекламите и списанията пък имат красиви лица, но рядко са слаби и високи и дрехите не им стоят така добре. Освен това дизайнерите плащат прекалено малко и тази работа не привлича моделите. В края на осемдесетте Кристи печели 800 000 долара за дванайсет дни, през които продава козметични продукти на „Мейбълин“. Миланското шоу плаща на своите момичета около милион и половина лири, еквивалентни на хиляда долара. Сумата просто не си заслужава цялата суетня и потенето на сцената, за тях това е губене на време.
Но Донатела, набрала достатъчно опит в прелъстяването на знаменитости, вижда удобната възможност. В края на осемдесетте тя осъзнава, че едно трио от нови жени като Кристи, Наоми и Линда ще привлече вниманието на медиите, както никога досега. Търсейки нова примамка за своите читатели, звездните репортери насочват поглед към трите модела и те бързо стават известни като „светата троица“.
Първата от трите красавици е Кристи – родена в Калифорния дъщеря на пилот и бивша стюардеса от Салвадор. С изчистени и интелигентни черти, олицетворение на идеала за американска красавица, тя става любимка на Стивън Мейсъл, известен моден фотограф и протеже на Ана Уинтур. Втората, Линда, дъщеря на служител в „Дженерал Мотърс“, е родена в Онтарио, има гъвкава котешка походка и красива фигура, но кариерата й я понася стремглаво нагоре едва след като се омъжва за шефа на влиятелна модна агенция, която я лансира пред топ фотографите и в частност пред Мейсъл.
Третата жена, по-млада от останалите с няколко години, един ден ще засенчи своите партньорки и ще се превърне в истинска суперзвезда. Родена на погрешната страна на река Темза в Южен Лондон, Наоми Кембъл е отгледана от самотна майка, танцьорка на екзотични танци от ямайски произход. Като тийнейджърка, тя мечтае да стане танцьорка, но майка й не успява да задели пари и да изпрати стройната си и грациозна дъщеря в елитна танцова школа. Един ден през 1985 година, докато петнайсетгодишната Наоми си купува обувки за танци в магазин в Уест Енд, я забелязва модна агентка. Съзира топлия карамелен цвят на кожата й, азиатските очи и хилядаватовата усмивка и се заковава на място като ударена от мълния. Скоро след това Наоми прави своя дебют в британското издание на „Ел“. Тя е представена на редактора само с две моментални снимки, но той веднага разбира, че момичето е истинска находка.
Малко по-късно, докато е на снимки в Лондон, Наоми се запознава с Кристи. „Тя беше в униформа на гимназистка – спомня си Кристи след години. – Беше много сладка“. Когато Наоми се мести в Ню Йорк, Кристи я запознава с редакторите на топ списанията и известните фотографи, сред които е и Мейсъл. През 1988 година той започва да снима Наоми, Кристи и Линда заедно. Ефектът е поразителен. Не всички модели изглеждат добре, когато са по две или три, но тези толкова различни иначе жени сякаш взаимно подчертават красотата си. Много скоро списанията започват да ги наемат в комплект.
…
Кристи представя Наоми на Донатела, която вижда в трите момичета златна възможност и решава да използва интереса на таблоидите към тях за свои цели. Нещо повече, популярността на триото сред влиятелните фотографи и редактори на модни списания е билет, с който дрехите на брат й ще влязат триумфално в Америка. „Джани, трябва да доведем момичетата тук и да ги използваме за ревютата – казва му развълнувано тя след завръщането си от поредното пътуване до Ню Йорк. – Те са невероятно секси. Трябва непременно да ги ангажираме за следващото шоу“.
„Да не си полудяла! – отвръща й той. – Погледни ги само. Телата им не стават за ревю. Как ще ги облека?“ И наистина, и трите момичета имат пищни гърди, ханшове и задници. Нямат нищо общо с плоските традиционни модели за ревюта. Освен това не знаят как да ходят по пътеката, как да се движат напред, без да въртят задници и бедра. Допълнително усложнение е и нежеланието на агента им да приеме офертата на Донатела. „Беше просто невъзможно да накарам момичетата да дойдат, защото заплащането беше нищожно, а те вече имаха огромна известност – казва Дейвид Браун, моден агент, започнал да работи в Милано през 1981 година. – Плюс това, тогава ревютата не бяха толкова популярни и затова не бяха важни за тях“.
Но шестото чувство на Донатела не я подвежда. По думите на Нунцио Паламара, служител в модната къща по онова време, „през уикенда Донатела винаги пътуваше, докато Джани си почиваше на Комо. Донатела беше тази, която доведе Кейт Мос“, известния с предизвикателността си британски модел. „Джани каза: Откъде измъкна тази скарида?“, а сестра му отвърна: „Ще видиш, до две години ще ме молиш да ти я доведа на каквато и да е цена!“.
Донатела започва преговори с агентите на трите момичета, обещавайки тройни и дори четворни хонорари за участието им. Междувременно се сприятелява с „троицата“ и гуляе с тях по клубове и партита из Ню Йорк. Примамва ги с невиждана щедрост. Обещава им полет с „Конкорд“, най-добрите апартаменти (за стаи не може да става и дума) в петзвездни хотели в Милано, безплатни дрехи, коли и шофьори на двайсет и четири часово разположение. Успяла да ги привлече на гости в Милано, Донатела ги настанява във Вила Фонтанеле и ги затрупва с лукс. Организира царски вечери и партита в личния си апартамент на вилата, а вечер ги разхожда из най-модерните дискотеки в Милано.
Трите красавици скоро се предават. Появата им на ревюто на „Версаче“ слага началото на ерата на супермоделите и те стават известни в целия свят само с малките си имена. Към трите звезди Донатела добавя и други модели: Карла Бруни, Хелена Кристенсен, Клаудия Шифър (агентът на ефирната русокоса германка й забранява да се снима в клипа на Джордж Майкъл, но тя участва в ревюто) и Синди Крофърд. Не всички се справят еднакво добре на модната пътека: въпреки усилията на целия екип на „Версаче“ Клаудия Шифър не успява да промени тромавата си походка. „Наложи се да дадем на Клаудия обувки без ток, защото не знаеше как да ходи – споделя Анджело Ацена. – Тя беше нашето грозно патенце. Отиваше до края на пътеката и се обръщаше, сякаш питаше: „Къде се намирам?“, но Джани нехаеше. Тя беше на корицата на американския „Вог“.
След мартенското ревю на деветдесет и първа Джани и Донатела започват да експлоатират феномена „супермодел“, като изстискват и последната капчица сок от плода. По стар римски обичай те не спират да осигуряват за пресата „хляб и зрелища“, организирайки миниревюта, на които качват на сцената по шест супермодела наведнъж. Джани наема фотографи и се снима с облечените в неговите зашеметяващи вечерни рокли модели заедно с техните не по-малко известни гаджета, също облечени във „Версаче“, и пресофисът веднага предава снимките на жадните за сензации вестници и списания. След всяко ревю супермоделите и другите знаменитости се местят в салона до огромния апартамент на Джани за шумно парти, където представителите на пресата могат да видят отблизо уникалните тоалети в целия им блясък. „Затрупваха ни с шампанско и черен хайвер, а момичетата се мотаеха наоколо с известните си гаджета – разказва един моден журналист. – Клаудия Шифър беше с Дейвид Копърфийлд, Стефани Сиймур с Аксел Роуз, Линда Еванджелиста с Кайл Маклоклан. Беше невероятно!“.
Моделите обожават кипящия от енергия Джани, той се отнася с тях като с принцеси, забавлява ги зад сцената и ги обсипва с комплименти. По принцип дизайнерите не обръщат особено внимание на моделите, но той благодари лично на всяка от тях след ревюто. „Сеи белисима!“ („Толкова си красива!“), казва на всяка поотделно и кани всички да присъстват на интервютата му за телевизиите. За рождените дни ги изненадва със скъпи подаръци и пише изпълнени със съчувствие писма, когато имат лични проблеми. Донатела често ги изпраща в бутика на Виа Наполеоне, откъдето те се връщат с пълни торби и всичко е безплатно. (Дизайнерите раздават на моделите толкова много безплатни дрехи, че голяма част от тях висят по закачалките на гардеробите им, необличани нито веднъж, с етикетите по тях.) „Аз ги разбирам – казва Донатела след едно организирано в чест на моделите парти в дискотеката на хотел „Риц“ през 1995 година. – Линда е най-трудната – тя държи да има последната дума за всичко, от светлините до фотографите, но с мен се държи много мило“.
Под натиска на Донатела Джани плаща на моделите по петдесет хиляди долара за всяко ревю, а за представяне на личната му колекция сумата достига стотици хиляди долари, като включва разноските по пътуването, хотелите и безплатните тоалети. Джани вдига цените в бранша и принуждава другите дизайнери да участват в играта. Армани намира вторачването му в супермоделите за особено дразнещо. Той съзнателно избира невзрачни модели, за да не засенчват дрехите му. В началото на своята кариера наема за едно ревю Иман, прекрасния сомалийски модел, но прекратява договора й веднага след като вижда, че публиката обръща внимание повече на нея, отколкото на дрехите му. „Отказвам да плащам за подобни неща – отсича Армани пред журналисти през 1994 година. – Това е въпрос на морал. Има хора, които живеят цяла година с получаваната от тях сума“.
…
„Бизнесът на къщата се разрастваше все повече – спомня си Кристи. – Всеки път си казвах, че съм стигнала предела, но на следващата година удвоявах приходите си“. Агентите на моделите започват да изискват от списанията да изписват имената на момичетата на снимките и настояват те да бъдат одобрявани от фотографи, гримьори и фризьори. В септемврийския брой на „Вог“ само Линда получава трийсет страници плюс корицата. „Ние не сме модели, ние сме самата мода – казва тя в едно списание през същата година. – С мен и с Кристи е така: ние не ставаме от леглото за по-малко от десет хиляди долара на ден“.
От трите момичета любимката на Джани е Наоми Кембъл. Тя се превръща в негова муза. На гъвкавата й снага, висока метър и осемдесет, с обиколка на бюста осемдесет и шест сантиметра, вечерните му рокли изглеждат невероятни. Уменията в танца й помагат да се движи като истинска звезда на ревютата. Гъвкавата й като на котка походка е несравнима. „Тя е най-великият модел за всички времена – казва един моден журналист. – Когато е на сцената, просто не можеш да откъснеш очи от нея“.
Но Наоми е изключително трудна като характер. Гневните й изблици стават все по-бурни и агресивни с годините. Няколко асистентки заявяват, че са били обект на вербално и физическо насилие от нейна страна. Съдебните искове и възмущението на обществото не възпират войнствено настроения супермодел. Веднъж, когато поредната асистентка я съди за физически тормоз, Наоми облича тениска с надпис отпред „Наоми ме удари“ и позира пред папараците. Подложени на непрекъснатите й капризи и изисквания, агентите й губят търпение.
Тя изхвърля един от тях, той се появява в публичното пространство. „Няма сума или престижна награда, която да си заслужава екипът ни да търпи подобно отношение“, пише той в един вестник. Но редовните новини за поредния скандал или за новите й звездни гаджета, сред които са басистът на U2 Адам Клейтън, Силвестър Сталоун и Ерик Клептън, само повишават рейтинга й. Колкото по-странно и неприемливо е поведението й, толкова повече печели тя. Пристрастяването й към наркотиците изостря и без това избухливия й нрав. Тя опитва за пръв път кока на двайсет и четири години на един концерт. „Почувствах се непобедима, сякаш владеех целия свят“, споделя веднъж. Но през деветдесетте години нещата се влошават.
С Джани Наоми е различна. С него тя се чувства защитена и сигурна. Когато му се струва, че е напрегната и има нужда от почивка, той я кани на вилата си на Комо. Преди ревютата се грижи лично за нея. Веднъж наема известния диджей от най-модерната дискотека в Милано, по който супермоделите си падат, за да забавлява Наоми и другите в дома му на Виа Джезу. Тя му се отплаща, като никога не закъснява за сцената и му спестява бурните сцени. „Доверяваше се изцяло на Джани, което за Наоми беше нещо изключително – споделя Уайт. – Имаше нужда някой да се грижи за нея и да я обича и той го правеше, даряваше я с вниманието, за което тя жадуваше“.