Николай Николаев: С българските артисти сме влезли в ЕС още в 20-те години

Николай Николаев. Снимка: Личен архив

Актьорът Николай Николаев навърши неотдавна 70 години и направи моноспектакъл в Народния театър, където е бил щатен актьор 28 години, в който отдава почит на големите български актьори, с които е играл през годините. Николаев е известен на поколения деца с детското си предаване по БНТ “Сладкарница “Захарно петле” от 70-те и 80-те години, и спектаклите за деца. Играл е дълги години и като цирков артист, снимал се е във филми и др. В последните години прави спектакли за болни деца на място в „Пирогов“ и др. болници.

– Господин Николаев, по повод 70-годишният ви  юбилей направихте моноспектакъл, в който отдавате почит на много ваши колеги. Защо решихте така?

– Не усетих кога и как съм станал на 70 години, въпреки че съм пенсионер. Но това е по-скоро състояние на духа, има и 30-годишни пенсионери. Разбрах, че предстои някакво честване, а по принцип не обичам такива прояви – да застанеш на сцената, другите да те мажат с вазелин и да казват: ах, колко е добър. Всичко това ми  е чуждо и реших, тъй като съм бил 28 години артист в Народния театър – добър или лош не коментирам, въпросното тържество да бъде моноспектакъл под надслов „Сенките на забравените деди”.  В него се споменават всички велики български артисти, от  които съм учил и с които съм играл – Георги Стаматов, Константин Кисимов, Ружа Делчева и Славка Славова, Апостол Карамитев – вече забравени, непознати на младото поколение. А те са част от духовната памет на нацията. Един народ, който не знае историята си, няма бъдеще и е обречен на подмяна на стойностите.

– Смятате, че у нас масове се отрича всичко от миналото?

– Вече 20 години се давим във фалшива демокрация, отрекоха се много стойности и в областта на изкуството, и в областта на образованието. По-младите не знаят кой е Вазов, та камо ли Сава Огнянов. А този наш актьор още през 1920 г. снима в Италия филма „Отец Савелий”, където играе главната роля на разбойника и революционера д-р Коло. Има и друг пример – от 1923 до 1933 г. Борис Михайлов е щатен артист в Бургтеатър, Фолксбюне и Дойчетеатър – най-големите театри на Берлин,  участвал е и в 30 игрални филма, в много от тях с централни роли. После се връща у нас и постъпва в Народния театър – беше ми преподавател по художествено слово, истински великан. С тези примери искам да кажа, че и преди 10 ноември, и преди 9 септември сме имали български артисти, които са играли на Запад от  Трън.  С тези двама колоси сме влезли в Европейския съюз преди той да бъде създаден. Освен че сме най-старата държава в Европа, запазила си името, ние сме дали духовен кредит на Европа. Тук нямам предвид само тези двама артисти, а и други големи българи като Асен Йорданов, който създава американската авиация, като скулпторът Пейков, който прави уникалния момумент на Леонардо да Винчи на летище “Фуимичино” в Рим. Да не говоря за богомилите, които изнесоха за Европа принципите на свободата. Те отиват във Франция и се преименуват на катари и живеят в комуни. И до ден днешен кметствата във Франция се наричат комуни. Парижката комуна, Лионската комуна, но това няма нищо общо с комунизма. Като говоря за подменените стойности – моят приятел, лека му пръст, Христо Калчев, във в. „Труд”, година преди да почине, беше написал статия, че Христо Ботев не е бил никакъв поет, защото е написал „Символ верую на българската комуна”- сиреч е комунист. Без да знае, че на Пантеона във Франция със златни букви е записано четиристишието:  „Настане вечер/месец изгрее…”.

– Успя ли нещо да ви изненада при подготовката на моноспектакъла?

– Тези 3 кадъра, които спасихме от филма със Сава Огнянов, който за жалост е изгорял.  Те бяха реставрирани, за да видим как е изглеждал този човек – успяхме с помощта на уникални компютърни техники.

– Константин Кисимов се прочул с ролята на Странджата в „Хъшове”, но имало и комични моменти?

– Това е коронната му роля, той я е играл първо в постановката от 1937 г. на Хрисан Цветков, също голям български режисьор.С тази постановка гастролират и в Америка, било е истински триумф. Оттогава Кисимов живее с нея. И през 1963 г. режисьорът Кръстьо Мирски не разпределя Кисимов в ролята на Странджата. След премиерата обаче има и коктейл, на който присъства Тодор Живков. Кисимов говори с него и Тодор Живков вика Кръстьо Мирски и ходатайства да даде ролята на Странджата на Кисимов. Дотук добре. Почваме репетициите, Кисимов си знае текста наизуст още от 1937 г. Но Мирски е променил някои неща, както и да е – оправи се и това. После пък вече на сцената в кръчмата Кисимов реже на ситно лук и го слага в гърнето с бобена чорба, а хъшовете идват и сядат да ядат. И изведнъж се чува: какво е това, бе? А в гърнето сипваха боза, за да сърбат актьорите все пак нещо. Но за бай Кисимов всичко на сцената трябваше да бъде истинско – и чорбата, и страстите, и смъртта.

– Споменахте за някаква Нобелова награда  на българина Живко Желев. За какво става дума?

– Да, това е удивителна незаинтересованост  от страна на държавата. Става дума за първия българин, удостоен с т. нар. азиатска Нобелова награда за мир – досега са я получили десет учени от цял свят, между  които и внукът на Нобел. Наградата се дава за изключителни изобретения в полза на човечеството. Изобретението на Живко Желев е висша лазерна технология, която прави невъзможна фалшификацията на ценни книжа, бандероли и банкноти. Например на банкнота от сто лева  освен другите нишки и водни знаци, с дупки се изписва и „сто” – всяка дупка е код, който не може да се фалшифицира въобще. Желев дешифрира скритите кодове в глаголицата и в българските народни шевици, което е гениално. Отпреди месец се знаеше, че той е номиниран, но никой у нас не реагира.

Николай Николаев като клоун. Снимка: Личен архив

– Защо не ценим това, което имаме?

– Нямам отговор на този въпрос. Винаги съм казвал, че трябва да влезем в Европейския съюз, но не на всяка цена. Непрекъснато сме наведени ту към руския, ту към американския брат. Искам българите да ходят изправени.

– Отделихте достойно място във вашия моноспектакъл и на цирка…

– Моят баща беше режисьор, директор и създател на два театъра – Силистренския театър и Варненската опера. Той имаше двама много големи приятели – мистър Сенко и Лазар Добрич. Когато дядо Лазо идваше в София с цирка, където сега е статуята на Св. София, ние с брат ми бяхме 5-6 годишни и всяка вечер ходехме да гледаме спектаклите. Бяхме омаяни от тайнството, наречено цирк, от талаша върху манежа, миришещ на бор, от джуджетата, продаващи лакомства. Необикновените възможности на човешкия дух и тяло просто ни зашеметяваха. Най-интересни ни бяха тези смешни хора, наречени клони, които караха деца и възрастни да се смеят. Имам три любови – театърът, телевизията, циркът. Правил съм много постановки в цирка, участвал съм като комик. После станах клоун в Италия, където заминах да се уча в един от техните най-големи циркове. Това изкуство не търпи имитация. В театъра артистът може да се яви на сцената с главоболие или леко пиян, колегите му ще замажат нещата. А в цирка ако си малко по-пълен, отколкото трябва, като се качиш горе под купола, въжетата няма да те издържат, падаш долу и умираш. Един клоун, на който публиката не се смее, прилича на кукла петрушка, от  която актьорът си е извадил ръката и тя е куп цветни парцали.

– Кога ви дойде идеята за „Клиника по смехотерапия”?

– Преди да ви отговоря ще се върна малко назад във времето. През 1967 г. в телевизията създадох предаването „Сладкарница „Захарно петле”. То просъществува 13 години. Според една статистика на Евровизия, това е най-дълго задържалото се детско предаване в Европа. То имаше за цел да издири малките таланти на България, да им пришие крилца. Стотици хиляди деца са минали през ръцете ми. Преди години предаването го махнаха, защото било остаряло. Но когато махаш едно нещо, трябва да  го замениш с нещо по-добро, а това не се случи. Това беше за мен една огромна школа. И когато преди 3 години ме оперираха от рак, си казах следното – никой не си е отишъл жив от този свят. Всъщност животът е една болест с фатален край. Зависи как ще я изживееш. Ако човек се уплаши, фаталният край идва по-бързо. Тогава си казах, че до края на живота си ще работя само за децата. Бях създал вече системата за психолечение и благодарение на проф. Раденовски, директорът на „Пирогов”, това стана реалност. Ние, клоуните проф. д-р Коко и доц. Д-р Роко се явяваме най-добрите помощници на лекарите, когато поемаме пациентите след операция. Казваме им, че сме доктори и те започват да се смеят, защото сме облечени като клоуни. Ние лекуваме с най-старото лекарство – смеха. И на всяко болно дете давам по една книжка какво да прави, за да не влезе в болница. Подаряваме им и нашия автограф с рецептата на д-р Коко – тя нито боли, нито боде, нито горчи. Два пъти на ден се прави – като се събуди детето казва едни магически думи, които помагат допълнително. После започва водотерапия.

– В какво се състои тя?

– Д-р Масаро Ямото доказа, че водата има памет, чува и вижда – това се потвърди и от американски и руски лекари. После той финансира на всяко дете да се дава по една книжка, в която е описана структурата на водата. И измислих гениална хватка. При изписването на всяко дете се подарява по една чаша, на която е написано „Аз, водата съм твой приятел – помня, чувам и виждам”.  Преди това им обяснявам, че 2/3 от планетата Земя е вода и 1/3 суша и затова се казва водната планета. Ние сме нейни деца. 65% от тялото ни е вода, 95% от мозъка е вода. И ако не пием вода, нашето тяло изсъхва. Детето трябва да пие по 600 мл дневно – това са 3 чаши. Обяснявам им, че трябва да налеят вода, да хванат чашките и да си мечтаят за нещо хубаво. И като почне едно пиене на вода. Опитвам се да внуша на всяко дете, че е  победител на болестта. Децата получават орден на смеха първа степен – единствен в света. Много важна в цялата система на лечение е музиката. При мен в „Пирогов” идват ученици от училището за слепи „Луй Брайл“, за да пеят на болните. Децата много им се радват, танцуват. Но сериозен проблем е, че понякога здравите деца са по-болни от болните.

– Какво имате предвид?

– Здравите деца страдат от преяждане с компютри, телевизии,  силиконови ценности, чалга, фалшиви храни и фалшив морал. Затова с д-р  Раденовски решихме да направим първия в света здравен детски театър за здрави деца и техните родители. За тази цел ще се реконструира ресторантът, кафенето и столът на „Пирогов”. Детският театър ще е само събота и неделя, а през останалото време болните деца ще идват там като в занималня. Другата ми идея е във всяка стая на детските отделения да има телевизор, аз ще се явявам на екрана всеки ден на запис и  ще пускаме специално филмче.

– На тържеството в Народния театър чух да ви наричат Дон Кихот. Чувствате ли се такъв?

– Не зная, но зная, че съм от малкото българи, които милеят за децата ни, защото в тези 20 години, освен че се ликвидира циркът, а  едно дете ако до 7-годишната си възраст не отиде на куклен театър, на цирк,  то е загубено. В цялата ни образователна система  всичко съзнателно се руши. Помните ли как се водеше полемика дали да го има стихотворението „Аз съм българче”.  И доц. Евгения Иванова от университета каза, че това стихотворение трябва да се махне и да се замени с нонсенс… А във в. „Демокрация” журналистката Братованова, беше написала, че ако това стихотворение не се махне от учебниците, ще настъпят етнически недоразумения от непреодолим характер. Преди 3 години във в. „Труд” имаше цяла статия, че стихотворението „Опълченците на Шипка” трябва да се махне от учебниците, защото децата не го разбирали. Това за мен са примери на духовна изроденост. Пред 5-6 години, Драгомир Драганов – ни покани с Мариана Аламанчева да говорим за „Сладкарница „Захарно петле”. И преди това с оператора отидохме да снимаме в един компютърен клуб. Докато снимаме две деца играят на някаква игра и се чува само: аз го убих, ти го уби. Попитах ги кой е написал „Под Игото” – Вазов или Вапцаров. Едното ме погледна и отговори: що ме будалкаш, бе. Къци Вапцаров не е писател, значи го е написал първия. Това го има заснето.

– Вие сте зам. председател и сдружение Д.Е.Н. С какво се занимава то?

– Д.Е.Н .означава Добруващо единение за народите – председател е Живко Желев, аз се занимавам с културата. Целта му е да  издири и покаже  неизвестни факти от културата на България от 6000 години насам. В Стара Загора е най-старото жилище – те го направиха музей, което е чудесно. Преди 12 години само 2 камери са влизали там – едната е на ООН, а другата е нашата камера, на  сдружението. Там може да се види първият календар в света – керамична ваза с 12 ниви с по 30 или 31 зрънца. Първата златната гривна в света – ювелирна изработка. Една керамична фигура на Сфинкс, 57 см, която е 500 години по-стара  от Сфинкса  в Египет. Култови маски, които са нещо необикновено. Спилбърг като снима „Извънземното” – всички маски са като тези едно към едно. В некропола във Варна има от 6000 години един скелет 1,8 метра със златен презерватив, когато хората по това време в Европа са били доста ниски. Как е дошъл този? Това е само част от дейността ни. А другата е грижа да духовното здраве на поколението, което идва след нас.