In memoriam. Атанас Славов: Уморих се от това, че най-простият може да стане най-важният
На 80-годишна възраст почина писателят Атанас Славов. Той е роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Учи в Американското основно училище в София до закриването му през 1941 г. и завършва английска филология в Софийския университет. Работи в Народната Библиотека „Св.Св. Кирил и Методий“, води курсове по руски и по английски език. През 1965 г. защищава дисертация на тема „Функции на ритъма в художествената стихова реч“ в Института за литература при БАН. Като изпълнителен секретар на научен проект „Основни насоки на световната култура до 2000 г.“ към БАН заминава за САЩ, където през 1975-1976 г. работи в отдел за международни научни изследвания и обмен в Ню Йорк. През 1976 г. се установява в САЩ и получава американско гражданство. В България е осъден като невъзвращенец.
До напускането на България той е автор на стихове, на фантастика („Факторът Х“, „По голямата спирала“), на изкуствоведски изследвания, има книги за Теодосий Търновски, за Патриарх Евтимий и за Григорий Цамблак, пише книги за деца, сценарии. Превежда произведения на Чарлз Дикенс, Греъм Грийн, Шон О’Кейси, Уилям Сароян, Колридж и др.
В чужбина работи на свободна практика в радио „Свободна Европа“ и Би Би Си – Лондон (1978), в Центъра „Удроу Уилсън“ в отдела, изучаващ проблемите на източноевропейските култури (1979), в Държавния департамент във Вашингтон, като инструктор по български език (1980-1983), в Центъра за езикови научни изследвания в щата Мериленд (1983) и в радио „Гласът на Америка“. Изучава живота и учението на Петър Дънов. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя, теорията и практиката на дъновизма.
В САЩ Славов сътрудничи на вестниците „Крисчън сайънс монитор“, „Вашингтон пост“ и др. Там започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио „Свободна Европа“. В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти. След 1989 г. Атанас Славов се завръща в България и се установява в родния си град. През 1991 г. наказателното дело срещу него е прекратено. Издава много от книгите си, писани в чужбина. Дарява архива си на НБУ.Носител е на орден „Стара планина“. Отличен е с наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов“. Почетен гражданин на Сливен. Освен писател Атанас Славов е преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, дисидент, кулинар, познавач на джаза и чалгата, автор на английско-цигански речник, събирач на песни, случки, думи, рецепти… В памет на Атанас Славов публикуваме част от разговора му с Веселина Седларска през 2004 г. в сп. Тема.
– Да си говорим тогава за скучни неща – само една трета от българите, според едно изследване, вярват, че сме европейци.
– Всички тия термини са, нали знаеш, етикетчета, които ги лепиш някой път на неподходящи места. Това, което мисля – и го мисля убедено, на базата на научни доводи, – ние сме европейци. Ние принадлежим на Европа. Като се каже Европа, звучи някак по-цивилизовано. Даже и американците така го употребяват. Аз не смятам Европа за цивилизовано нещо. Европа е в много области нещо просташко, що се отнася до области на културата. Иначе има постижения, които са доминиращи. Ние принадлежим на Европа, но има различни Европи – има Средиземноморска Европа, има Западна Европа, има британски остров. Има първокласна и второкласна Европа, делителната граница са големите европейски реки – на север от Дунав и на изток от Рейн е второкласната Европа.
– Тоест ние сме в първокласната…
– Тоест Византия, тоест Рим. Всяка цивилизация започва от морето. Ние сме от първокласната Европа. Това, че сме деградирали, няма никакво значение. И испанците, и италианците деградират, арабите съвсем са деградирали – а те са за мен голямата човешка цивилизация, – това, че са деградирали, не значи, че не са измислили алгебрата, че в девети век не са премерили разстоянието от луната до слънцето. Това, че Балканският полуостров е деградирал, не значи, че векове наред тук не е имало цивилизация. Защо ония с големите мечове, смърдящите, са правили кръстоносни походи тука. Защо не стоят в калта на Париж, идват тука – да грабят.
– Идвали са заради Светите земи.
– Балдуин да е мислел за Светите земи?! Изобщо не ги е интересувала Палестина. Нито него, нито Владислав Варненчик. Отивали са на места павирани, където има бани. Виж арабския град, виж загубения Париж. Виж най-обикновената архитектура на нашата къща. В най-големите горещини в арабската къща духа ветрец, има си двоен покрив, който осигурява циркулацията. През зимата е топло, през лятото е хладно. В Европа няма стрехи. Дъждът бие по стените и всяка година боядисваш. Ние защо имаме стрехи – лятото слънцето е високо и не може да проникне в сградите, зимата е ниско и топли стаите. Сега се говори за Западна Европа, но Западна Европа е един от последните варианти на европейската цивилизация и то много жалък вариант. Кое е изобретение на Западна Европа – високите токове. Защо? Защото да не се гази в мръсотията. Това не е шега. Арабският град се чисти и се мете, Париж е бил в умрели котки до глезените. Сега в Париж има отдел �Чистота“, тук пък ние сме изобретили циганката с метлата.
– Защо сме деградирали?
– Защото всяко нещо, като се развие, умира. Всяко родено умира. Защото се строи, а после идват поколения консуматори. Мързи ги. И почват да подреждат нещата не според тяхната функция, а ги подреждат геометрично. Вместо да подредят града според това къде са хълмовете, къде е реката, те започват да коригират пейзажа. И той трябва да е под права линия. Ама имало баир – ще го събориме! Щом не тече тука вода – ще докараме! Виж нашите язовири. Те са чертани под диктовката на Живков, един селянин. Да имало навсякъде вода. Като има навсякъде вода, водата изчезна. Защото тя си има естествени начини, по които се разпределя и движи. Това са хора, които не съжителстват със средата си, а живеят с чертежчетата си. Това е фундаменталистко мислене. Има не само ислямски фундаментализъм. В Америка има протестантски фундаментализъм – и той смущава оня дух на Америка на функционалност, на свобода, на градеж.
– Ще се впишем ли лесно в Европейския съюз?
– Ще се впишем, щото няма начин да не се впишем. От това са заинтересовани великите сили и самата Европа, заинтересовани са и хората у нас, които имат мозък в главата си и искат да има условия да приложат способностите си. Всички са заинтересовани. Е, има и такива, село Кукова могила, да речем, били 48 жители, във всеки двор по една коза и една кокошка, идват журналистите от паникьорските медии, изваждат бабата от някаква дупка и тя реве: „Няма автобус, как ще ида в Радомир?“ Като няма автобус, дигай се и отивай при децата си в някой град. Ама не! Седи там цялото село да пази някаква гума, че била останала от някой си поп Станчо от турско време. Едно време какво са направили нашите, като им е било неудобно в Алтай? Вземат конете, идват тук на най-хубавото място, колят, бесят и се настаняват. А сега не слизат от чуките, че и измъчват децата си да се катерят натам всеки ден да проверяват дали не е умряла майка им. Тъй че, като се влиза в Европа, да се влезе по най-добрия начин. Тези, които мислят и работят за България, мислят как да го направят. Другите, меркантилните, мислят как да ги изместят. Ето, елитът, тези млади хора, които доведе Симеон, са много добре приети в Европа. Но непрекъснато някакви други хора блъскат, рушкат, искат те да се наместят в играта, да продадат България по-евтино. И мисля, че те ще победят.
– Кои?
– Евтинджиите. Защото те ще продадат България по-евтино. И ще намерят лоби и в Европа, и в Америка – макар че в Америка има по-чисти хора и повече идеализъм, точно защото са готови да продадат България евтино и ще се намерят практични хора, които да им помогнат.И всички ще загубим. А са готови да ни купят, защото без България не може. Ние сме най-етническото място на света, мястото, където се сблъскват две цивилизации, които са в непрекъсната битка. И все по-силна ще е тая битка. Работил съм във Форин сървис интститют и още когато станаха промените, писах, че естествените стабилизиращи елементи в Европа са страните от бившата Австро-унгарска империя и България. Това Западът ще го използва – тука да има един преден пост на етническа толерантност.
– Заприлича ли тук животът на живота в Съединените щати?
– По външни работи прилича. Пазарът например се оправи.
– Кое се оправя най-трудно?
– Мозъците, мозъците… Погледни ги всички тия хора на средна възраст по кафенетата, седят и цял ден обсъждат панталоните на младите, които минават край тях, или се тревожат, много се тревожат, че вече в училище нямало да се учи баба Илийца. Не искат да приемат, че тия млади хора ги отминават и вървят напред. Те искат да ги спрат. Българите мразят децата си, когато те вървят напред. Готови са да ги спират, да блокират, да задръстват. Задръстването… Ако погледнеш България от Космоса, веднага ще познаеш къде е, щото ако има едно тясно място на улицата, всички са се струпали там. Българинът е задръстилото на планетата. Готов е да скопи децата си, само защото те вървят напред. И какво става с децата? Става Мартин Карбовски.
– Кое ти е най-нетърпимо?
– Най-нетърпимо е това, което се надявах, че след петнайсет години няма да бъде проблем. Не очаквах, че до ден-днешен ще продължава да е разрушена скалата на ценностите – онова, което направи комунизмът, като изравни разликата между образования и необразования, между глупавия и умния, между честния и покварения. И стана тъй, че всеки мисли, че утре може да стане министър-председател или пък да го назначат да казва как да се строят къщите в България. И го назначават. Това не мога повече да го търпя, уморих се. Уморих се от това, че най-простият може да стане най-важният. То няма начин да не се промени, но аз вече нямам сили да го чакам.
– Някак си си представяхме, че е достатъчно да се махне старото, за да дойде автоматично новото.
– Аха, гониш дявола и ти идва ангелът с една тава мекици – няма такова нещо, сам трябва да си го направиш новото. Трябва да ореш, да посееш, да жънеш, мелиш и да си опечеш мекиците.