Атанас Славов: Българинът тича с изменено лице към вира. Всички крякат и не знаят къде отиват…

Дали вървиш или стоиш – все то! Ти си си на катъра, казвал писателят

Атанас Славов. Снимка: Новинар

В памет на починалия преди 2 дни писател, критик, изследовател, емигрант-родолюбец Атанас Славов, e-vestnik пуска откъс от разговори с него на Аспарух Панов, с уводни бележки от автора.

На 4 декември си отиде от този свят големият писател, “американецът от Сливен” Атанас Славов. С него се запознахме в редакцията на “Век 21” в забързаното и еуфорично време непосредствено след 1989 г. Сприятелихме се обаче, в любимия ни Сливен, където всички издънки на стари родове се чувстваме роднини, и в либералния кръг около дружество “Гражданин” и списание “Демократически преглед”. Сближиха ни не само незабравимите сливенски моабети, хубавите вина и вкусните манджи, но и много по-сериозни неща.

Да се беседва с личност като Атанас Славов, бе повече от удоволствие, това бе обогатяващо интелектуално занимание. Дори и най-обикновеният разговор носеше висок духовен заряд и наелектризираше пространството. Атанас Славов провокираше, иронизираше, нападаше и едновременно защитаваше, и всичко това бе наситено с цветистия му език и невероятното му чувство за хумор.

Не бе лесно да разбереш веднага Атанас Славов и да възприемеш нестандартния му начин на мислене. Имаше хора, които го отбягваха, или защото широтата на възгледите му ги смазваше, или защото се страхуваха от директните му, понякога агресивни оценки на лепкавата посредственост, която ни заобикаля. Но имаше много повече хора, които му се възхищаваха, именно защото бе толкова различен. Аз бях щастлив да бъда един от неговите почитатели.

През няколко прекрасни майски дни на 1999 г. проведохме с Атанас Славов в Сливен един дълъг разговор без предварителен сценарий. Той бе издаден в отделна книжка от дружество “Гражданин” през 2000 г. по случай 70-годишнината на писателя, като избрани части от него бяха публикувани и във в. “Култура”. Разговорът е включен и в поредицата от 4 тома избрани произведения на Атанас Славов, издадени през 2003г.
Тук предлагам няколко забележителни цитата на Атанас Славов от този разговор, които с всеки изминат ден звучат все по-актуално:

За Сливен – преди

…Когато живеех в Сливен преди години, това беше един малък космос. Едно място на тотална толерантност. Точно това те привлича и в Ню Йорк. За съжаление днес тази атмосфера умира бързо, защото сме в период на деградация на българската национална действителност. Нацията отново се свива, става на едно грахово зърно. Надигат се вълни на нетолерантност, каквито никога не е имало преди, заплашване с гилотини и издигане на някакви съмнителни добродетели, които се формулират от най-различни периферни личности…

…Тази хармония, за която ти говоря, това беше моят град, в който се пееше на всички езици. Ето там горе, откъм Ново село е била арабската махала, по-надолу идваше арменската махала, след туй – еврейската махала, в началото на ул. “Раковски”, със синагогата, с еврейското духовно училище. Първата голяма християнска църква, която се строи в Сливен през възраждането, всъщност е арменската. Този, който я строи, е инспектор в Истанбул по текстилните въпроси и той помага на Добри Желязков, когато създава фабриката си. По-нататък идват горната и долната цигански махали с всичките си музикални и други таланти. Долу, точно под нас, е Татармезар, богатата турска махала, също с духовно училище. А от Балкана, ето там отгоре, идваха каракачаните с катърите, носеха сирене, кашкавали и какви ли не други чудесии. За да вървят нещата в един такъв град, трябва една страхотна хармонизация. Въпреки всички днешни проблеми, хармонията на мултиетничността, за която говорим, продължава да си е в мен, тя е нещо за мен индивидуално. Аз я използвам, аз се храня от начина, по който в Сливен се говори. Ето сега издавам една народна книга, която е написана на сливенския говор. Вътре е пълно с гръцки думи, с турски думи и турски пословици, които сливенци са използвали. Това е сладостта, това е моето съществуване. Аз обичам езика. Обичам богатството на езика, обичам диалектите…

Цялото това богатство на езика не е само занаятчийски инструмент, над езика винаги стои духът. Като гимназист съм събирал улични говори, хулигански говори. Обичам езика в Бургас, много богат заради пристанището, в Пловдив, в София уличният език е нещо невъобразимо. После езикът на игрите, които имаме – те са турски и главно цигански. Циганска терминология има във всички игри, независимо дали ще бъде на топчета или на зарове и карти. За съжаление това, което става в езика днес, е просто чудовищно – никой не знае нито литературен български, нито съответните диалекти. Като отвориш вестниците, четеш как някои хайлайфни дами се мъчат да говорят на тарикатски, без да са чували някога този език…

За Сливен – сега

…В Сливен сега хората преди всичко мразят. Мразят всички отгоре до долу. Мразят и мен, разбира се. Защото казват – тоя ли, та той е американец, дава си къщата под наем (става дума за моята собственост), вместо да построи една църква. За какво да я строя тази църква, за да влязат бившите комунисти в нея и да се кръстят с по четиринайсет кръстеници на минута? Непрекъснато има едно напрежение, както при Илф и Петров, където имаше един, който изпращаше телеграми с идиотско съдържание, например “Графинята тича с изменено лице към вира”. Та българският народ е точно в това положение – тича с изменено лице към вира. Всички крякат с изпъкнали очи и не знаят къде отиват. Не е уютно и не е приятно. И тук аз имам голям проблем. Сега не мога да дам никому нищо, не мога да говоря. Хората не се интересуват и моят труд е излишен. Така че аз като комуникатор, въпреки че съм в състояние да помогна, въпреки че съм се върнал, защото съм си българин, нищо не мога да направя…

…Хора като мен наистина са нужни, но никой не ги слуша. А не ги слуша, защото държавата е разградена. Времето на комунизма бе време на открито декларирана и безкомпромисна диктатура. И когато нещата не вървяха, на хората беше ясно, че са виновни точно ръководителите, които са подтиснали хората и носят цялата отговорност за всичко. Знаеха се субектите на мръсотията, извършителите се знаеха. А сега е много по-различно. Първо комунизмът създаде условията за всичко, което се случва сега. За да може, например един учител от видинско село като Ангел Тодоров да стане председател на Съюза на писателите, комунизмът трябваше да разруши скалата на ценностите, залегнала у всеки българин. Българинът може би си беше простичък, но имаше ясно изразена скала на ценностите. Тази скала бе разрушена изцяло и хората бяха разместени социално. При този страхотен наплив на хора от селата в града, за да могат да се унищожат буржоата, вече всеки можеше да стане всичко. А в сегашната ситуация, вече не знаят кого да слушат и затова само крещят. Пристига човек с наръчник от дванадесет думи, който не знае как се говори дори по телефона, но и той крещи – “чакай да ти кажа”. Всички само крякат…

… Никой няма вече инстинктите как да намери или как да потърси този, който може да направи нещо, да предложи нещо умно, някакъв изход от положението. Всъщност тези хора, които дойдоха след комунизма в името на отвореното общество, т.е. от СДС, продължиха да разграждат ценностите по същите закони, които бяха проповядвали в АОНСУ, водени от мисълта, че една твърда партия, слята с държавата е много добре, и ето хаосът продължава. Въртят се бивши комунисти, бивши ченгета, награждават ги с медали, поставят ги отново на ръководни места да командват. Така че този хаос е някак си завещан. Поради невъзможността на българина да се ориентира в йерархията на ценностите, доразрушаването продължава. И стоят сега едни урунгели там, държат се иронично, надменно. Кой да ги слуша вече, затова и хората крещят без да знаят какво да направят…

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.