Северното Черноморие, преди да стане на вили и голф-игрища
Нели Томова, Иван Бакалов
В най-северната част на българското Черноморие не се издигат хотелски комплекси. Няма тълпи туристи, шумни заведения и сергии. Природата е запазена, местните са дружелюбни, а в морето се виждат делфини. Брегът е скалист и стръмен, плажната ивица – оскъдна. Повечето посетители идват тук с раници на гърба, опъват палатки или се подслоняват в скалните пещери, надвесени над морето. Крайбрежието е любимо място на запалени гмуркачи и катерачи.
На това, останало все още тихо място, му е отредена съдбата да се превърне в голфигрища и ваканционни селища. От с. Тюленово, южно от Шабла, до Дуранкулак ще се строят общо 5 голфигрища, ваканционни селища и яхтено пристанище, както писаха вестниците. Общината в Шабла е дала разрешение за това и внесла терени като апортни вноски в начинанието. Основен инвеститор е варненската групировка ТИМ, чрез своето “Бългериън голф съсайъти” и дружеството за проучване на нефт и газ, което има концесия да работи върху терена. Както e-vestnik писа, хората, които играят голф в България, са стотина души и на всеки 5 от тях вече се пада по 1 голфигрище (виж коментара тук).
Къде искат да строят любителите на голфа?
Тюленово
Тюленово се намира между Каварна и Шабла, на 3 километра от фара, но градските автобуси не спират тук. Единственият начин да се стигне до селото е с кола или с маршрутка (само в понеделник и четвъртък). Много от посетителите избират пътуването на стоп, макар че то е повече от несигурно. Човек може да върви по пътя към Шабла в продължение на километри без да срещне нито една кола. Повечето хора, които идват тук, предпочитат да спят на палатки край морето. Иначе местните дават квартири за по 6-7 лева на вечер.
Тюленово изглежда така, сякаш времето е спряло някъде в далечната соц-епоха. Постоянните жители са около 60 души. Има само един магазин, който работи едва по няколко часа на ден и предлага ограничен брой стоки –разредител за боя, шпеков салам, лютеница, лимонада… Ако човек иска да си купи хляб, трябва да си го поръча от предишния ден.
За гладните и жадните обаче почти денонощно работят кръчмата на Драго, който приготвя вкусни ястия от плодовете на собствената си градина и “Черната перла”. С изрисувани русалки и кораби по стените, ресторантът предлага оскъдно меню (с изключение на няколкото вида прясна риба), и гледка към закътан между скалите залив. Заведението с различни имена съществува отдавна под различни имена.
Името на селото не е случайно. По времето, когато румънската принцеса обитава двореца в Балчик (в средата на 30-те години на миналия век), получава като подарък двойка тюлени. Отнчало живели заградени в морето край двореца. Царицата пожелала да ги пуснат да живеят свободно. Животните се заселват във водите край Тюленово, където има много подводни пещери и риба, адаптират се към местния климат и успяват да създадат поколение. През шейсетте години постепенно изчезват. Причината е вероятно в полигона на военните край фара на Шабла, където всяко лято се събира артилерията на България да стреля, а също и намаляващата риба.
През лятото на 1978 г. в Тюленово се разполага на палатки голяма група изтночногерманци от тогавашното ГДР. По онова време в района по традиция летуват на групи предимно софиянци от пещерни и алпийски клубове. Много от тях спят в спални чували по пещерите и тогавашната милиция периодично ги разгонва да се заселят в квартири или в къмпинга край Шабла.
Германците са около 45 души, част от тях водолази, които имат официално разрешение за нещо като експедиция в района на селото. В продължение на месец водолазите разглеждат подводните пещери по крайбрежието на селото. Един от тях казва пред местните, че в една от подводните пещери е намерил полуразложен труп на тюлен (в пещерата се влиза под вода, но се излиза в някаква каверна на сухо, според обяснения на водолазите). По този повод местните старци коментират пред летовниците тук, че това вероятно е последният тюлен, защото те не били виждали от 5-6 години. Като се отчете, че възрастните хора често се заблуждават за времето и под 5-6 години може да се подразбира 10-15, вероятно до началото или средата на 60-те години край с. Тюленово още са се срещали тюлени.
Старците на селото през 70-те години разказват на летуващите софиянци – “Ей тук си пиехме ракията, а там се биеха тюлените и ние гледаме” и посочват заливчето, край което е една от селските кръчми още от онова време. Това е единственото заливче, където местните си изкарват лодките.
Според тукашните хора вина да изчезнат тюлените имала и една каменна кариера наблизо, откъдето гърмели редовно, редувайки се с военните на полигона.
Край Тюленово, извън очертанията на селото, строителната инвазия вече е започнала. Построени са няколко вили, неизвестно как узаконени, въпреки, че са извън регулацията на селото. Близо са до няколко от най-красивите скалисти образувания по българското Черноморие. Вече не можеш да снимаш скалите, без да влезе в кадър някоя грозна вила.
Шабла
Шабла се намира на 80 километра северно от Варна и на 20 от Каварна. Старият път между Каварна и Шабла се извива покрай морето. Полета с диви цветя се редуват със слънчогледови ниви, тук таме се мяркат вятърни електроцентрали. Край пътя се виждат тъмните силуети на нефтените сонди, разположени край брега. През 50-те години тук започва добив на нефт, но след 70-те се добива съвсем по-малко. Вместо петрол, сега от сондите тече топла минерална вода, която се влива в морето. Местните и туристи отдавна са намерили приложение на водата и идват тук, за да се къпят.
На три километра източно от Шабла е Шабленското езеро, което през зимата приютява множество редки птици, сред които застрашените Червеногуши гъски (около 80% от световната популация – броят им стига до 60 000), Малък корморан и Бял пеликан, Белочели гъски, Зеленоглави патици и др. Заедно с Дуранкулашкото езеро то е част от Via Pontica, един от основните пътища на мигриращите птици в Европа. Езерото е и убежище на застрашените растителни видове Режещ кладиум, Бърдуче и Бяла водна роза.
Всяка зима тук идват чужденци, за да наблюдават и снимат редките птици. В района обикалят и много ловци и стрелят наред, без да се съобразяват кой вид патица е защитен. В последните години около езерото пристигат цели колони от джипове с ловци.
Шабла е старо тракийско селище от VI- V век пр. н. е. През римската епоха в селището е имало пристанище, а в морето около Шабла има много потънали морски съдове, в това число и 2 или 3 подводници от Втората световна война.
На пет-шест километра от града се намира най-старият фар на българското Черноморие, който през лятото на 2006-та отпразнува 150-тата си годишнина.
32-метровата кула на фара е построена почти на края на брега. В нея дежурят на смени трима фарааджии. Един от тях е прекарал тук целия си живот.
59-годишният Атанас Атанасов е единственият фараджия второ поколение по нашето крайбрежие. “Баща ми беше фараджия 42 години от 1949 до 1992 г. Бил съм на една годинка, когато са го назначили на фара. Живеехме тук през повечето време. Сестра ми се роди тук. Ходех пеш на училище до Шабла всеки ден. През 1992 назначиха мен. Сега сме трима, редуваме се на смени по 24 часа. Фараджийството е малко отшелническа работа”, разказва Атанас.
Атанас пали светлината по график, в който е указан точният час и минута за всички наши фарове по крайбрежието. Паленето става само с един ключ. Светилото представлява електрическа крушка, която се включва от стаята долу. Малка сигнална лампа примигва, за да покаже, че фарът работи. Някога вместо електричество е имало горелка със светилен газ, а по-късно с ацетилен. После – 300-ватова крушка. До 60-те години тя е имала светлинен отражател. Романтично изкачване до върха на кулата е правил само бащата на Атанас. Днес той се качва по 133-те стъпала само по изключение. …
Светлината на фара се вижда на 15 мили навътре в морето, а в по-ясно време – и до 17. Кулата е стегната с метални обръчи, защото е напукана от земетресение през 1901 г. Според някои исторически хроники е била построена в този си вид през 1856 г. Но наши моряци видели в лоцията на италиански кораб, акостирал у нас преди години, че там фарът е отбелязан да съществува от 1844. Според историците на същото място вероятно е имало фар още от византийската епоха, преди около 1500 г.
Край фара на Шабла се е образувало малко рибарско селище от тенекиени бараки. До самия фар през последните години много от рибарските къщурки са се превърнали във вили, узаконени впоследствие. Една от вилите до фара е купена от ирландец. Другите са на хора от региона и от самата Шабла.
Плажната ивица до кея обаче все още е пуста и недокосната от туристическите предприемачи. При повече късмет на 20-30 метра навътре в морето могат да се видят делфини.
Точно тук, край тенекиеното рибарско селище и неугледните вили, инвеститорите се канят да строят яхтено пристанище. Сигурно чертаят планове как богаташи ще акостират тук с яхти да играят голф…