Година на дипломатически трусове в Турция

Турското знаме присъства навсякъде. Снимка: e-vestnik

Няколко пъти тази година Турция беше силно разлюлявана от дипломатически трусове с висок магнитуд по разломите Турция-Иран и Турция-Израел, като щетите, причинени от единия от тях, все още не са поправени.

Отношенията между Анкара и Тел Авив, които се обтегнаха още в началото на миналата година след офанзивата на Израел в ивицата Газа, пропаднаха до възможно най-ниското ниво след операция на израелски командоси срещу международна хуманитарна флотилия в края на май, при която бяха убити деветима турци. Предвестници на предстоящия силен трус обаче имаше още през януари, когато се разрази т.нар. „криза с по-ниския стол“. Тогава Израел изрази недоволството си от филм от популярната турска поредица „Долината на вълците“, преценен като антисемитски, и повика за обяснения турския посланик в Тел Авив, настанявайки го на кресло, по-ниско от това на събеседника му – израелския заместник-министър на външните работи Дани Аялон.

Турция реагира гневно на унизителното поведение и заплаши да отзове посланика си, настоявайки за извинението на израелските власти. По-малко от седмица след случая Израел изпрати извинително писмо на Турция за нанесеното оскърбление на нейния дипломат. На повърхността неразбирателствата бяха изгладени, но тонът на репликите и в двете държави остана също толкова дълбок – Турция продължи да критикува Израел, обявявайки го за „главната опасност за регионалния мир“ в Близкия изток, а Тел Авив – да се съмнява в посоката, в която води Турция проислямското правителство на премиера Реджеп Тайип Ердоган.

Най-силният и разрушителен трус обаче беше усетен на 31 май, когато израелски командоси осъществиха рейд в международните води на Средиземно море срещу предвождана от турския кораб „Мави Мармара“ флотилия, плаваща за ивицата Газа с хуманитарни помощи. При акцията бяха убити деветима пропалестински активисти – осем турски граждани и американец от турски произход.

Турция осъди остро акцията на израелските въоръжени сили и предупреди, че Израел ще трябва да понесе последствията от действията си, които премиерът Ердоган определи като „държавен тероризъм“ и „кърваво клане“. Анкара, която след случая изтегли посланика си от Тел Авив, отмени съвместни военни учения и обяви, че ще намали военните и търговски взаимоотношения с Израел, настоява за извинение и обезщетения за жертвите като условия за подобряване на двустранните отношения. Действията на Тел Авив, който твърди, че командосите са реагирали при самозащита, задълбочиха антиизраелските нагласи сред турската общественост – десетки хиляди турци присъстваха на погребенията на жертвите и на антиизраелски демонстрации.

В Израел негативното отношение към Турция също нарасна. Резултатите от социологическо проучване показаха, че три четвърти от израелците смятат Турция за „вражеска“ държава, големи търговски вериги предприеха бойкот на турските стоки, а посещенията на израелски туристи в Турция рязко намаляха.

Надежда за възможно помирение се появи на фона на голямо природно бедствие – горския пожар край град Хайфа. Турция се отзова на призива за помощ на Израел, изпращайки в началото на декември два противопожарни самолета, които да помогнат в борбата с огнената стихия. Скоро след това стана известно, че високопоставени представители на двете страни са имали среща в Женева в опит да изгладят различията.
Задълбочаването на отчуждаването от Израел дойде на фона на сближаване с Иран, което предизвика няколко по-леки труса през годината. През май Иран, Турция и Бразилия постигнаха в иранската столица споразумение за размяна на уран между Иран и международната общност, насочено да разсее безпокойствата у някои западни държави, че Техеран се стреми да се сдобие с ядрено оръжие.

Според сделката, сключена на 17 май, Иран трябваше да изпраща в Турция 1200 килограма нискообогатен ирански уран и да го разменя срещу 120 килограма уран, обогатен до 20 процента, за техеранския изследователски реактор. Споразумението обаче не успя да изпълни задачата си – то бе преценено като неубедително, ненавременно и неискрено от световните сили (въпреки че лансира отново части от подкрепено от ООН предложение, отправено към Техеран миналата година) и само ден по-късно в Съвета за сигурност на ООН с подкрепата на неговите пет постоянни членове беше представен нов проект за санкции срешу Техеран.

Въпреки съпротивата на Турция и Бразилия Съветът за сигурност на ООН гласува през юни резолюцията, съдържаща нови санкции срещу персийската страна. Усилията на турската дипломация срещу налагането на санкциите, както и вотът на Турция „против“ в Съвета за сигурност подразниха Вашингтон, който дълго време се опитваше да убеди Анкара да подкрепи резолюцията, и внесоха студен полъх в отношенията между двете страни.

Анкара свързва развиването на отношенията си с Техеран с политиката за „нулеви проблеми със съседите“. С този свой стремеж тя обясни и разгорещената си съпротива преди и по време на срещата на върха на НАТО в Лисабон на 19-20 декември срещу изричното определяне на Иран като потенциална заплаха, срещу която да е насочена системата за противоракетна отбрана на Алианса. Фактът, че НАТО взе предвид искането й, беше оценено като голям дипломатически успех в Турция, макар че дори и без да е писмено упоменат по този начин, Техеран продължава да е смятан за най-голямата непосредствена заплаха за страните от организацията.

Сближаването на Турция с Иран до голяма степен е свързано с много икономически интереси. На първо място стои турската енергийна зависимост – Иран е вторият най-голям газов доставчик за страната след Русия. Освен това Турция има големи търговски интереси – тя увеличи с над 500 процента стойността на износа си за Ислямската република след идването на власт на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) през 2002 г., а стокообменът между двете страни се очаква да надхвърли 40 милиарда долара през следващите пет години.

За мнозина обаче ислямистките корени на ПСР стоят в основата на новата й външнополитическа линия. Съмнения, че партията на Ердоган преследва тайна ислямистка програма, има и по отношение на вътрешната политика на страната. На 12 септември Турция проведе референдум, на който мнозинството от турците (около 60 процента) одобриха серия конституционни промени, инициирани от правителството. Поправките в основния закон на страната, създаден след военния преврат през 1980 г., ограничават пълномощията на съдебната власт и армията – двата основни стълба на лаицизма в Турция.

Това накара опонентите на ПСР да се съмняват в искреността й, когато казва, че реформите са насочени към хармонизиране на турското законодателство с това на ЕС, и предизвика притесненията им, че действителната цел на управляващите е да се сдобият с по-голяма власт, като засилят контрола си над съдебната система. Конституционната реформа обаче беше повод за похвала към Турция в доклада на Европейската комисия за напредъка на кандидатката по пътя към членството.

Действително управляващите засилиха значително позициите на цивилната власт в страната през последните години, като и през 2010 г. не се поколебаха да използват законовите си правомощия спрямо някога недосегаемата армия, за която се твърди, че е замесена в серия заговори за преврат срещу правителството. С конституционната реформа те откриха пътя за изправяне пред съда на извършителите на военния преврат през 1980 г.

Премиерът попречи и на избора на ген. Хасан Ъгсъз, чието име бе замесено в предполагаем заговор за дискредитиране на управляващите, за нов началник на Генералния щаб на Турските въоръжени сили на заседанието на Висшия военен съвет през август. В началото на декември пък правителството отстрани временно от длъжност трима генерали, заподозрени за заговор, известен под името операция „Чук“, които ще бъдат изправени пред съда в съдебен процес, който започва на 16 декември.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.