Неочакваният възход на „африканските лъвове“

в. Цайт

„Ето, в случай че европейците го закъсат още“, отбелязва Паскал Мартин Тайю и с широка усмивка подхвърля една монета. Тя прилича на евро, но е „афро“ – въображаемата единна валута на Африка. Творецът от Камерун с удоволствие раздава тези монети на приятелите си в Берлин, Париж и Брюксел като намек, че валутите на африканските страни напоследък са по-стабилни от еврото. Тайю би искал да раздаде своите „афро“ на държавните и правителствените лидери, които миналата седмица се събраха за третата среща на високо равнище ЕС-Африка в либийската столица Триполи.

Неотдавна Европейската комисия описа африканския континент като регион, който се развива с „невиждано там по-рано“ темпо. Все пак през историческата 2010 година, когато множество африкански страни отпразнуваха 50-годишнината от независимостта си, африканските предприемачи, банкери и инвеститори действаха с увереност, невиждана след бунтовете в края на колониалната ера.

Тази увереност се дължи не само на факта, че тази година световното първенство по футбол за първи път се проведе в Африка, засилвайки самочувствието на африканците, но и на икономическия подем, който изненадва дори сдържаните наблюдатели от Запада.

„Лъвове в движение“ – така американската консултантска компания McKinsey неотдавна озаглави последния си доклад за Африка, заигравайки се с „азиатските тигри“. От 30-те най-големи икономики в Африка 27 бързо наваксаха в развитието си от началото на новото хилядолетие, като между 2000 година и 2008 година темповете на икономически растеж достигаха средно между 5% и 10% годишно, което е два пъти над растежа от предишните десетилетия. Брутния вътрешен продукт (БВП) на континента е 1,6 трилиона долара и е по-висок от този на Русия или Бразилия, установяват експертите на McKinsey.

Компанията посочва две причини за „бързия икономически подем“ – по-доброто държавно управление и икономическите реформи. Към тези фактори се добавят и справянето с държавните дългове и бюджетните дефицити, сдържането на инфлацията, приватизацията на държавни компании, либерализирането на търговията и намаляването на корпоративните данъци.

„Африканските правителства все повече следват политика, която укрепва пазарите“, отбелязват експертите. В никой друг развиващ се регион в момента не могат да бъдат получени по-големи печалби, заключава McKinsey. „Глобално действащите компании и инвеститори не могат да си позволят да игнорират този факт“, допълва компанията.

От Дакар до Дар ес Салаам, от Кайро до Капщад – на континента наистина се наблюдава възходяща тенденция и свободното пазарно стопанство се развива с пълна сила – това е основната теза на експертите. Дали обаче това не е краткотраен пламък, раздухан от високите цени на суровините? – питат скептиците. Песимистите отбелязват, че има „изтичане на ресурси“ и дават пример с богатата на петрол Ангола. Страната плува в море от „петролни долари“ и през миналото десетилетие отчете рекорден растеж, достигащ 25% годишно, но положението на бедното мнозинство от населението не се подобри съществено.

Няма съмнение, че бумът в енергийния сектор и повишаването на търсенето на платина, злато, мед, уран или колтан допринесоха за подема на Африка. В резултат от световната криза през 2008-2009 година цените на суровините се понижиха, което се усети в целия континент. За учудване на външния свят обаче последиците от ценовите сривове бяха преодолени по-бързо, отколкото на други места. Икономическият растеж на Нигерия, например, според Световната банка се е забавил от 6,4% през 2007 година до 5,6% през кризисната 2009 година.

За успеха на Африка има и друга причина – новите партньори. На първо място от Китай, който за около 15 години повиши обема на търговията си с Африка от 1 милиард долара (1992 година) до 106,8 милиарда долара (2008 година). Сега на континента работят около 2000 китайски компании, а броят на китайско-африканските проекти е нараснал до 8000. Бразилия, Индия и Русия, арабските страни и държави с по-малки бързоразвиващи се икономики като Турция или Малайзия също откриха Африка. Южноафриканските предприемачи завоюват позиции със своите големи минодобивни компании, банки и пивоварни, вериги супермаркети, телефонни концерни и телевизионни канали.

Икономическите елити на Африка на свой ред търсят сътрудничество със страните от групата БРИК (Бразилия, Русия, Индия и Китай).
Германия също може да спечели от африканския подем. През първата половина на 2010 година обемът на африканско-германската търговия е нараснал с 25,4% спрямо постепенно намаляващия обем на търговията с Великобритания и Франция, доминиращите доскоро основни търговски партньори от ЕС.

„Европа загуби титлата на най-важен инвеститор“, отбелязва специализираното южноафриканско издание „Африка инвестър“. В последния си брой вестникът изброява 100-те най-важни инфраструктурни проекта, в голяма част от които новите партньори участват чрез смесени предприятия – дълбоководни пристанища в Камерун и Гвинея-Бисау, железопътна линия в Ангола, петролопровод от Чад до брега на Атлантическия океан, бентове в Судан и Етиопия, рафинерии в Нигерия, вятърни централи в Кения, най-големият соларен парк в света.

В същото време се извършва истинска революция в информационните и комуникационни технологии. От юли системата от подводни оптични кабели Seacom свързва южните и източните части на континента с Европа и Азия, като 75% от дяловете в консорциума са собственост на африкански инвеститори.

Тази мрежа позволява по-бързи широколентови връзки, пести пари и повишава конкурентоспособността. Никъде другаде интернет не се разпространява толкова бързо, колкото в Африка, никъде другаде броят на хората, използващи мобилни телефони, не се увеличава с такова темпо – вече 350 милиона африканци имат мобилен телефон.

Подемът може да се отчете и според други показатели – например, по увеличаващото се разпространение на автомобилите и ужасните задръствания в големите градове, по големите търговски центрове, палатите на банките и финансовите услуги или по инвестиционните фондове, които купуват строителни и земеделски парцели и обещават високи печалби. Бързият растеж понякога създава опасни процеси, на някои места се вихри „див капитализъм“ – изкушенията за корупция и самообогатяване се увеличават, милионите бедни хора биват притискани още по-силно към ръба.

Въпреки това от средите на предприемачите се издига една класа, която е истинският двигател на прогреса. През идното десетилетие този социален слой ще се удвои и ще обхване 128 милиона домакинства, прогнозира McKinsey. Ако се отчетат средно по четирима души в едно домакинство, то оценките на индийския икономист Виджай Махаджан са изключително реалистични.

Според експерта в Африка може да се появи средна класа от около 500 милиона души. Тези бъдещи потребители вече не се вместват в клишето за безпомощни, отчайващо бедни африканци. Това са граждани със самочувствие, които имат работа, живеят предимно в големите градове, купуват жилища, пътуват с автомобили среден клас и инвестират в образованието на децата си подобно на средната класа в целия останал свят.

Африка има огромен потенциал, разполага с над 40% от суровините, земеделските стоки, водните запаси и енергийни резерви в света, сочат оценките на престижния лондонски институт Chatham House. Въпреки целия оптимизъм обаче не бива да се забравя, че 53-те страни от Африканския съюз са в напълно различни стадии на развитие – от проспериращата Ботсвана, през успешно реформиращи се държави като Гана или Мозамбик, до опустошените от войни Сиера Леоне и Либерия, които остават крайно бедни. Потенциално богатата Конго се утвърждава като неуправляема, в Судан се води гражданска война, Зимбабаве се саморазрушава, а Сомалия не можа да отпразнува 50-годишния си юбилей, тъй като на практика държавата вече не съществува.

„Афропесимистите“ с удоволствие посочват тези безперспективни примери или, подобно на южноафриканския политолог Грег Милс, тълкуват промените по съвсем различен начин – мобилните телефони се увеличават, тъй като на много места стационарните мрежи са разрушени, а нарастващият брой на дизеловите генератори не означава, че благоденствието се повишава, а че държавното електроснабдяване не работи.

В много отношения Африка остава „на опашката“ на света – от равнище на грамотност до достъп до зъболекари. Две трети от африканците все още заспиват гладни, пише Милс в новата си книга „Защо Африка е бедна“. Според експерта все още липсват добро държавно управление, прозрачност, правна сигурност. Разходите за транспорт са твърде високи, а в някои региони инфраструктурата е в по-лошо състояние, отколкото в края на колониалния период.

Африка обаче вече не е „безпомощно кътче от света“, както я определи „Икономист“ преди 10 години. При срещата на високо равнище ЕС-Африка в Триполи се говореше по-малко за помощи за развитие и парични дарения и повече за растеж и инвестиции.

Мотото гласи, че „най-добрият начин за борба с бедността е събуждането на собствения икономически потенциал“. Икономическата сила може да се разгърне, ако бъде изпълнена идеята на южноафриканския президент Джейкъб Зума и британския премиер Дейвид Камерън – зона за свободна търговия в региона под Сахара, обхващащ 26 страни. Африканците трябва бързо да се преборят с протекционизма, а след това някой ден ще стане реалност и мечтата за една нова валута – афрото.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.