В десетката: Нетърпимо безочие
Геновева Димитрова
Тъкмо Законът за филмовата индустрия набра инерция и започна да дава резултати, киното ни отново попадна в капана на управленския цинизъм. Този път – убийствен.
На 2 декември 2010 бе приет бюджетът за 2011. Парламентарното мнозинство гласува, естествено, и „козметичните“ допълнения в чл. 17, параграф 82 от Закона за филмовата индустрия, с които всъщност го обезсмисля. И сега текстът е следният: „Ежегодно в Закона за държавния бюджет на Република България при възможност се предвиждат: субсидия за агенцията, чийто годишен размер се определя на базата на сумата на средностатистическите бюджети за предходната година съответно до 7 игрални филма, до 14 документални филма и до 160 минути анимация“.
Любопитно е, че предложението за поправките е внесено от незнайни депутати на ГЕРБ: трима лекари и един юрист. От Министерството на културата отричат да са запознати с него, но това е практически невъзможно. Още повече, че и министър Вежди Рашидов, и шефът на ИА Национален филмов център Александър Донев твърдят в интервюта, че това изменение е заради делото, заведено от група кинематографисти (12) срещу Постановление на Министерския съвет № 324 от 30. 12. 2009 за неизпълнение на Закона относно обема за средствата за кино от държавния бюджет. Тоест, МС трябва да е предпазен от следващи съдебни процеси, когато погазва Закона. Нещо повече – по най-кафкиански начин същото това дело е преустановено от Върховния административен съд на 24 ноември т. г.
Повече от година филмовата общност, включително и от страниците на „Култура“ (вж. бр. 43 от 2009), алармира за опасността българското кино отново да секне, както се случи през 1996-97. Протестите срещу нарушаването на Закона започнаха още на „Златна роза“ през октомври (вж. „Култура“, бр. 35 от 2010), но миналата седмица нещата ескалираха. Прочее, още по време на фестивала в тв-интервю Рашидов препоръча на кинаджиите да си траят, че законът може да се отмени, защото така се случвало „по време на война и криза“…
На 29 ноември в декларация, подписана от 6 филмови асоциации и организации, бяха поискани неговата оставка и тази на заместника му Димитър Дерелиев – заради съучастие в прокарването на изменения в Закона, които освобождават държавата от задължението да финансира български филми; за вреда на филмовия процес; за уронване на международния престиж на българското кино (заради официалната делегация на частна издръжка във Венеция по повод филма „Сбогом, мамо“ на Мишел Бонев, получил субсидия от НФЦ в размер на 330 хиляди лв. еднолично от Александър Донев).
За първи път от доста време филмовата общност се консолидира – и помежду си, и с учени от БАН, лекари, студенти… На обединения митинг под надслов „Протест на осъзнаването“ на 1 декември отново се чу гласът на голяма просветена/унизена общност.
Реакцията на МК бе арогантна и спекулативна, а в медийните си изяви Рашидов изръси куп глупости и хули по отношение на българското кино, в които лъсна не само неговата недобронамереност, а и некомпетентността на екипа му – не стига, че свежда създателите на филми до „група кинематографисти“, а и твърди, че киното се финансира 100% от държавата и че, благодарение на „Сбогом, мамо“, най-сетне то минало по червения килим във Венеция.
За да не продължава заблудата, внушавана не само от него, а изобщо от управляващите, ето кратка справка: за периода 2003 – 2009 са произведени 26 игрални филма с 54.62% публични средства, а продуцентите на тези филми са привлекли 17 милиона лева, за да осигурят реализацията им. Що се отнася до Венеция, преди да бъде „промъкнат“ филмът на госпожата, която, според Рашидов и Донев, би могла да докара чужди продукции в България, от 1955 до 1990 там са били наградени 7 български заглавия: „Неспокоен път“, „Капитанът“, „Между релсите“, „Рицар без броня“, „Галилео Галилей“, „Песен от глухарчета“, „Единственият свидетел“.
Срещу безочливата позиция на МК на 3 декември се проведе митинг пред сградата му и бе прочетено отворено писмо до премиера Борисов, подписано от 8 асоциации и организации. В него се задава директно въпросът: „Ще поемете ли политическата отговорност за унищожаването на българското кино?“ и се настоява за незабавната оставка на целия политически кабинет на МК .
За пореден път отбелязвам, че бастисването на киното ни се случва в момент, когато то е най-сетне в кондиция, а ресорен зам.-министър на културата е Димитър Дерелиев – основател и дългогодишен изпълнителен директор на НФЦ. Той обаче, съвместявайки държавната длъжност с членство в съвета на директорите на частната „Ню Бояна Филм“, дума не обелва.
Изглежда, тази безпрецедентно разпищолена власт се смята за недосегаема. Но с арогантното си презрение към изкуството, знанието и националната памет може да си докара беля. За разлика от повечето управляващи, ние не сме нито прости, нито лакоми. Между другото, да не забравяме, че демократичните промени в България започнаха именно от киното.
Протестът на филмовата общност, окачествен от Александър Донев (по БНТ на 3 декември) като „дълбоко политически мотивиран“ и „гротесков“, продължава.
От в. Култура