Ничи Вендола или италианският Обама – гей, католик, бивш комунист

БиБиСи нюз

Подривен. Екстремист. Опасен. Различен. Кампания на Ничи Вендола за управител на област Пулия

Следващата седмица италианският премиер Силвио Берлускони се изправя пред вот на доверие в парламента. Ако резултатът предизвика избори, дали Ничи Вендола ще бъде човекът, който ще му се противопостави? Като гледам представянето на Ничи Вендола пред хиляди свои привърженици, ме поразява това, че той и Силвио Берлускони малко си приличат. И двамата са обаятелни оратори и големи индивидуалности. Те са рокзвезди на италианската политика. Освен това и двамата са ниски на ръст.

Но това е всичко. Във всички други отношения те са противоположности. Вендола – от левицата, явен хомосексуалист, управител на южната област Пулия – води кампания да стане премиер, докато Берлускони – човекът, който доминира от 15 години в италианската политика – се бори да остане на поста. Преди Берлускони бе възхваляван за своята енергичност, оптимизъм и нюх в бизнеса. Даже гафовете му бяха толерирани. Сега вече не е така.

Мнозина са убедени, че премиерът имаше предвид Вендола, когато се пошегува по телевизията: „По-добре е да обичаш хубави жени, отколкото да бъдеш гей“. Вендола незабавно отговори с изявление в „ЮТюб“. „Времето за шеги изтече“, каза той. „Шегите ти не са забавни за страна, която е изтощена, обедняла, уплашена, несигурна и изоставена.“

ИТАЛИАНСКИЯТ ОБАМА?

Вендола, който живее в Бари, столицата на Пулия, води неуморна кампания в интернет. Ако Берлускони владее медиите, екипът на Вендола обяснява, че те ще използват мрежата. Анкети сочат, че той е предпочитаният кандидат в средите на левицата, а избори може да има до следващата пролет – две години преди края на мандата на настоящия парламент.

Има ли амбиции Вендола да стане лидер на Италия? „Със сигурност да“, отговаря ми той без колебание. „Трябва да вляза в тази битка. Може би тази битка не е напълно онова, което съм избрал за своя живот, но понякога ние не можем да избираме, понякога сценарият за нас вече е написан.“ Той говори с фъфлене, постоянно си играе с мобилния телефон, а наоколо постоянно се въртят хора от екипа му и охранители. Като бивш активист в борбата с мафията той се нуждае от специална защита.

Някои от привържениците оприличават Ничи Вендола с американския президент Барак Обама и с подобна вълна на надежда и подкрепа се надяват той да поеме властта. Той обаче омаловажава паралелите между двамата: „Ние сме несравними. Той е най-могъщият човек в света, а аз съм управител на регион с четири милиона жители. Разбира се много съм доволен и поласкан, но притежавам чувство за пропорции“.

РАДИКАЛНИ СХЕМИ

Петдесет и две годишният Вендола е политически активен от 14-годишна възраст, когато се присъединява към Федерацията на комунистическата младеж. Следва литература в университет, където започва да пише поезия. Той е вярващ католик и няма проблеми да съчетава своята вяра със своята сексуална ориентация. „Католицизмът е като моя хомосексуализъм, като моите политически убеждения“, казва той. „Всичките тези неща са част от моята идентичност.“

Той влиза в парламента през 1992 г., а от 2005 е областен управител на Пулия. Този беден, предимно селскостопански район е бил управляван от десницата преди Вендола да спечели местните избори. През 2009 г. той оглавява новата партия „Левица, екология, свобода“, като преди това е членувал в Партията на комунистическото възраждане.

Вендола води в анкетите, подпомаган от разногласията в главната опозиционна партия в Италия – Демократическата партия. Той влезе във водещите новини на страната с радикалните схеми в Пулия с подкрепата за екологичната енергия, младежите, жените, имигрантите, дребния бизнес и фестивалите по изкуствата. Но бе критикуван за това как изразходва бюджета на Пулия за здравеопазване, който изпадна в дефицит, и за съпротивата му срещу приватизацията във водоснабдяването.

Вендола обяснява, че причината за дефицита в здравеопазването се дължи на самата система, тоест, че Пулия трябва да плаща за здравните услуги на много жители на областта, преместили се в други части на Италия, независимо колко отдавна е станало това. Главният му опонент на местна почва Роко Палезе го обвинява, че „се опитва да трансформира Пулия и да я направи като Куба или Съветския съюз от ерата на Брежнев“.

„КРИТИЧЕН ДУХ“

Палезе е лидер в Пулия на партията на Берлускони „Народ на свободата“. „Вендола използва специфична техника в речите си и в своята политика“, казва Палезе. „Той използва емоции. Говори за любов, за бедните, за безработните, за цената на труда.“ „И тогава не прави нищо, а обвинява централното правителство, когато нещата се влошат“, твърди той.

Но как Палезе обяснява популярността на Вендола в региона? „Той говори за една въображаема Пулия и си играе с надеждите и мечтите на хората. Той е като флейтиста от приказката на Братя Грим, който води хората към нещо, което не съществува.“ Палезе казва, че ако Ничи Вендола спечели общите избори, „това ще бъде проклятие за Италия“. „Вендола може да е прекрасен философ, но той не е способен да ръководи и един жилищен блок“, казва той.

Вендола отрича твърденията на критиците си, че все още подкрепя крайната левица. „Аз не се определям вече като комунист“, казва той. Комунизмът, по думите му, беше чудесен въпрос, но той беше и чудовищен отговор. Той беше велика мечта и ужасен кошмар. „Бих желал да запазя мечтата и въпроса живи“, добавя той, „но не съм толерантен към кошмара. Една идеология, произвела ГУЛаг, трябва да бъде оспорена с много голямо количество критичен дух.“

„Аз съм различен,“ твърди той. „Мога да кажа това защото съм истинска личност, която не обича властта. Важното за мен е да не губя единомислието с електората.“ „Днес имаме глобализация на олигархични и финансови интереси, а не глобализация на човешки права и социални права. Трябва да се борим за глобализацията на хората.“

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.