Китай се нуждае от урок по свобода

Агенция Блумбърг

Съборете тази китайска стена. В известната си реч от 1987 година в Берлин президентът на САЩ Роналд Рейгън призова съветския лидер Михаил Горбачов: „Съборете тази стена“. Противно на всички очаквания, стената започна да пада само след две години.

Въпрос на време е да бъде отправена същата директива към комунистически Китай. Китайската стена е метафора, но е също толкова неприятна: тя ограничава свободата на изразяване, сдружаване и движение. Тя пречи на китайците да преследват свободно щастието и избора си. Ако това не са достатъчно морални и хуманни доводи, за да бъде убедителен призивът, то ето един икономически: липсата на свобода в Китай е основната причина за дисбалансите в света.

Известно е, че китайския търговски излишък – по-висок износ, отколкото внос – е съответствие на твърде много спестяване, което води до нелоялни предимства и вероятно дефлационен натиск в световен мащаб. Причините за този дисбаланс, както и потенциалните мерки за справяне с него, са спорни. Преобладаващото мнение е, че това се дължи на подценената китайска валута. Чрез поддържане на изкуствено занижен курс на юана, китайците правят дъмпинг, като предлагат прекалено евтини продукти на западните пазари, заличавайки конкуренцията нелоялно. Задължение е на китайското правителство, да спре да манипулира валутата си и да я остави да поскъпне.

Ценово предимство

Теорията не обяснява два факта. Първо, ценовото предимство на Китай при продуктите, които предлага, превишава разликата от 20% до 30%, която един по-скъп юан би могъл да постигне. В тази ситуация ревалоризацията на валутата може да означава, че американците ще плащат повече за вноса на китайски стоки, без да намалее много внасяното количество. Реалният ефективен обменен курс на долара в момента е почти толкова нисък, колкото винаги е бил след края на Бретън-Удската валутна система.

Защо тогава Китай изнася много повече, отколкото внася? Отговор дава простото счетоводство. За всяка страна текущата сметка е равна на разликата между натрупаните приходи и сумата от вътрешните инвестиции и разходи за потребление. Когато една държава потребява и инвестира по-малко, отколкото произвежда, тя има излишък по текущата сметка.

В случая на Китай – страна, чиято икономика нараства с 9% на година и която инвестира 43% от брутния си вътрешен продукт (БВП) – е трудно да се каже, че тя инвестира твърде малко. Много лесно е обаче да се твърди, че тя спестява твърде много – 54% от БВП спрямо средно 33% за развиващите се страни и 17% за икономиките в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Така че излишъкът на Китай се дължи на прекомерното спестяване, а не на подценената валута.

Предпочитания на гражданите

Как можем да определим китайските спестявания като прекомерни? В една свободна държава съвкупното решение „потребление – спестяване“ е резултат от индивидуалните избори, които са отражение на предпочитанията на гражданите. Би било много патерналистично от наша страна да твърдим, че спестяванията са прекомерни.

Въпросът обаче е, че Китай не е свободна държава и икономическите решения на китайците не се определят от пазарните сили. Те се влияят от политическите решения, които взема малък самозван елит. Тази група реши, че натрупването на претенции към останалата част от света е по-важно от жизнения стандарт на сегашното поколение. Прекомерните спестявания не отразяват волята на китайския народ. По-голямата част от тях не идват от домакинствата, а от корпоративния сектор и особено държавните предприятия.

Американски бифтеци

В същото време китайските заплати се поддържат ниски, като се възпрепятства сдружаването на работниците и се ограничава информационният поток. Това не само осигурява нелояно предимство на китайските производители, но и лишава китайските работници от необходимите ресурси, за да си купят американски бифтеци и айПод.

Едно преразпределяне на приходите би облагодетелствало китайския народ, а и целия свят. Разликата в доходите в този „работнически рай“ е най-голямата в развиващия се свят. Освен това някоя по-щедра социално-осигурителна система, каквато в момента почти не съществува, би намалила предпазните спестявания на китайските семейства.

Американското правителство трябва да спре да атакува Китай за валутната му политика, докато Управлението за федерален резерв (УФР) се занимава с мащабно количествено облекчаване. Това е лицемерно и открива лесен път за отговор от Китай. Вместо това САЩ трябва да възстановят доверието и да ги научат на най-доброто в Америка: свободата.

Обвиненията, че Китай поддържа изкуствено ниски заплатите на работниците и че не е про-работнически настроен, биха поставили в неловко положение правителството на страната. Като се учим от Рейгън, можем да отстояваме вярванията си. Ако го правим, китайската стена ще падне по-скоро, отколкото очакваме.

По БТА

*Алберто Алесина е професор по икономика в Харвардския университет. Луиджи Зингалес е професор по финанси във Висшето училище по бизнес на Чикагския университет.