Къв си ти, бе?
Весело живеем ние – в чалготия до шия!
Не че има нещо лошо в това човек да удари две бързи, да пощрака с пръсти и да погледа силиконките наоколо – даже по някое време става приятно!
На някои – и оттатък! „Луд фен се съблече гол пред Преслава“ – четем в „НОВИНАР“. „Под звуците на хитовете „Дяволско желание“, „Дишай“ и „Пет промила любов“ поклонникът на Преслава остана чисто гол за радост най-вече на присъстващите дами“… Чак пет промилите не биха могли да бъдат, на пет промила човек най-много да подкара колата и да мине на червено, но да си улучи копчетата – абсурд!
Като си говорим за коли, нека разгърнем неделния „СТАНДАРТ“, за да научим, че „У нас футболистите на ЦСКА може да минават за баровци, но в сравнение с колегите си от Истанбул са като ученици. За „червените“ Мерцедес може и да е връх, но на „Иньоню“ това си е просто „служебен автомобил“… И на цяла страница се обяснява кой от „Бешикташ“ каква кола кара и какви бараки търкалят нашите.
Няколко дни по-късно се оказа, че онези освен да си карат колите, могат и да играят. Като оправдание за нашите – с „Мерцедес“ – толкоз!
Чалготията нахлува в политиката – външна и вътрешна. Прославен от „ТРУД“ лидер на партията на българските мъже (еднолична, предполага се) влязъл „в съда, увит в трибагреник“. За да го запознае с новата си книга. Книгата носи звучното българско заглавие „Ебати“. Пък онези искали да го съдят, можете ли да си представите!
И във външната политика си нямаме никакви комплекси! Четете „СТАНДАРТ“ – „Цакаме Кремъл с Хубава Янтра“. Хубавицата е каракачанка (не мома, а кучка – в буквалния смисъл – с четири лапи, козина и опашка), която щяла да замине за резиденцията на Путин да го омайва да поевтини атомната централа. Там между другото да се омъжи за вече подареното кученце и така, живот и здраве, след няколко години в двора на резиденцията от каракачански песове да няма човек къде да стъпи.
Коварничко!
И пак в“СТАНДАРТ“ – изключителен чалга репортаж от представление на Народния театър. Защо толкова сериозен вестник хаби толкова място за некомерсиална тема като културата? Елементарно – защото там „точно в 19 часа – в джинсово сако, елегантен и лаконичен“ се появил Премиерът…
Премиерът се посмял на пиесата, с която Ив Жамиак „печели възторзи и пари“ (как да не се сети човек за шампанско и сълзи), накрая аплаузът продължил пет минути, „а Борисов пляскаше по-силно от останалите“. Попляскал, попляскал, пък хукнал по държавни дела и оставил културния министър да обясни на актьорите, че премиерът „страшно ви хареса“…
Те би трябвало да са чули по пляскането, ама другo си е и да ти го рекат от най-високо място!
Щракайте с пръсти, най-хубавото предстои! На масата се качва не друг, а великотърновски съдия, притежател, според „24 ЧАСА“, на микроязовирче до археологически резерват. За да произнесе изключително енигматичното изречение в отговор на въпроса откъде пари за язовира: „Колко са за един съдия, или вие държите всички да сме бедни и там праволинейно да правораздаваме на ползу роду“… Край на цитата.
Каква е поуката! Очевидно – бедните не могат да правораздават, още повече – праволинейно. Виж, с микроязовирче – по` става.
Дайте и на момчетата от ЦСКА по едно ферари с цвят червен, пък после само гледайте какво ще правят в европейските турнири! Ще хвърчат праволинейно от победа към победа!
Знам какво ще ми отговорят – в духа на чалгата наоколо – „Къв си ти, бе?“.
Не ми пука, защото знам отговора:
– Аре, бегай!
Виж още текстове в блога на Румен Белчев