Винарството е на ръба на масов фалит. Банките го прикриват
Винарството в България е във фактически фалит, който обаче не е обявен официално – това признават специалисти в бранша, които не искат да коментират ситуацията публично.
Нулеви години
Няколко от големите производители и известни изби, които присъстват на вътрешния пазар, са имали по една или две нулеви години – тоест не са изкупували грозде и не са правили вино. Избите и складовете им са пълни с непродадена продукция. Същевременно те имат задължения към банки. (Ще се въздържим в e-vestnik да посочваме имена на фирми, но дългове имат почти всички изби в България, а нереализирана продукция – всички).
В последните години, още далеч преди кризата, износът на български вина на Запад, основно във Великобритания, намаля драстично, поради нелоялна конкуренция между български износители, неконтролиран износ на нискокачествени вина. Това съвпада със силна инвазия на пазара в Европа на евтини висококачествени вина от Австралия, Нова Зеландия, Чили, Аржентина, които изблъскаха много от европейските вина.
Възможностите пред българското вино да намери пазари на Запад се свиха значително. Помалко се разширява износът в Русия, но затам отиват само евтини нискокачествени вина, които произвеждат само няколко големи винпрома и не носят големи печалби на производителите.
Намаления на цените на вътрешния пазар
Вътрешният пазар в България става все по-труден, заради огромните инвестиции във винарството (между 100 и 200 млн. годишно в продължение на няколко години). В България се появиха множество изби, които атакуват пазара всяка година с нови марки във всички ценови категории. В последните 2 години рафтовете се препълниха с непродадени вина. Затова някои изби не изкупуват грозде вече втора година.
Това става в момент, когато се свива износът на Запад. А в самата Западна Европа Франция, Италия и Испания унищожиха с разрешение на европейската комисия над 500 млн. литра непродадено вино (преработено в спирт за технически цели през 2007-2008 г.).
На вътрешния пазар в България успех постигнаха малки изби с бутикови вина в малки серии от 10 000 – 20 000 бутилки, също и средни по обем изби с годишен капацитет от 100 000 до няколкостотин хиляди бутилки. Големите винпроми с капацитет по милиони бутилки, обикновено изнасят за Русия, за където износът не е спаднал, но става дума за вина с цена при производител до 70-80 цента бутилката.
В момента вината на вътрешния пазар залежават по рафтовете. Потреблението е свито, а на пазара влязоха и евтини вносни вина. Например в „Лидъл“ има австралийски по 2-3 лв. бутилката, които съперничат на 3 пъти по-скъпи български вина. Започнаха поголовни намаления на цените. Бутикови вина, които са се продавали по около 30 лв. бутилката, сега са намалени и под 50%, до една трета от първоначалната цена. По-малко е намалението в средния сегмент – вина с цени около 8-10 лв. са поевтинели с 1 до 3 лв. Търговците на дребно обаче провалят опитите на производители да продават на промоция и с бонуси. Когато производител предлага по 2 бутилки за една или друг вид промоция, много малко магазини я реализират, с изключение на големите вериги супер и хипермаркети, в които не всички производители са представени.
Средно цените на вината в България за 2 години са паднали с около 25% при производител. Изключения са избите, които са задържали цените си в последните 2 години. Това ясно показва, че браншът е във фалит, защото нормална, почтена винарска изба работи с печалба 5-7%. При такова намаление на цените е очевидно, че те работят на загуба и просто разпродават количества, за да се освободят от тях.
Винопроизводителите нямат възможности за шашми, за разлика от други производители – виното е без акциз. Има големи винпроми, които закрепват положението с продажби на ракии и високоалкохолни напитки, но по-малките винарски изби са зле. Много от тях направиха собствени лозя от по няколкостотин до 2-3 хил. декара (а по-големите винпроми – хиляди декари). Сега разходите по тези лозя им тежат като воденичен камък на шията.
Хотели „ол инклузив“ убиват българското вино
Тази година около 50% от произведеното грозде не е изкупено от винпромите и е преработено на вино и ракия от дребни частни и нелегални производители. Не става дума за домашно производство за семейни нужди, а за огромно производство в нерегистрирани изби. Няма контрол за продажбата на наливно вино, за което не се плащат никакви данъци. Същевременно има и официално регистрирани производители, които продават на пазара марки вина за около 1 лв. литъра цени на дребно, което е невъзможно – това е под себестойността на истинско вино.
Парадоксално е, но правителствата (и предишното, и сегашното) не упражниха никакъв контрол върху масовите продажби на нискокачествено наливно вино по курортите.
Всички хотели, които предлагат евтини пакети за европейски туристи с т. нар. „ол инклузив”, им продават евтино наливно вино, най-често окислено, дори от нелицензирани производители. Така се създава погрешен образ за българското вино в Европа – точно туристите са хората, които са потенциални купувачи на българско вино в страните си, но те добиват тук лоши впечатления от него и повече не търсят българско.
Репресиите на Дянков
Винарските изби са подложени и на тотална репресия от НАП и финансовото министерство. С нова наредба те бяха принудени да си инсталират скъпа техника за контрол на продукцията – броячи на линиите за бутилиране, измерителни уреди на съдовете за вино и др., също така правят всекидневни отчети за продукцията пред Агенция „Митници”. А винопроизводителите досега правеха и продължават да правят отделен отчет за количествата изкупено грозде и произведено вино и пред Агенцията по лозата и виното.
Новите изисквания са абсолютно безсмислени, защото за виното не се плаща акциз. Тоест – средствата, които дава държавата да контролира чрез Агенция „Митници”, не генерират никакъв приход. А така производителите са натоварени с допълнителен разход в кризата и са затормозени от проверки.
Нелегалното производство
Репресиите върху винарите са съчетани с липса на контрол върху нелегалното производство и селските казани. Тази година извън законните производители е останала около половината от реколтата грозде. Казани с капацитет по 200-500 литра, произвеждат хиляди тонове ракия, която се продава без акциз и без данъци – наливно и нелегално. Няма никакъв контрол на нелегалните казани, нито на селските – те са събрали за миналата година само половин милион лева акциз в цяла България. Предстои това масово производство, което в момента правителството не контролира и не подлага на проверка, да довърши законните производители.
Банките прикриват фалита
Много от избите имат кредити към банки, които не изплащат по 6-8 месеца или повече от година. Но банките мълчат и не обявяват длъжниците във фалит, защото не искат да се чува, че имат големи несъбрани кредити. В такова положение на длъжници към банки, които не изплащат кредитите си, са много от винпромите в страната.
При този прикрит фалит няма как да се получи и оздравителен ефект от кризата – да фалират някои изби, лошо ръководени и стопанисвани от некомпетентни хора в бранша. Така те продължават да засипват пазара с вина и да конкурират качествените производители.