Белгия – болникът на Европа председателства ЕС

Такова чудо Европейският съюз не познаваше, но и това се случи. Председателството му през втората половина на тази година се падна на Белгия, която след извънредните парламентарни избори на 13 юни полага сизифовски труд да сформира „нормално“ правителство.

Разбира се, в Белгия има правителство, но то е завареното от изборите и ще „изпълнява длъжността“, докато не се роди негов законен наследник. А раждането е мъчително и мъките продължават, без да е ясно кога ще свършат.
Европейският съюз видя какво е да се управлява от не съвсем управляема страна през първата половина на 2009 г. Тогава Чехия изненада всички, като си свали правителството два месеца и половина след като пое председателството на съюза.

Преживянето не беше приятно. Чехия неминуемо се превърна в обикновен „временно управляващ делата“ на Европейския съюз. А докарала се до такова положение държава няма готовност, нито възможности да предлага, уговаря и прокарва нови инициативи, което по определение е ролята на капитана в Европейския съюз. Предаването на щафетата бе изчакано с голямо нетърпение, преди да го поеме Швеция.

Помнейки това скорошно преживяване и съзнавайки, че е напълно непостижимо да сформира правителство само за две седмици след парламентарните избори до председателството, което започна на 1 юли, Белгия поде кампания за успокояване на Европейския съюз. Готвим се от две години за председателството, приоритетите ни са подбрани, подготвен е и екипът, увери на среща с европейски журналисти белгийският министър-председател Ив Льотерм. Той продължава да заема премиерския пост, тъй като негов заместник още няма.

Европейският съюз прие уверенията и не драматизира обстановката. От една страна, това не беше първото председателство на Белгия, която има достатъчно опит начело на съюза. От друга – беше някак неудобно да се изказват притеснения дали може да се разчита на възможностите на страната, която приютява всички важни европейски институции. От трета – Европейският съюз негласно се надяваше точно председателството да се превърне в движеща сила за преодоляване на вътрешните разногласия в Белгия и за запазване на поставената под заплаха след изборите цялост на държавата.

До края на белгийското председателство остават две седмици. В навечерието на края му може да се каже, че то ще бъде обявено за успешно. Въпреки че съвпадна с разразилата се тежка финансова и икономическа криза в Европейския съюз и в еврозоната, а вероятно точно заради това.

Всяка криза създава тежки проблеми, но и големи възможности, стига те да бъдат използвани. С активното съдействие на Белгия, с вродената готовност на белгийците за компромиси, което е особено важно в Съвета на Европейския съюз, където се решават нещата, бе очертана рамката за засилен финансов контрол в страните членки и за спасителен механизъм за еврото. Съвсем скоро тя ще бъде одобрена официално.

Неочаквано успешно завърши и световната климатична конференция в Канкун. На този форум Европейският съюз говори с един глас. Това не се случва често и със сигурност ще бъде записано в актива на Белгия, спомогнала за единогласието.

Същевременно неотдавна бе приета единна енергийна стратегия в Европейския съюз, задействана бе новата външнополитическа служба на съюза, даден бе стартът на нови регионални политики като Дунавската стратегия, предприети бяха общи мерки за засилена защита на правата на европейските пътници, за регулиране на имиграцията в съюза, потвърдена бе балканската посока при бъдещи разширявания . Белгийското председателство на Европейския съюз с право може да бъде обявено за успешно.

То обаче не изигра очакваната в европейските институции роля за преодоляване на белгийските вътрешнополитически разногласия. Европейският съюз не може да бъде винен за това. Защото очакванията в съюза се основаваха на логика, а както неведнъж се е случвало и ще се случва, тесните партийни интереси, политическото късогледство и твърдоглавие в страните членки често не се подчиняват на логика.

Извънредните избори в Белгия на 13 юни, самите те предизвикани от грешни разчети на започналите да губят политическо влияние либерали фламандци, изтикаха на преден план две партии – Нов фламандски алианс НФА – националистическа във Фландрия и Социалистическата партия във Валония.
Започнаха преговори за съставяне на ново правителство. Всъщност, преговорите са за политиката, която правителството трябва да следва. Силно раздалечени в началото, позициите на участващите в преговорите валонски и фламандски партии започнаха постепенно да се сближават главно по посока на исканията на НФА.

Основни сред тях, поне на думи, бяха да се засили финансовата автономия на двата големи белгийски региона, да се гласува разделяне на избирателния район Брюксел-Хале- Вилворде, означаващо да се прокара ясна лингвистична граница между Фландрия и Валония, да се орежат още пълномощията на федералната държава и на монархическата институция.

Характерът на исканията на НФА показва недвусмислено главната цел на фламандските националисти – да се отнеме сила и пълномощия на всичко, което пречи на засилената регионализация, за да е по-лесно един ден Фландрия да бъде провъзгласена за самостоятелна държава Не е ясно обаче докъде те смятат да докарат целия процес, представян като неизбежна държавна реформа.

Отговорът на този въпрос е обвит в гъста мъгла и сега. Колкото пъти досега се чуха обнадеждаващи новини от правителствените преговори между партиите, толкова пъти лидерът на фламандските националисти Барт де Вевер поливаше със студен душ преговарящите – далеч сме от споразумение, отстъпките не са достатъчни и т.н.

Съгласни, че реформа трябва да има, притеснени от очертаващата се възможност дългата липса на правителство да „взриви“ Белгия“, валонските партии направиха много и съществени отстъпки. Включително и повечето данъчни постъпления да отиват в областите, а не в държавата. Обстановката обаче се усложни, след като НФА обяви, че „Брюксел е бил и ще остане столица на Фландрия“.

За познаващите историята на Белгия да се твърди подобно нещо е нелепо. Градът е бил главен на херцогството Брабант, което през вековете, както и Брюксел, е населявано и от фламандци, и от валонци. Брабантското херцогство е воювало или живяло в мир със съседните фламандски и валонски княжества и херцогства.

Когато през 1354 г. брабантския херцог Жан одобрява прочутата харта за правата на човека, тя става знаме и за фламандците, и за валоните в съседните княжества и херцогства. А когато избухва брюкселската революция през 1830 г., завършила със създаването на държавата Белгия, никой не е броил колко фламандци и валонци са били по барикадите. Те са били винаги смятани за белгийци.

Сегашният невиждан националистически изблик е все още толкова мощен, че накара даже сдържаните и предпазливи белгийци да затворят очи за дебнещи финансови и икономически опасности.

Водещи икономически експерти предупредиха, че ако скоро не бъде сформирано правителство, Белгия ще се превърне в следваща мишена на международни финансови спекулации. За еврозоната и за Европейския съюз това е кошмарен сценарий. Спасяването на Гърция и Ирландия беше и си остава болезнена задача, но тя не е невъзможна за изпълнение. Ако обаче Белгия бъде докарана до финансов колапс, той ще бъдат изключително тежък и за еврозоната, и за целия Европейски съюз.

Белгия е болникът на Европа, белгийската монархия играе играта на франкофоните. Ако има прехвърляне на пари във Валония, това не трябва да бъде като отпускане на дрога за наркоман с лекарско предписание, каза неотдавна в интервю лидерът на НФА Барт де Вевер. Оценките му предизвикаха разбираемо възмущение. Освен че са силно преувеличени, те засегнаха и опасни теми.

Ако фламандският националист предписва лекарствата на Белгия за справяне със сегашните проблеми, страната едва ли я очаква оздравяване. Повечето фламандци не искат Белгия да се разцепи, сочат проучванията. И това обяснява защо във Фландрия вече често се задава познатият въпрос:“Господи, ние ли криво се молихме или ти криво ни чу?“

По БТА