Ромите в годината на двойния стандарт

Евакуация на роми край Лил, Северна Франция. Снимка: Воа дю Нор

Проблем ли са ромите за Европа и могат ли да бъдат интегрирани? Нарушени ли са правата им на граждани на Европейския съюз, ограничава ли се свободата им на придвижване, дискриминирани ли са? Кои са проблемите им и решават ли се с помощта на европейските фондове? Прилага ли ЕС двоен стандарт към ромите и дали отношението към тях е различно, когато се говори за правата им в Източна Европа, а друго, когато те са в Западна Европа? Това са само част от въпросите, които зазвучаха отново след решението на френския президент Никола Саркози да експулсира това лято от страната си български и румънски роми.

По данни на Европейската комисия в Европа живеят близо 12 милиона роми. Те са най-голямото етническо малцинство в Европа. Според статистиката 535 000 роми живеят в Румъния, 370 000 в България, 205 000 в Унгария, 89 000 в Словакия и 108 000 в Сърбия. Близо 200 000 са ромите в Чехия, толкова са и Гърция, а в Турция са 500 000. Много роми от Източна Европа заминаха на Запад след разширяването на ЕС, с което увеличиха социалното напрежение в страни като Италия и Франция.

Ромите се оказаха големите губещи след падането на социалистическите режими в бившия Източен блок, отбеляза британският вестник „Гардиън“. За повечето хора демокрацията донесе нови свободи, по-висок жизнен стандарт и интеграция със Запада. Тя обаче роди и популистка антиромска реторика, превърна ромите в изкупителни жертви, роди гетата, насилствената стерилизация и изпращането на ромски деца в училища за умствено изостанали, писа „Гардиън“.

Политиката на френския президент Никола Саркози превърна ромите в париите на Европа, смята „Гардиън“. На 28 юли френското правителство реши да върне в Румъния и България роми, които са нарушили обществения ред. Планът на Париж предвиждаше ликвидиране на половината от близо 600 нелегални ромски лагери. Последва евакуирането на първия незаконен ромски лагер в Сен Етиен (Централна Франция).

За 15 дни във Франция бяха премахнати около 40 незаконни ромски лагери. 79 румънски роми се съгласиха да получат по 300 евро помощ в замяна на доброволно напускане плюс по 100 евро за всяко непълнолетно дете. В Румъния бяха върнати около 60 роми. В България 41. Факт обаче е, че Франция е експулсирала 10 000 роми миналата година и 8500 предишната. От началото на 2010 г. до речта на Саркози през юли 24 чартърни полети с роми са били изпратени за Румъния и България, припомня списание „Шпигел“.
Франция не бе единствената западноевропейска страна, която експулсира роми. Австрийците, датчаните, шведите и италианците също репатрират ромски имигранти, а германците се готвят да покажат вратата на 12 000 от тях, отбеляза „Гардиън“.

Решението на Франция бе силно критикувано от опозиционните партии в страната, в чужбина, включително и от Ватикана. Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг сравни експулсиранията на роми с депортирането на евреи по време на Холокоста и изтъкна, че животът в незаконен лагер не е нарушение на обществения ред.

Европейската комисия изпрати предупредително писмо на Франция, в което призова за включване във френското законодателство на всички европейски правила за свобода на движение. Междувременно Френската служба за имиграция и интеграция въведе база данни Оскар (Опростен механизъм за контрол на помощите за връщане) с информация за самоличността на лицата, ползвали различни видове помощи за връщане.

Френски правозащитни организации внесоха иск срещу базата данни, а не след дълго министерството на вътрешните работи на Франция отрече да има такава база. След заплахата на ЕК за откриване на наказателна процедура Франция изрази готовност да внесе поправки в бъдещето законодателство за имиграцията. Еврокомисарят по правосъдието Вивиан Рединг увери, че разногласията по въпроса са преодолени благодарение на получените от Париж гаранции за промени в имиграционното законодателство.

Експулсиранията на роми това лято не само насочи вниманието към правата на най-голямото малцинство в Европа, но и акцентира върху антиимигрантските настроения на Стария континент. От Франция, през Германия (идеите за запазване на националната идентичност) и Швеция (ксенофобите спечелиха депутатски места) до Холандия, през Европа преминава антиимигрантска вълна, отбелязва британският в. „Дейли телеграф“.

Ромското репатриране бе открито подкрепено от французите и френската крайна десница. В Германия антиислямската книга на Тило Зарацин бързо се превърна в бестселър. В Швеция крайната десница се представи завидно добре на националните избори. Партията на Геерт Вилдерс в Холандия също зае важно място в политическия пейзаж.

Икономическите проблеми ли доведоха до изострянето на социалното напрежение? Всъщност тези проблеми разкриха много други. Критици обвиниха Саркози, че е взел на прицел ромските имигранти, за да се хареса на крайнодесните избиратели и да демонстрира придържане към законността и реда, за да си осигури нов мандат на наближаващите президентски избори.
Ромите са дискриминирани, трябва да бъдат интегрирани, но в кои страни – в родните им или в страните, в които са емигрирали?

Безспорни са проблемите им с достъпа до образование, жилища, здравеопазване. Те са видими във всички страни с ромски малцинства: Унгария, Словакия, Чехия, която преди две години Европейският съд по правата на човека осъди за принудително настаняване на ромски деца в специализирани училища за деца с умствени увреждания.

Под 20 на сто от циганите в държавите от постсъветския блок са завършили средно образование, изтъква руският в. „Комерсант“. Над 70 процента живеят под прага на бедността. Средната продължителност на живота при тях е с 15 години по-малка, отколкото в Европа като цяло, а нивото на детската смъртност е четирикратно по-високо.

Как да се справи Европа? Принципът на антидискриминация е залегнал в Хартата за основните права на ЕС, в договора от Амстердам от 1997 г., в директивата на ЕС за расовата дискриминация и директивата за борба срещу всички форми на дискриминация на работното място.

„ЕС не може сам да реши многопластовите проблеми на ромите“, заяви еврокомисарят по трудовата заетост и социалните въпроси Ласло Андор. Макар, че ЕС разполага с фондове, страните членки се въздържат да използват парите, отбелязва радио Дойче Веле. От 2007 г. до 2013 г. Европейският социален фонд е предложил 13 милиарда евро за финансиране на образованието и за проекти, свързани с осигуряване на жилища на ромите.

Кризата с ромите във Франция е знак за опасен завой надясно в европейската политика, но и възможност да се свърши нещо реално за това малцинство, заяви за ИЮОбзървър председателят на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд. Това е паневропейски проблем, който засяга повечето европейски страни, а най-ужасни са условията в ромските лагери в Косово, допълни той.

Унгарският премиер Виктор Орбан обеща, че интеграцията на ромите ще бъде един от приоритетите на унгарското председателство, което започва от януари. Унгарският посланик в ЕС Петер Дьоркьош обяви на 26 ноември, че в стратегията Европа 2020 г., която замества Лисабонската стратегия, ще залегнат три основни цели за ромското малцинство, които страните-членки ще трябва да превърнат в национални: борба с безработицата сред ромите, с ранното напускане на училище и с бедността.

През първата половина на унгарското председателство Европейската комисия ще изработи доклад за ромите, който ще постави началото на обсъждане на въпроса, а в началото на април се очаква и доклад за напредъка по ромското включване. Предвидена е и среща на Европейската ромска платформа в Будапеща и няколко заседания на Съвета за заетост и социална политика и Съвета образование, култура и младеж. Доколко ще бъдат ефективни мерките на новото унгарско председателство и ще уеднаквят ли аршина спрямо ромите, единствено времето ще покаже.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.