Как Келтският тигър се превърна в прасе

Стоманеният пилон, символ на нова Ирландия, на ул. „О`Конъл“ в Дъблин.Снимка: Стрийтсъфдъблин

Ирландия се оказа най-силно засегната страна от сътресенията в еврозона и ако по причините и пътищата за излизане от кризата има разногласия сред наблюдателите, то по това твърде нелицеприятно заключение за Дъблин спор няма. Само до преди няколко години страната бе определяна като „келтския тигър“ заради нейната най-динамично развиващ се икономика в Европа, а сега изпадна в категорията „прасета“ (от съкращението на английски, получено от първите букви на Португалия, Италия, Гърция и Испания – PIGS, а вече и плюс Ирландия – PIIGS) поради острите финансови проблеми, големите дефицити и дългове.

На фона на безпрецедентни и драстични съкращения на бюджетите в цяла Европа ирландското правителство обяви свиване на разходите с 18 млрд. евро през идните три години.
След разгорещени дискусии парламентът на Ирландия одобри на 15 декември плана за подпомагане на страната на стойност 85 млрд. евро, договорен в края на ноември с ЕС и Международния валутен фонд (МВФ). „Това е единствената реалистична основа, върху която ние можем да изградим възстановяването си“, заяви финансовият министър Брайън Ленихън, хвърляйки ръкавица към опозицията да представи „надеждна алтернатива“ на този план, приет под безпрецедентния натиск на другите европейски страни и пазарите, коментираха анализатори пред световните агенции.

Медиите и опозицията в Ирландия заклеймиха остро плана. Ирландските медии като цяло реагираха яростно на плана още при обявяването му. Планът „ни осъжда с поколения на непоносим дълг“, писа в. „Айриш сън“, определяйки като „много висока“ исканата лихва от 5,8 на сто. „Ирландия е парализирана от лихви за 10 милиарда годишно“, би тревога в. „Айриш екзаминър“, допълвайки, че вместо да спаси държавата, международният план най-вероятно ще я опропасти. Финансовият министър Ленихън отхвърли аргументите на опозицията, че условията на ЕС и МВФ са прекалено тежки. Това обаче не попречи на лидера на лейбъристите Еймън Гилмор да обвини правителството, че е довело страната до фалит и е сключило с международната общност лошо за Ирландия споразумение.

Унизителното „вадене от калта“ първоначално бе отхвърляно като вариант за излизане от кризата. Впоследствие обаче, очевидно след активни совалки из коридорите на властта, то се оказа крайно необходимо. Първоначално кабинетът на Кауън отказа международният план да бъде гласуван от парламента, но на фона на главоломно спадащата обществена подкрепа направи остър завой, приемайки вота с надеждата чрез него да изправи до стената опозиционните партии. Опозиционната партия „Фина Гейл“ и Ирландската лейбъристка партия, които според проучванията на обществената нагласа са сочени като вероятни победители на насрочените за началото на идната година парламентарни избори, дори заплашиха да предоговорят условията, ако дойдат на власт. Които и партии да сформират следващото правителство, каквато и да бъде тяхната политическа палитра, те няма да имат полезни ходове, за да променят драстичните орязвания на бюджета, наложени на вече обезкървения някогашен „келтски тигър“, в замяна на международната помощ.

Ирландската криза е тежък удар за еврозоната

Освен чисто национално измерение ирландската криза е тежък удар за еврозоната, защото Ирландия следваше формулата за успех с еврото, проповядвана от Европейската централна банка (ЕЦБ): нисък дефицит, понижаване на заплатите, конкурентни данъци, увеличаващ се износ и икономичен живот. Само че при спасяването на банковия сектор Дъблин източи силно хазната. Според изчисления на агенция Блумбърг общият размер на средствата, които ще бъдат необходими за подпомагане на закъсалите банки, може да достигне 50 млрд. евро, като основна причина за това е нарастването на средствата за рекапитализиране на най-голямата банка в страната Англо Айриш (Anglo Irish Bank Corp.), в която Дъблин вече изля 22,9 млрд. евро, след като тя се изправи пред сериозни затруднения в началото на 2009 година.

Международната рейтингова агенция Мудис (Moody’s) понижи на 17 декември с цели пет степени оценката си за кредитния рейтинг на Ирландия от „Aa2“ до „Baa1“ (латински букви) заради засилващата се несигурност, обхващаща икономиката на страната и отслабващата финансова стабилност на ирландската държава. Според Стандард енд Пуърс (Standard & Poor’s), която през август даде отрицателна перспектива на Ирландия и понижи оценката й с една степен до АА-, разходите за рекапитализация на банките в Ирландия също са около 50 млрд. евро (63 млрд. д.) и се равняват на е близо една трета от икономиката на страната. На 9 декември третата водеща рейтингова агенция – Фич (Fitch) намали оценката си за Ирландия от А+ до ВВВ+ (лат. букви).

Въпреки спекулациите около дейността на рейтинговите агенции не е трудно да се разбере защо те взеха подобни решения. За миналата година Ирландия отчете бюджетен дефицит от 14,3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), който бе най-големият в еврозоната. Дефицитът ще намалее до 11 на сто тази година, според прогнозите на Брюксел. Това е леко подобрение, но не и достатъчно, за да успокои пазара на облигации.

Трупат се огромни дългове

Трупат се огромни дългове, а икономическата конюнктура остава много тежка. За последните две години тя се сви с около 10 на сто, преживявайки една от най-тежките рецесии в развития свят. Ирландската централна банка прогнозира, че икономиката ще се нарасне с 0,8 на сто тази година, вдигайки предишната си предварителна оценка от април за спад от 0,5 на сто.
През третото тримесечие БВП на страната се увеличи с 0,5 на сто спрямо предходните три месеца, възстановявайки се след свиването с 1 процента през второто тримесечие, но спрямо същия период година по-рано икономиката на Ирландия се е свила с 0,5 на сто.

Дали оптимизмът на Ленихън, че това е сигнал за стабилизиране на икономиката ще се потвърди, ще разберем догодина, но и при най-благоприятния сценарий резултатът ще бъде слаб в сравнение с някогашното положение на една от най-бързо развиващите страни в Европа, чийто растеж в по-голямата си част се дължеше на износа. Топекспертите в Брюксел и във Франкфурт тепърва ще анализират защо някогашният отличник в еврозоната изпадна така болезнено на опашката, след като Ирландия прилежно прилагаше мерките за икономии, след като заплатите в държавния сектор бяха намалени средно с 13 на сто, а данъците вдигнати, където е необходимо, но не по начин, който да ощети бизнеса.

В най-трудния момент на преговорите с ЕС и МВФ Дъблин не склони да отстъпи по една, но ключова позиция: „Корпоративният данък (12,5 в сравнение със средния в еврозоната от 25,7 на сто) няма да се пипа“, категорично заяви финансовият министър, въпреки че европейските партньори, най-вече Берлин и Париж, настояваха за това. Ирландците проявиха и склонност към затягане на коланите, свикнали от поколения с несгодите. Ирландия правеше точно това, което й се казва. „Тя следваше пътя, очертан за Гърция, Португалия и Испания. Всички тези усилия би трябвало да се възнаградят. Признакът за това обаче е много слаб“, коментираха анализатори. Има известно съмнение, че единната валута е допринесла за проблемите на Ирландия. За разлика от Гърция или Португалия, преди да въведе новата валута, страната не възприемаше еврото като средство за осъвременяване на една изостанала икономика. Келтският „тигър“ се справяше много добре съвсем сам. Ирландската лира се котираше отлично.

Дали спуканият балон на пазара за недвижими имоти преобърна каруцата на Ирландия? Според някои експерти донякъде това може би е така. Когато през 1999 година влезе в еврозоната, Ирландия имаше една от най-успешните икономики в света. Всичко, което получи от валутния съюз, бе балонът на недвижимите имоти, от чието спукване страната ще бъде белязана цяло едно поколение. Брюксел и ЕЦБ трябва добре да се вгледат в опита на Ирландия, да отменят за пет години ограничението за бюджетния дефицит, докато не се появи сигнал за икономически растеж, съветва анализаторът на Блумбърг Матю Лин.

Не за първи път Ирландия се изправя пред криза

През 50-те години на миналия век тя безспорно е една от най-бедните страни в Западна Европа и гражданите й масово се насочват към Великобритания и САЩ в търсене на поминък. Политически изолирана заради неутралитета по време на Втората световна война, непозната за европейските туристи, Ирландия изглежда недостъпна и подвластна на всемогъщата католическа църква. В реч от 1943 г. Еймън де Валера, първият президент на страната, описва мечтаната от него Ирландия със следните думи: „огнище на хора, които ще оценяват материалното богатство единствено като основа за един справедлив живот, огнище на народ, който би бил удовлетворен от оскъдно удобство и би посветил свободното си време на духовните неща в страна, чийто пейзаж ще оформят кокетни къщи, с полета и селища, в които ще отеква трудът на хората“. Петнайсет години по-късно Ирландия изобщо не дръпва напред, докато повечето останали страни на Стария континент са в пълен възход. Горда с извоюваната политическа независимост и прекъснала последните връзки с Великобритания през 1949 година, Ирландия остава силно зависима от могъщия си съсед от икономическа гледна точка.

Една година след подписването на Римския договор ирландският технократ Кен Уитакър ще публикува през май 1958 г. доклад, който ще промени коренно икономическата политика на страната, отваряйки я за външния свят. Обявяването на първата програма за икономическо разрастване (1959-1963), либерализирането на търговията с постепенното намаляване на митническите бариери, призивът към чуждестранните бизнесмени да инвестират и създаването на свободна зона на летището „Шанън“ са първите конкретни стъпки в изпълнението на тази политика. За няколко години промишлеността прави истински скок, емигриралите ирландци се завръщат масово в родината си, а пасторална Ирландия навлиза в съвременния свят.

Силно заинтересована от отварянето на Общия пазар, Ирландия все пак не може да си позволи да се присъедини към него без Великобритания, защото икономиката й продължава да зависи от бившия господар. Двойното вето на генерал Де Гол срещу влизането на Лондон в Европейската общност през 1963 и 1967 г. забавя и приобщаването на Дъблин чак до 1972 година, когато стана факт със силната подкрепа на 81 на сто от ирландците. Влизането на Ирландия в Европейската икономическа общност (ЕИО) от 1 януари 1973 г. дава нов силен тласък на икономиката и заради цените на земеделските стоки в съюза, които са много по-високи, отколкото налаганите до момента от британските вносители, и благодарение на субсидиите за развитие на районите, изостанали икономически и от социална гледна точка.

След петролния шок 1977-1978 г. настъпва първият истински икономически бум в Ирландия. Благодарение на потока от американски капитали Ирландия преживява безпрецедентен растеж с най-висок темп на увеличение на БВП в ЕИО от 5 на сто през 1977 и 7 на сто 1978 година. Ирландия е на път да направи чудо, дори революция. Това първо икономическо чудо обаче е кратко. Причините са вторият петролен шок и промишлената анархия в страната, породена от чуждестранните фирми, които изчезват, след като са се облагодетелствали от предимствата, отпуснати им от правителството – данъчни облекчения, субсидии и други. Следват две девалвации на ирландската лира, а високата инфлация от 20 на сто ще бъде сведена до 5 на сто през периода 1982 и 1986 г. чрез прилагането на политика на изключително строги ограничения. Безработица достига 25 на сто – рекордно висока стойност за ЕИО, появява се отново емиграция, а БВП дори се свива през 80-те години. Въпреки помощта от Европейския фонд за регионално развитие Ирландия, също като Гърция и Португалия, остава на опашката.

Едва през 1987 година Изумруденият остров става притегателен център за мащабни инвестиции във високотехнологичния и банковия сектор. През 90-те години страната има най-силен растеж в ЕС и дори в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие от средно 8 на сто до 10,7 на сто през 2000 година. За едно десетилетие износът й нараства три пъти, а вносът се удвоява. Именно тогава по аналогията с бурно развиващите се през 80-те години Тайван, Хонконг и Сингапур, тя бива наречена „келтския тигър“. Историята показва, че ирландците са силен народ. Доброто изпълнение на иначе унизителния и мъчителен план за подпомагане на страната може да изведе старата успешно от кризата и тя отново с право да бъде наричана келтския „тигър“.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.