Росен Петров: Телевизиите трябва да дават все-повече пари. Зрителят се разглезва

Медиите реагират популистки и се занимават с глупости, казва заместникът на Слави Трифонов на екрана на бТВ

Росен Петров е водещ на „Шоуто на Слави“, докато отсъства титулярът Слави Трифонов. Ръководи сценарният екип на шоуто. Завършил е право във висшето училище на МВР в Симеоново, но съдбата го запраща в телевизията. Той сам разказва как в настоящето интервю.

– Как се чувстваш като водещ в създалата се ситуация?

– Аз съм водещ по неволя. Със Слави често сме си говорили преди дали може да има друг водещ в „Шоуто на Слави“. Говорили сме си занапред, ако нещо се случи или той се измори. Обмисляли сме всякакви варианти и той ми е казвал, че аз мога да водя. Но аз винаги съм посрещал с надсмешка това и винаги съм го обръщал на хумор.
Другият за когото сме си говорили е Краси Радков. Но той страшно се притеснява.
При създалата се ситуация аз бях най-лесният и практичен вариант, по простата причина, че 7 години не съм пропускал шоу, с изключение на периода, в който правехме „Сървайвър“. На мен ми е ясен целият процес на работа. На Слави поне 1000 пъти съм му говорил в слушалката, ние имаме еднотипно отношение към хумора и към това да се задават смислени въпроси.
Истината е, че в деня, в който му се задълбочи проблемът, Слави ми се обади в един часа на обяд, а записът на шоуто бе от 5 – по-рано, тъй като вечерта имаше „Мюзик айдъл“. Той каза: „Аз съм зле и ти ще водиш шоуто“.
Ние сме от доста години заедно и една система понася по-лесно най-леката промяна. Най-лесно беше аз да се наместя. Ако бяхме тръгнали да търсим друг водещ, той тепърва трябваше да се запознае с цялата технология на шоуто. А и нашият екип не е типичната търговска фирма, при нас отношенията са полумафиотски (смее се). Повечето се познаваме от 12-13 години. Не се знаеше как ще се приеме едно ново лице в „Шоуто на Слави“.

– Притесняваш ли се и как изживяваш воденето „по неволя“?

– Много ми беше притеснено, особено в началото. Слави ми каза, че трябва да минат поне 15 предавания и ще се освободя. Общо взето на 10-12 -тото спря да ми пука. Но все пак аз не се показвам за първи път на екрана, имам над 100 участия в шоуто.
Воденето обаче е много по-различно, отговорността е смазваща. Заради стеклите се обстоятелства сега разбирам какво му е било на Слави да го прави 7 години. На хората отстрани изглежда весело, смешно. Ние наблягаме напоследък на политическа сатира, случват се и по-непретенциозни скечове, особено когато актьорите се притесняват, те веднага наблягат на сексуални смешки, защото хората винаги се смеят на това. Но уверявам те след всеки ефир, колкото и весело да е било, все едно са те били. Който се е бил някога знае, че дори и да победиш и да те бият, усещането е една специфична умора. Явно по време на воденето тялото отделя толкова адреналин и притеснение, че когато приключи все едно валяк е минал през теб. Слави винаги сме го бъзикали, защото той след ефир сяда и почти 30 минути не говори. А шоуто е било пълно с вицове, не нещо сериозно. След шоуто първото, което ти идва да направиш е да се наядеш много, избива те на глад, като след секс.
Записите по принцип са от към 20 часа, често става забавяне и докато се разгримираш след края му, става към десет-единайсет. След това обаче към 12 ти идва адреналинът, все едно сега се събуждаш и няма как да заспиш преди 3-4.

– Усещаш физическа промяна откакто водиш шоуто?

– Да, много е странно. Чисто физически се променяш. Това, което Слави е правил и ще продължи да прави, защото аз вярвам, че той скоро ще се върне, изисква огромно усилие.
Преди време направихме експеримент и се оказа, че на концерт Слави сваля по два килограма. Без да прави упражнения – само от пеенето и адреналина. На шоу сигурно се сваля по един килограм, после си го възстановяваш.
Сега разбирам, защо в Европа не се е случило подобно шоу. Не че ние сме кой знае какви – това изцяло се дължи на личността на Слави и решението му да се отдаде на нещо. Но това усилие не е нормално- 7 години, с прекъсвания от 1 месец, когато имаме турнета.

– Кога се изчерпва едно ток шоу?

– Никога не сме мислили, че шоуто ще продължи толкова години и ще има зрителски интерес. Аз в това отношение съм голям скептик.
Когато подписвахме договор с Албърт Парсънс, говорихме за 3 години, по наше желание. Той обаче каза: „Това шоу ще върви поне 10-15 години“. Обясни ни, че това е телевизионен формат, който в Америка върви по 15 години.

– Тук не е Америка обаче.

– Ние това му казахме. Парсънс обаче ни разказа една история. Той е бил шеф на телевизия във Флорида. В конкурентна на тяхната медия имали човек, който представял времето 35-40 години. Времето в Америка е много гледано нещо – голяма страна, с резки климатични промени, там времето е шоу. Новите собственици на телевизията уволнили дългогодишния водещ, който продължавал да се показва със старите си костюми. Зрителите обаче са оценили това като проява на нелоялност, а и такъв навик се бил създал в хората, че за година се срутила цялата система на телевизията.
Телевизията е като домино, тя се реди – не може само едно нещо да е гледано. Като извадиш едно, всичко се срутва. Навикът е най-важното при американския тип телевизия.
Преди време ние си сменихме музиката на шапката на шоуто. Пуснахме я няколко пъти и на четвъртия Парсън ни се обади. Тогава ни каза: „Вижте, може всичко да смените в шоуто, но никога не се сменя музиката на шапката“. В същото време ние успяхме да се преборим за балета – нещо, което не съществува в другите подобни формати по света. Слави обаче му каза, че това си е неговото шоу и може да сложи каквото реши, въпреки че тогава не бяхме в много изгодна позиция. От телевизия „7 дни“ ни бяха прекратили договора, но ние не го бяхме оповестили още, защото нямаше да е в наша полза.

– Защо шоуто и политиката вървят ръка за ръка?

– Защото не сме нормална държава. Не си представям Опра Уинфри да развее знамето и да призове „Свалете Джордж Буш!“. Не и по такъв начин, докато Слави го е правил – за Жан Виденов. Не ни е нормално обществото. Медиите имат огромна власт, но по света рядко има такъв пряк израз на доверие, какъвто е имало към нашия екип. Говоря за натрупване на доверие, което прераства в политическо доверие.
Политическата класа, доколкото съществува у нас, е изключително арогантна и глупава в поведението си. Тя така и не разбра начина, по който трябва да говори с хората, които я избират.

– Защо постоянно се занимавате с тази политическа класа?

– Гражданска позиция – може да звучи банално, но някои неща ни дразнят. Някои неща не бива да се случват. Сега например скандалът между следовател номер 1 и Румен Овчаров. Аз не мисля, че Овчаров е бил лош министър на енергетиката, или че не е добър партиен строител. Той е политик от висока класа. Но как може да допусне държавата подобен скандал. Това е равносилно на разруха. В нормална демократична държава подобно нещо не може да излезе на бял свят. Това означава да се срути цялата система, а у нас подобни скандали се случват на 7 месеца. Обвиниха бившия главен прокурор в убийство – как само звучи!
Все едно в Америка директорът на ФБР да каже за Кондолиса Райс: „Тя иска да ме ликвидира“ – цялата им система ще се взириви.

Престъпност навсякъде има, корупция също, но за да има нормалният човек доверие в системата трябва да вижда други отношения горе. Утре ще дойдат да ме разследват и аз с какви очи ще погледна на следователя, чийто шеф се е обаждал да изнудва шефа на „Булгартабак“. Това е абсурдно!
Хората често казват: „Ние си ги избираме, българите сме калпаво племе“. Всичките ни лидери излизат от народа, а не можеш да очакваш морален пример от човек, излязъл от масата. В ситуация на беззаконие всеки по света започва да не си плащат данъците, да мърлят – не Румен Овчаров ги кара да си изхвърлят боклука на улицата, не Овчаров кара полицаите да взимат подкупи. Но корупцията на върха оневинява всички надолу.
Корупцията като облагодетелстване от това, че си на власт – това съществува в целия свят. Но в Америка да кажем, понеже знаят, че така функционира капиталистическата система, там е облагородено и вкарано в законови рамки, които да не дразнят обществото. Дали е лобиране, защита на интереси – рамки, в които не позволяват да излезе като гангстерски скандал. Дори като фразиология – защитавал икономически интереси, лобирал в полза на определена фирма.

Телевизията и медиите въобще у нас реагират популистки и често се занимават с глупости. Обществото ни се насочва към дребните неща.
Въпеки всичко обаче страната се развива, трябва да си много черноглед, за да не виждаш, че хората живеят по-добре, мутрите се държат по-възпитано, искат да си плащат данъци, за да не ги закачат. Друг е проблемът, че огромната част живеят под прага над бедността – 39% от българите взимат под 150 лева. Тази маса ще се вслуша в такъв като Волен Сидеров – в тази ситуация най-лесно е да се избие на национализъм, след като усещаш, че този, когото си избрал, не те зачита..
Това Слави го разбира и винаги е казвал когато имаме концерт, че трябва да се покаже максимално уважение към хората, които са дали от джоба си пари, за да те гледат.

– Ще има ли турне тази година?

– Надяваме се. В преговори сме с телекомуникационна компания – не е М Тел. На 95% е сигурно, че ще има.
Интересното е, че ние от турне пари не изкарваме, въпреки че хората си мислят обратното. Ако хората разберат каква е печалбата на турне, ще се смеят дълго и напоително. Завърта се огромен оборот – от спонсора, от билети, като се тегли чертата се оказва, че колкото си изкарал, толкова си и изхарчил. Слави, ако трябва да си взима хонорар, защото той е човекът, който събира 20 хиляди души, никога няма да направим турне.
За тази година обаче много зависи дали Слави ще е се оправи.

– Той как се чувства в момента?

– Състоянието му е стабилизирано. Не се влошава, но не се и оправя. Слави не ослепява, а има проблем със зрението. Проблемите със зрението се оправят с определен тип почивка. А работата в шоуто не е да седнеш да прочетеш вестник – друг тип усилия се изискват. Лекарите му препоръчват да не се напряга.

– Срок в който ще се върне?

Ние от 2-3 седмици казваме 2-3 седмици. Няма да го рекламираме като се завърне. Целият този шум, който се появи беше абсолютна случайност.

– Не може да не сте очаквали такава реакция?

– Да, но всичко стана много бързо. В понеделник каза, че не се чувства добре, в сряда отидох при него и видях, че нещата са сериозни – той беше на системи. Това не е настинка, да ти мине за седмица и ние трябваше да дадем обяснение на зрителите. Не заради слуховете, че е болен от СПИН, от рак. Трябваше да дадем обяснение на аудиторията, която ни гледа от 7 години, на бТВ. Интервюто го взехме в петъка, в който се излъчи. Той не поиска да се монтира, а да се пусне едно към едно. Беше стоял 5-6 дена в изолация, беше му накипяло и си позволи да е по-искрен отколкото повечето хора в публичното пространство. Не сме се подготвяли предварително, но ние се познаваме от 12 години.

Знаех, че интервюто има друга стойност – не новинарска, но не съм си мислил, че ще има такъв ефект. Защото в екипа живеем много изолирано и за нас Слави не е звезда, а част от нас. Свикнали сме с проблемите му, с нрава му, който не е от най-лъчезарните и с начина му на изказване. Това интервю, като откровеност – никой от екипа не беше изненадан, защото той така се държи обикновено. Слави обича да нравоучителства, да разказва притчи, саги. Преди години на всички, които сме на по-възлови места, подари самурайския кодекс. Слави внушава това, защото наистина вярва и за него самураите са номер едно (смее се). Любимият му виц е: „Вървели в България двама самураи и ги среща някакъв пич. Пита ги: „К’ви сте вие, бе?“. „Ние сме седемте самураи“, отговарят те. Пичът ги пита: „А защо сте само двама?“. „Еми нема „ора“.

– Всичко в България се променя, в шоуто как стоят нещата?

– Първо телевизите как се променят – вече се прави сносна телевизия. Още от времето на Иван Славков се е формирала група от хора, изградили се професионалисти. Говоря за старото БНТ, никой не може да отрече, че е люлката на това в България да се прави сносна телевизия. Много по-добра от тази , която се прави в Румъния, Сърбия – от Балканите България има най-добра телевизия.

Ние не сме бТВ, ние сме партньор на тази телевизия, за това мога да говоря гледайки отстрани. Когато навлезе бТВ, тя срази БНТ, до голяма степен благодарение на нас. Без скромност го казвам, защото Слави беше локомотивът, който издърпа цялата телевизия и то не само в рекламно отношение.

Телевизиите ще трябва да свикват с това, че ще трябва да дават все повече средства за все по-малко гледаеми продукции, както е по цял свят. Конкуренцията се ожесточава и рекламният пазар се развива, в момента той е към 200 млн. евро годишно. Телевизиите, които прибират тези пари, ще трябва да влагат по 150 млн. в продукции, за да продължават хората да гледат. Зрителите се разглезват, до хората достигат множество програми на световно ниво – HBO, AXN. Човекът иска български продукти, които да приличат на тези от HBO. Част от успеха на „Шоуто на Слави“ се корени в това, че е американско шоу, в което се говори на български.
Нова телевизия пък направи голяма инвестиция в Биг Брадър, въпреки че и на мен много неща не ми допадат. Но това шоу е много добре направено.
Сблъсъкът между бТВ и Нова ще налага все по-големи инвестиции. Тук обаче не говорим за сблъсък между, да речем нас и Нико Тупарев. С него сме от едната страна на барикадата – тази на частните продуценти. Телевизиите трябва да свикнат, че ако искат частните продуценти да правят все по-големи неща, които да задържат зрителския интерес, трябва да инвестират повече.

– Защо вашият екип няма да прави „Сървайвър“?

– Не се договорихме с бТВ. Телевизията е собственик на формата, преговаряхме дълго. Основните ни разминавания касаеха локацията, най-малко финансирането и субординацията. Ние винаги сме желали тези продукти да ги правим така, както правим шоуто – бТВ ни дава телевизионната техника, от тях участват професиооналисти в заснемането и записването му, но не се интересуват от инвестицията, а от цифрата накрая – рейтинга и броя реклами. Докато продукти като „Сървайвър“ се правят на копродуцентски принцип. Там ние се водим организатори, бТВ са продуценти. При един тежък формат като „Сървайвър“ за нас по-практично беше един да поеме отговорността – тоест ние. Докато бТВ не желаеха така, според тяхната концепция шоуто трябваше да се прави в тясно сътрудничество. Което не казвам, че не е правилна дейност. Ако бТВ се справи – това ще е успех за телевизията, която има голям екип от монтажисти, оператори – хора, които са на щат, който трябва да се използва. В крайна сметка не се достигна до това да правим заедно формата и то не касае финансирането, а по-скоро организационната част. Няма драма между нас и бТВ.

– Ако не се бе захванал с телевизия, какво щеше да правиш сега?

– Това с телевизията стана толкова случайно. Покрай приятели – Тошко Йорданов – сценарист на шоуто и Николай Русакиев, който е продуцент и режисьор на „Горещо“ и „Отечествен фронт“, с тях сме учили в гимназията и все тримата бяхме заедно. Аз влязох в школата в Симеоново, те в университета. Развивах се в коренно различна посока. Бях 2-3-и курс и си учех борба с престъпността и национална сигурност, а те – Ники – класическа филология, а Тошко -история. В едни момент, като бедни студенти, двамата решиха да участват в конкурс за репортери в Ефир 2. Работата не се получи и се явиха на конкурс за Ку-ку и ги взеха.
Спомням си тогава, бях им на гости в 42-и блок Б в Студентски град – голяма мизерия. Те ми викат: „Тука едни пичове от, Ку-ку, правят големи хитове, слушай албума „Ръгай чушки в боба“, имаше и вестник Ку-ку. Двамата ми предложиха да напиша нещо за вестника и аз написах „Такъв смешен наказателен кодекс“ – черен хумор. Любо Дилов-син го харесал, публикува го и казал да продължа да пиша. Така минаха 4-5 месеца, на мен ми е кеф- отварям вестника, виждам си името и изведнъж ми казват: „Отивай да си вземеш парите“. Аз дори не знаех, че за тези глупости ще ми дадат пари. И то сума, която аз от стипендия взимах за половин година. Прищрака ми тогава: „За какво ще ходя аз да ставам оперативен работник, да гоня престъпници, като тука от някви глупости взимам повече пари“ (смее се).

Дилов ме беше харесал, пък и Тошко започна като репортер в предаването Ку-ку, и ме извикаха, заедно с Ути Бъчваров да играем мутри. Тогава бях як, работех като телохранител на Божидар Данев, който е шеф на Стопанска камара, въпреки че телохранител е силно казано (смее се). И ние с Ути, с татуировки по ръцете, трябваше, докато Ники и Тошко взимат интервю от някой човек, да изиграем, че го нападаме – нещо като скрита камера. Пълна глупост, която така и не се излъчи в Ку-ку. Дилов го гледал обаче и казал: „Това момче да идва да бачка в Ку-ку.“ Така станах сценарист. Първото ми самостоятелно предаване го направих заедно със Стефка Райкова, която сега е режисьор на шоуто, беше за обединение между Мултигруп и ТРОН и стана Мултитрон. В него играеха внука на Илия Павлов и внука на Краси Стойчев – играха ги съответно Слави и Камен. И уж се карат за България, кой да я управлява, но накрая взривиха цялата страна. Хачо Бояджиев обаче го спря, каза: „Вие знаете ли каква война ще настане“. И не го излъчиха. После, като стана Каналето, първоначално отидох в Нова телевизия, но се върнах във втората половина на предаването.

Но всичко е много случайно. Аз всъщност имах два избора – половината от моите колеги от школата станаха полицаи, съдии или разузнавачи, другата половина са от другата страна на барикадата – хора в силовото застраховане, близки силни хора на други силни хора. Общо взето школата в Симеоново по мое време се делеше 50 на 50. Така че най-вероятно щях да съм в МВР или съдебната система или щях да вляза в друга схема и да съм известен като Росен Петров – Веждата, заловен в квартал Лозенец.

Има жесток филм „Ефектът на пеперудата“, който показва, че едно малко решение те праща на съвсем друго място. Ако не познавах Тошко и Ники, нямаше да съм тук, с тях се запознах в Класическата гимназия, а там влязох, защото мразех математиката. И излиза, че понеже съм слаб по математика, се занимавам с телевизия.

Снимки: „Шоуто на Слави“

Арт & ШоуИнтервю
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.