ГЕРБ губи доверието на избирателите
Последното социологическо проучване – това на “Алфа рисърч”, проведено между 4 и 12 декември, показа най-сетне неизбежното: спад в доверието към правителството на Бойко Борисов – и увеличение на процента на недоволните от дейността му. За три месеца – от октомври до декември – одобряващите управлението на ГЕРБ са спаднали с два процента – от 26 на 24 на сто; за сметка на това пък негативно настроените са скочили с цели осем – от от 31 през октомври на 39 процента през декември.
Ако днес имаше избори, партията ГЕРБ пак би ги спечелила – само че този път с недостатъчна преднина – герберите удържат първото място, ала само с 27 процента от гласовете. За сметка на това пък БСП излиза от кризата и отново драпа към властта – с 15,2%; ДПС е закована на пет процента, но Синята коалиция диша във врата на движението с 4,4%. В дъното е присъдружната на ГЕРБ “Атака”, която плаща за неизменната си подкрепа висока електорална цена – и въпреки минималния ръст би имала само 3% от гласовете.
Това е, накратко казано, равносметката от голямото размотаване, повъртване и посукване на ГЕРБ, от неизпълнените обещания и стопираните реформи, от дебелашкото презрение към доктори, учители и всякакви други умници, от кухата вата, с която запълват политическото си ежедневие: лафове, рязане на ленти, мачлета и други забавления за народа.
Това е и цената за обръщането на думите и подменянето на стойностите, за долнопробния флирт с Москва и доиграването на “големия шлем” на Първанов.
Това е цената и за “шибания български народ”, за помпозните хождения подир фустата на Мишел Бонев, за “българския Лувър” и сродни велики строежи.
Това е също тъй цената за несъществуващата дълга резервна скамейка, за недоразуменията от типа на Анна-Мария Борисова, Румяна Желева и Калина Илиева.
Това е цената на различния аршин, който мери октоподите по един начин, а тимаджиите по друг.
Но най-вече и над всичко – това е цената за моралните дефицити – за обръщането на думите според случая, за популистките лафове без покритие, за депутатите, дето търчат да си получат подаръците на Клаус Барби.
Да, ГЕРБ и днес би спечелила изборите – но не защото са подобрили качеството на живота ни или са доказали по-висок морален стандарт от досегашните правителства, а просто защото няма алтернатива. Само че – няма засега.
Избирателите вече ги избират не като по-добрите, а като по-малкото зло. Доверието им днес е достатъчно, за да изкарат целия си мандат, ако не направят още по-големи дивотии или ако присъдружната “Атака” не реши да се еманципира. Но е категорично недостатъчно, за да могат да се надяват на нов мандат.
За да имат някакви шансове за такъв, трябва да престанат да говорят и да започнат да правят нещата, заради които бяха избрани. И не толкова дори да изпълнят икономическите си обещания – макар че в перспектива и тяхното значение е огромно. Но за да обърнат своя низходящ тренд сега, а не утре или вдругиден, когато ще е късно, те трябва да решат няколко казуса от морално естество.
Един пример: сред малцината министри, чийто рейтинг въпреки тази криза в доверието на избирателите категорично нараства, е Николай Младенов. Ако ГЕРБ реши казуса с ченгетата, представящи страната ни пред света, доверието не само в Младенов, но и в самото правителство ще нарасне.
Не знам дали лидерите на ГЕРБ осъзнават ситуацията. Сега всъщност е последният момент, за да направят нещо и да си възвърнат започналият вече да ерозира морален кредит на доверие за своето управление. Българинът е наивна и волски търпелива душа – и бавно се разочарова. Ала проникне ли в нея разочарованието – връщане назад вече няма, дори и звезди да му свалят от небето.
Ако това се случи – както много ясно личи от настоящата електорална ситуация – просто няма да има кой да заеме мястото на ГЕРБ. Очаква се ренесанс на нова тройна коалиция – с напълно непредвидим състав, но и със съвсем предвидими клептократски наклонности.
Виж още текстове от Едвин Сугарев в сайта svobodata.com