Двете Кореи – буре с мокър барут

Граничари от Южна и Северна Корея. Снимка: чайнадейли

Буре с мокър барут – това е може би най-подходящото определение за обстановката на Корейския полуостров, където две от държавите с най-големи армии в света формално се намират в състояние на война от 60 години. Тази година отношенията между Северна и Южна Корея бяха белязани не само от липса на напредък в стремежа към подновяване на шестстранните преговори за ядрената програма на Пхенян, но и от два въоръжени сблъсъка, които породиха сериозни опасения от пълномащабен военен конфликт.

В края на март севернокорейско торпедо потопи южнокорейската фрегата „Чхонан“, при което загинаха 46 южнокорейски моряци, а в края на ноември севернокорейската артилерия обстреля южнокорейския остров Йонпьон, убивайки четирима души и ранявайки двайсетина.

Двата инцидента логично доведоха до изостряне на напрежението на полуострова. След потапянето на „Чхонан“ правителството на южнокорейския президент И Мюн-бак се закани, че ще наложи едностранно икономически санкции на Пхенян и ще издейства наказателни мерки по линия на ООН. Южна Корея прекрати всякаква търговия със Севера и забрани на севернокорейските търговски кораби да преминават през териториалните й води. Съединените щати също затегнаха санкциите срещу севернокорейския режим.
И по-незначителни инциденти са ставали повод за войни, включително в най-новата история. През 2006 г. Израел започна бомбардировки срещу Ливан след престрелки с бойци от Хизбула, при които загинаха не повече от петима израелски войници. Сеул обаче се въздържа от отправяне на директна заплаха с война.

Това е напълно разбираемо предвид огромните човешки и икономически загуби, които би претърпяла Южна Корея в един пълномащабен военен конфликт със северната си съседка, разполагаща с едномилионна армия, макар и по-изостанала в технологично отношение от южнокорейската. Ядреният арсенал на Пхенян също е убедителен възпиращ фактор. През май вестник „Индипендънт“ коментира, че Северна Корея дори няма нужда да заплашва с ядрена война, след като 10-милионният Сеул се намира изцяло в обхвата на конвенционалната й артилерия. „Северна Корея няма какво да губи, а ние можем да загубим всичко“, коментира Кан Вон-тхек, професор по политически науки в Сеулския национален университет.

Напрежението на Корейския полуостров се изостри допълнително от общите учения на южнокорейски и американски части, организирани на няколко пъти през тази година. Пхенян не пропускаше да определи тези учения като провокации и да заплаши с ответни действия. Така се случи в края на ноември, когато южнокорейският военноморски флот проведе учение в Жълто море, близо до спорната военновременна морска граница със Северна Корея. Според южнокорейското командване корабите са стреляли на изток, изцяло в свои териториални води. Според Пхенян обаче огънят е бил насочен към севернокорейската акватория, в резултат на което артилерията на комунистическата държава обстреля южнокорейския остров Йонпьон, включително намиращите се на него цивилни обекти.

Сеул отвърна на огъня, без да нанесе поражения на севернокорейски обекти. Въоръжените сили бяха приведени в повишена бойна готовност, а САЩ изпратиха самолетоносача „Джордж Вашингтон“ с 6000 моряци и пилоти и 75 самолета на борда близо до мястото на инцидента. Световните медии, които традиционно приемат подобни инциденти като опити на Севера да привлече внимание и да издейства отстъпки, без реално да представляват заплаха за мира, този път обявиха, че Корейският полуостров се намира на ръба на войната. Прогнозата на „Индипендънт“ от пролетта за „дрънчене на оръжия“ се сбъдна. Южна Корея и САЩ извършиха нови учения, а Пхенян продължи да заплашва с война.

Наред с военните сблъсъци, в политическия живот в Северна Корея се случиха няколко значими събития. Парламентът освободи от поста му премиера Ким Йон-ир, вероятно заради зле изпълнената ревалоризация на националната валута миналата година, която почти парализира севернокорейската икономика. На негово място беше поставен 81-годишният Чхуе Йон-им – бивш началник на канцеларията на основателя на Корейската народнодемократична република Ким Ир-сен, заемал ключови постове в икономическия сектор през 80-те години.

Освен това парламентът избра зетя на лидера Ким Чен-ир за заместник-председател на Националния комитет на отбраната – най-могъщия орган на властта в комунистическата държава. Така Джон Сон-тхек, съпруг на сестрата на „любимия водач“, се оказа на втората най-влиятелна позиция в страната. Според Джери Гу от списание „Нюзуик“ след Ким Чен-ир властта в Пхенян ще попадне в ръцете именно на зет му, а не на най-малкия му син Ким Чен-ун, сочен от повечето специалисти за наследник на баща си на държавното кормило.

И Чхуе, и Джон, определян от анализаторите като регент на „престолонаследника“ в първата комунистическа династия в света, са политици от старата гвардия и малцина очакват от тях да се превърнат в двигател на някакви значителни реформи след оттеглянето на Ким Чен-ир. Повече надежди се възлагат на младия Ким Чен-ун, който е учил в Швейцария и се предполага, че говори английски и немски език. Перспективите за либерализиране на режима при него обаче са неясни, а западното образование не е гаранция за демократични реформи. Лидерът на Червените кхмери в Камбоджа Пол Пот, например, също е следвал в Париж, а режимът му изби една четвърт от населението на страната само за три години.

Предположенията, че Ким Чен-ир готви най-малкия си син за свой приемник се потвърдиха през септември, когато 27-годишният Ким Чен-ун беше произведен в чин армейски генерал, избран бе за член на Централния комитет на Корейската трудова партия и бе назначен за заместник-председател на Националния комитет на отбраната. Според редица политически коментатори двата инцидента между корейските държави са в резултат на политическа нестабилност в Северна Корея около прехвърлянето на властта.

И при двата случая световната сила, която можеше да окаже най-силно влияние за успокояване на напрежението, беше Китай. Международните анализатори са единодушни, че Пекин държи ключа към постигането на съгласие по севернокорейския ядрен спор. Китай, който е единственият съюзник на Северна Корея, обаче реагира предпазливо на двата сблъсъка, като изрази съболезнования за смъртта на южнокорейските моряци от корветата „Чхонан“, но определи уликите срещу Пхенян като неубедителни. Пекин изрази „сериозно безпокойство“ по повод нападението срещу остров Йонпьон, но се въздържа от директни критики към севернокорейския режим.

Китай има интерес най-вече от запазването на мира в региона, дори това да означава да търпи от време на време по някоя севернокорейска провокация, коментират Кристофър Бодин и Чарлз Хацлър от Асошиейтед прес. При евентуална война на полуострова, дори Пекин да не участва, през границата ще потече огромен поток от бежанци, а съществува и реална възможност Корейският полуостров да бъде обединен под управлението на Сеул и Китай да се окаже граничещ със съюзна на САЩ държава, в която са разположени американски войски.

Ако не друго, Китай поне прояви готовност за намиране на изход от кризата чрез диалог със замесените страни и възобновяване на шестстранните преговори. Русия също изрази такова желание. Анализаторите са единодушни, че никой, включително Северна Корея, не желае война на полуострова, която според повечето специалисти би била гибелна за режима в Пхенян.

Това дава надежда, че и в бъдеще комунистическият Север няма да премине границата на открития военен конфликт, въпреки че вероятно ще продължи да се движи по ръба. Южна Корея няма интерес да провокира война, а САЩ, Китай и Русия също ще положат усилия за стабилизиране на обстановката на Корейския полуостров. Коренна промяна в ситуацията засега не се очертава – поне не и преди „престолонаследникът“ Ким Чен-ун да поеме властта. Дотогава, а може би и след това, най-вероятно ще продължим да бъдем свидетели на провокации, заплахи и буксуване в преговорите за ядрената програма на Пхенян.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.