Какво бъдеще очаква Юлия Тимошенко?
РИА Новости
Съдбата на Юлия Тимошенко – лидер на едноименния блок (БЮТ) и на партия „Отечество“, два пъти премиер в миналото, отново се нарежда сред основните теми на вътрешнополитическия живот в Украйна.
На 15 декември Тимошенко съобщи след поредния разпит в Генералната прокуратура, че срещу нея е образувано наказателно дело. Обвинена е в нецелево използване на 460 милиона евро, получени от Япония срещу част от украинската квота за емисии на парникови газове в рамките на Протокола от Киото.
Според Генералната прокуратура на Украйна, парите са изхарчени за плащане на пенсии по време на предизборната президентска кампания, а не за повишаване на енергийната ефективност на промишлеността.
Прокурорите наложиха на лидера на БЮТ мярка за неотклонение „подписка“; подчертаха, че още не е повдигнато обвинение срещу нея и тя е само заподозряна. На Тимошенко бе връчена нова призовка за разпит на 20 декември.
Ще отбележим, че Юлия Владимировна не за пръв път става обект на наказателно преследване. Още през 2001 г. Тимошенко бе обвинена в кражба на един милиард долара, предназначени за плащане на руски газови доставки, и настанена в киевски следствен арест. Наблюдатели свързаха това с участието й в акцията „Украйна без Кучма“.
След месец впрочем мярката бе отменена, а обвиненията – признати за несъстоятелни. След като излезе от ареста, Юлия Тимошенко се нареди сред основните лидери на опозицията срещу президента Кучма; това определи и следващите й стъпки в политиката.
След победата на „оранжевата революция“, в която основателката на БЮТ взе най-дейно участие, Генералната прокуратура прекрати всички наказателни дела срещу нея.
През 2004 г. обаче Главната военна прокуратура на Русия обяви Тимошенко за международно издирване с обвинението, че е давала подкупи на високопоставени служители от руското министерство на отбраната, за да сключи договор за доставка на строителни материали на явно завишени цени. Но през декември 2005 г. руските прокурори закриха делото срещу тогавашния премиер на Украйна „поради изтекла давност“.
След като Юлия Тимошенко съобщи за новото наказателно дело срещу нея, нещата се развиха твърде стремително. Привържениците й веднага настояха властите да спрат наказателното преследване срещу техния лидер. На 16 декември фракцията на БЮТ блокира дейността на парламента, като окачи из пленарната зала плакати с надписи: „Долу ръцете от Тимошенко!“, „Спрете политическите репресии!“.
Конфронтацията между депутатите от БЮТ и от Партията на регионите (ПР) прерасна в ръкопашен бой в стените на Върховната рада. Според пресслужбата на блока, след масовото сбиване четирима парламентаристи, подкрепящи Юлия Тимошенко, били откарани в болници.
Друг резултат от побоището бе, че журналистите обявиха бойкот на Михаил Чечотов, координатор на фракцията на ПР. Репортерите от основните телевизии и осведомителни агенции взеха решение да не записват коментарите на Чечотов – според тях той открито лъгал медиите, докато коментирал сбиването в парламента.
Всички наблюдатели в момента безспорно се чудят дали Юлия Тимошенко може отново да се озове в ареста, тъй като мярката е предвидена в съответния член от наказателния кодекс. Депутатът Сергей Соболев от фракцията на БЮТ и „Отечество“ смята, че бившата министър-председателка ще бъде хвърлена в затвора.
Каза го в ефира на телевизия „Интер“, запитан дали Тимошенко ще бъде арестувана във връзка с делото срещу нея. „Смятам, че за жалост да. Ще лежи“, каза той. Юрий Мирошниченко от фракцията на ПР, представител на президента в Радата, отговори малко по-иначе: „Да, ако вината й бъде доказана“.
Властта демонстрира, че е настроена доста сериозно. На 13 декември Генералната прокуратура образува наказателно дело срещу бившия министър по опазване на околната среда в кабинета на Тимошенко Георгий Филипчук. Той бе заподозрян в злоупотреба със служебното му положение, довела до тежки последици. На 18 декември киевски съд удовлетвори искането на Генералната прокуратура и му наложи мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Генералната прокуратура образува наказателно дело и срещу бившия министър на икономиката Бохдан Данилишин, обвинен в злоупотреба с власт при покупка на гориво за министерството на отбраната. На 18 октомври той бе задържан в Прага, след което поиска политическо убежище в Чехия.
Освен това, на 13 декември приключи разследването срещу бившия вътрешен министър Юрий Луценко. Той е обвинен в „обсебване на държавно имущество в особено големи размери чрез злоупотреба със служебното му положение“ и го заплашват от 7 до 12 години затвор.
Наблюдатели предполагат, че срещу Юлия Тимошенко може да бъдат повдигнати и нови обвинения – става дума за корупционни схеми при покупка на коли за „Бърза помощ“.
Каква е причината днешната власт да взема тъй сурови мерки спрямо Тимошенко и нейни привърженици точно в този момент? Известно е, че разследването за нецелево използване на средствата от продажба на квоти за емисии на парникови газове започна още през април 2010 г. и Генералната прокуратура би могла да повдигне обвинение срещу Тимошенко още преди месеци.
Украински политически анализатори свързват наказателното преследване на Тимошенко и бивши нейни министри с опита й да оглави протестното движение срещу икономическата политика на президента Виктор Янукович и премиера Микола Азаров, по-специално срещу новия данъчен кодекс (Янукович отложи подписването на документа след масови протести на бизнесмени).
Очаква се заради началото на пенсионната реформа през 2011 г. народното недоволство да избухне отново. МВФ настоява Киев да повиши с пет години пенсионната възраст за жените и фактически да замрази растежа на пенсиите в Украйна.
Според депутата Соболев, с образуването на ново дело срещу Тимошенко властта се опитва между другото и да ограничи опозиционната дейност на лидера на „Отечество“ чрез подписка за неотклонение.
Какво ще предприеме Тимошенко при това положение? Както се очакваше, лидерът на БЮТ обяви образуването на наказателни дела срещу нея и нейни привърженици за политически репресии. „Янукович прекрачи чертата. Сега ще му се наложи да отговаря за всяка репресия срещу опозицията и за онова, което прави днес срещу всички граждани на Украйна“, заплаши предводителката на опозицията.
В момента обаче Юлия Тимошенко няма нито финансови, нито информационни, нито кадрови ресурси, за да организира нов Майдан или повторна акция от рода на „Вдигни се, Украйна“. Остава й само да апелира към Запада, където призивите й може да намерят отклик.
Европейската народна партия – най-голямата в Европарламента, заяви на 16 декември, че „недемократичното поведение на властите в Украйна може да постави под заплаха европейското бъдеще на страната“. Засега обаче няма съмнения, че 2011 година ще е крайно трудна за Юлия Тимошенко.
По БТА