Рождество Христово. Коледа – как са празнували българите
Рождество Христово е един от най-големите църковни празници в християнския свят. На него се чества рождението на Сина Божий Исус Христос. Според Евангелието от Лука това станало в град Витлеем, в провинция Юдея. Рождество Христово се отбелязва на 25 декември по Григорианския календар, на 6 януари от Арменската църква и на 7 януари по Юлианския календар. Българите наричат празника Коледа, Голяма Коледа, Божич, Божик.Важен момент от коледната обредност е коледуването, което започва още в полунощ срещу празника. Вечерята на Бъдни вечер е завършила, но никой не бърза да си ляга. Всички чакат „добри гости коледари”. Участници в обичая коледуване са само мъже – ергени, годеници и по-рядко млади, омъжени мъже. Наричат ги коладници, коледарци, куледаше (в Източна България).
Коледарските дружини започват да се оформят още през Коледните пости, най-често на Игнажден. Събират се в дома на своя водач – станеник, воевода, коледарски цар, който винаги е женен мъж. Там мъжете си припомнят старите и учат нови коледарски песни. Коледарите се разделят на чети, колове или куди и начело на всяка избират четник или кудабашия. В коледарската група има и по-малки момчета, наричани „котки”, които вървят преди коледарите, чукат по портите и с мяукане известяват стопаните за своето идване. Други две момчета носят даровете и краваите, събрани по къщите, и се наричат магарета и трохобери.
Коледарите са напети ергени, пременени в празнично облекло, характерно за дадения район. Сестрите и избраниците им украсяват старателно калпаците на коледарите с китки от чимшир и бръшлян и с венци от пуканки, бучки захар, сушени сливи и стафиди. Слагат и мъниста, нанизани на червен конец, които увиват върху извита лозова пръчка. В ръце коледарите носят дълги „шарени тояги” от лесково или дряново дърво. Коледарските чети тръгват да обикалят селото от полунощ до сутринта на Коледа, за да възвестят с песен и благослов раждането на Млада Бога. Стопаните отдалеч ги чуват и с радост и желание отварят портите на дворовете си.
Репертоарът от коледни песни е много богат, но всички те представляват обредно пожелание, типично за началото на годината – за плодородие, късмет, здраве и щастлив живот. В песните, изпълнявани в нощта срещу Коледа, се преплитат прастари езически и християнски представи, което ясно се вижда в мотива „три самодиви стоят до младенеца Христос и му приготвят подаръци”. Силна е вярата в магическата сила на словото. Коледна песен от Варненско завършва с: „Колкото сме реч отрекли, толкоз здраве в тази къща!” Коледарските песни се изпълняват в определен период – до Йордановден, като след това се приема за грешно, ако се пеят. В самите песни е отразена представата за тяхната магическа сила. Те са различни по мотивите си според мястото на изпълнението и според възрастта, пола, социалното и семейното положение на човека, за когото се пеят. Пред вратата на къщата коледарите запяват:
Станенине, господине, Коладе ле, мой Коладе,
господине, болярине, заспал ли си,
пробуди се, пиян ли си, трезвен бъди, та отвори чемшир порти,
чемшир порти, стара врата, че ти идат добри гости,
добри гости коледарци, и ти носим добри вести:
Бог се кани да ти дойде, мож ли Бог да посрещнеш,
да посрещнеш, да нагостиш и въз Бога сбор ангели?
Стопанинът отваря портите и отговаря:
Мога, мога, добре дошъл, Коладе ле, мой Коладе.
Когато влизат в двора, коледарите поздравяват стопанина със специална песен, отразяваща мечтата на всеки земеделец:
Станенине, господине!
Орач оре равно полье,
воловце му два ангелье,
купраля му стрък босильок.
Дай ми, Боже, да се роди,
се пченица, се белия,
да умесим Богу колак!
Коледарите отправят пожелания с песен на всеки член от семейството – пеят на стопанката, на младата булка, изпълняват песни за новороденото, за момата. Знаят песни и за орач, за овчар, за свещеник, за терзия, за кръчмар. В песните за младите е застъпена темата за любовта и задомяването, за момината хубост и момковото юначество. След изпяването на обредните песни стопанинът кани коледарите на богата софра, черпи ги с вино и ракия. Момата дава своя шарен, писан, вит-превит кравай на коледарския станеник.
Той ще излезе малко напред, близо до трапезата, ще свали калпака си, ще вдигне високо вития-превит кравай и ще започне коледарската благословия, наричана слава, молитва, мармарка, блажанка. С тази „слава” – вербална магия, се пожелава отново благополучие на цялото домочадие и богат урожай. В благословията се описва дългият и труден път на коледарите от „долната земя” на прадедите, откъдето те носят вестта за раждането на Младенеца. Хората вярвали, че с коледните песни и благословии ще се сбъднат желанията им за здраве и благополучие, защото коледарите били най-преките посредници между човешкото и божественото, между земното и небесното.
Във всеки дом коледарите са дарявани задължително с пара – кръст – дукат, с месо, сланина, брашно, боб, лук, вино, които събира и носи „магарето”. С тези продукти те си устройват угощение на Коледа в дома на „станеника” и разпределят дарените им от момите краваи. Ако няколко ергени харесват една и съща мома, за нейния кравай се прави търг с наддаване. Част от събраните продукти продават и парите даряват на училищното, читалищното или църковното настоятелство. Чрез участието си в коледарския обред момците преминават в нов социален статус и вече са годни за женене. Много разпространена е народната поговорка, която казва, че „момък, който не е коледувал, не може да се ожени”.
Коледа е ден „празен” от работа, на него традицията забранява да се похваща каквато и да е дейност. Сутринта, празнично пременени, всички семейства отиват на тържествена празнична литургия в църквата и се поздравяват с „Честито Рождество!” После всяко семейство се събира около тържествената коледна трапеза и отговява от дългите пости с печено прасе, което мъжете са заклали предишния ден. Стопанките приготвят още баница с месо или черва (в Пиринския край), свинско с праз, печена кокошка.
По вътрешностите на прасето прогнозират времето през годината – ако сланината на коледната свиня е по-дебела отпред, казват, че зимата ще е дълга и зла. Ако далакът на животното е по-дебел откъм главата, това означава, че зимата скоро ще свърши. До вечерта се разменят празнични гостувания, ходи се „на честито” у именниците – Христо, Христина. После на мегдана се извива традиционното общоселско хоро, на което се хващат млади и стари. Тук са и коледарите.
След Освобождението на България от османско владичество към коледната обредност се прибавя нов елемент – коледното дърво. То е привнесено чрез руско и чешко посредничество от Западна Европа и се разпространява предимно в градовете, като постепенно започва да се прави на Нова година. Навсякъде Коледа се празнува три дни, като третият е Стефановден (27 декември).
* Из книгата „Българските традиционни празници и обичаи“ на ИК „Ентусиаст“. Виж повече тук.