Борба със затлъстяването – политическата битка на Мишел Обама

в. Вашингтон пост

Мишел Обама на среща с ученици във Вашингтон. Снимка: Белия дом

Елмо също ли е кениец? Или може би социалист? Той е ужасно червен, в края на краищата. Питам, защото куклата от „Улица Сезам“ наскоро посети Белия дом, за да подкрепи кампанията на първата дама Мишел Обама срещу затлъстяването при децата „Да се движим“, която се превърна в една от най-фрапантните политически истории на изтичащата година – най-новото бойно поле в лево-десните културни войни.

За жената на президент, която винаги дотогава е била съпруга, никога не е било лесно да се спре на отличаваща се с личен почерк инициатива. Избере ли нещо тривиално, ще бъде обвинена в недостойна за силна и независима жена повърхностност. Заеме ли се с кауза, пораждаща полемика пък, хората незабавно започват да питат „Кого избрахте?“

В този контекст кампанията на първата дама впечатли златокъдрите любителки на съвършенството. Добиващото мащаб на епидемия затлъстяване е изискващ спешни мерки проблем за общественото здраве със сериозни последици за националното благосъстояние, икономика и дори национална сигурност. А и кой би бил против това децата да се хранят по-здравословно и да се движат повече? Кой би могъл да възрази, наистина, срещу опита на помощник-готвача на Белия дом Сам Кас да заинтригува Елмо с бурито със зеленчукова плънка?

Е, да. Ако Мишел Обама се обяви в полза на нещо, винаги ще се намери и някой, който да е против него. Някой като Глен Бек, например, който възропта срещу морковените пръчици, или като Сара Пелин, която предупреди, че Обама иска да лиши всички нас от десерт.

Като се взрете малко по-надълбоко, ще установите, че няма нищо чудно, че наглед безспорния кръстоносен поход би могъл да се превърне в политическа битка. Застрашени от кампанията „Да се движим“ може да се почувстват индустрията за бързо хранене, агробизнесът, производителите на газирани напитки, строителните предприемачи (доколкото се засяга урбанизирането на крайградските райони), радиата и телевизиите с техните рекламодатели (рекламиращи натъпкани със захар зърнени закуски и други подобни), петролният и газовият, а също и автомобилният отрасъл (понеже хората ще трябва да ходят повече пеш и по-малко да карат колите си).

Добавете връзките с дебата за здравеопазването (тъй като профилактичните служби ще са решаващи за конролирането на епидемията), расата (поради различните характеристики на затлъстяването), както и конфронтацията между „червени“ и „сини“ щати (в най-„червените“ щати се наблюдава най-голяма склонност към затлъстяване) и ще се окаже, че с молбата си да свалим някой и друг килограм Мишел Обама едва ли не се разхожда в минно поле.

Въпреки инсинуациите от страна на критиците й, Обама не е подкрепил социални мерки или спорни средства като спиране на субсидиите за захарната промишленост, въвеждане на данък върху газираните напитки или недопускане на заведения на „Макдоналдс“ в някои квартали. Вместо това тя настоява за положителна, доброволна промяна: повече междучасия, почивки и физическа активност, повече площадки за игра, повече зеленчукови градини, пресни храни в училищата и магазините за хранителни стоки, по-добро обучение на родители и деца по въпроса.

Всичко това е напълно смислено, а историците ще се зачудят (много повече отколкото на онези, които отричат климатичните промени) на това, че никой не се съмнява. За последните 30 години процентът на пълнолетните американци, страдащи от затлъстяване, се е увеличил повече от два пъти – от 15 на 34 на сто (като още 34 процента са с наднормено тегло). Делът на децата и юношите със затлъстяване е нараснал повече от три пъти – от 5 на 17 процента. В действителност смущаващото ускорение, с което се разраства явлението (което за момента може би се е стабилизирало) би могло да обясни част от скептицизма. Нужно е малко време осъзнаването да догони статистиката.

А статистиката е плашеща. Последиците за тези деца могат да разбият сърцето – и в преносен смисъл, и буквално (затлъстяването се свързва с растящия брой случаи на сърдечни заболявания, както и на диабет). За страната това може да се окаже разоряващо. Затлъстяването и придружаващите го болести ежегодно добавят към здравните разходи не по-малко от 147 милиарда долара – една десета от разходите за здравеопазване на държавата, тази цифра вероятно ще расте. Армията пък съобщава, че всеки четвърти младеж е негоден за военна служба, тъй като е твърде пълен.

Поради тази причина затлъстяването не може да е приоритетен проблем за демократи или републиканци. Обама просто разшири кампания, подета при управлението на президента Джордж Буш. Началникът на медицинската служба на САЩ от времето на Буш Стивън Галсън превърна затлъстяването в лична кауза, наричайки го „национална здравна криза, която повишава разходите за здравеопазване и осакатява структурата на общностите ни“. Кризата обаче няма да бъде преодоляна за един президентски мандат. „Говорим за промяна в навици, оформяни с поколения“, каза Обама.

Ако гледате видеото от Белия дом, ще забележите, че Елмо всъщност изобщо не изяжда буритото с червени чушки, въпреки че твърди, че му изглежда страшно апетитно. Вероятно си мисли: „Къде е заквасената сметана и няма ли топено сирене?“. „Няма да е лесно“, каза Мишел Обама и е права, но е права и да настоява и работи за промяна.

По БТА

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.