Още цензура в интернет – Пекин забранява „китайския английски“

Правда.ру

Трудни времена очакват през идващата година медиите, издателствата и най-вече интернет сайтовете в Китай. Журналистите ще трябва да овладеят нови словесни модели и сериозно да променят стилистиката на своите издания: в днешния век на високи технологии и компютърна лексика властите ги карат, образно казано, да сменят редакциите с „писачници“, а кибрита с „драсни-пални-клечици“.

* * *

В навечерието на Нова година китайските власти решиха да предпазят своите граждани от все по-мощното присъствие на англицизми във великия език на народа Хан. Както съобщи Би Би Си нюз, пекинското ръководство е забранило на медиите да използват чужди думи. И на първо място англицизми, с каквито са препълнени вече много езици по света.

Според държавните чиновници използването на чуждици накърнява чистотата на китайския език. Те препоръчват на печата да избягва както чуждоезични съкращения, така и китаизирания английски (т. нар. чайнглиш – „Chinglish“) – смесица от китайски и английски думи. Ако се наложи все пак да употребят чужда дума, изданията трябва да я придружат с обяснение на китайски. При все че мярката предвижда радикални ограничения, в нея на пръв поглед има и здрав разум.

За чистотата на родната реч впрочем не милеят само функционерите в Пекин. Ресорната комисия в парламента на Турция например предложи радикални мерки за защита на турския език от заемки и „разработване на национална езикова политика“. Законодателите държат телевизионните реклами да се изчистят от чужди думи, да бъде създадено турскоезично програмно осигуряване за компютрите, интернет и мобилните телефони. Предложено бе също да се променят редица имена на улици, градове и телевизионни компании, а в медиите да бъдат създадени отдели за контрол върху използването на правилен турски език.

Там обаче също се стигна до крайности. Ревностни поборници на езиковата чистота в парламента настояха Анкара да предложи турския за официален език в ООН и външното министерство „да предупреждава с ноти“ всички държави и дипломатическите мисии, акредитирани в Турция, че всяко „незачитане, забрана или пренебрегване на турския език“ ще бъде смятано за враждебно действие. Тъй че не само китайците водят яростна борба срещу претоварването на родната реч с англицизми. Усилията им обаче прерастват на практика в засилване на контрола върху китайските медии, главно върху интернет.

В Китай има множество писани и неписани правила какво може и не може да се публикува в медиите. Окончателните решения обаче се вземат от тайния Централен отдел за пропаганда към ЦК на Китайската комунистическа партия (ККП). В доклад за Китай Международната федерация на журналистите отбеляза в началото на 2010 г., че от лятото на 2008-а в страната действат стотици ограничения, а най-строга цензура се упражнява върху интернет и „жълтите“ издания. Освен това китайските власти са засилили контрола над социалните мрежи, използвани от потребителите като организационен ресурс за протести и демонстрации. Но въпреки всички усилия и сравнително успешната цензура Китай фактически е неспособен да възпрепятства разпространението на данни за вътрешните конфликти извън пределите на страната, сочи докладът.

След появата на интернет в Китай преди повече от 10 години властите неведнъж са цензурирали ;режата. Според наблюдатели оттогава компартията постоянно засилва степента и разширява мащабите на контрола върху интернет чрез най-модерни технологии. Наистинаq китайските чиновници чудесно разбират, че световната мрежа е добър инструмент за търговия и комуникация, но същевременно ясно схващат опасността от нея.
През 2003 г. ККП представи грандиозен проект за контрол върху ;режата под името „Златен щит“, който предвиждаше интернет да се контролира от специалисти на службите за сигурност.

През 2006 г. собствениците на сайтове бяха задължени да ги регистрират в министерството на промишлеността и информационните технологии.
През 2009 г. властите имаха намерение да наложат още един инструмент за цензура, програмата „Грийн дам“ (Green Dam) – контент филтър, който бе разпоредено да се инсталира на всички компютри в учебните заведения и интернет-клубовете. Надигна се обаче вълна от протести сред потребителите на интернет в Китай и в чужбина; наред с техническите пропуски в самата програма това наложи проектът временно да бъде спрян.
Същата година бе приет и вече е в сила закон, предвиждащ по-строги изисквания за регистриране на сайтове. В момента Китай разрешава само на предприятия и организации да имат собствени портали в интернет; стотици хиляди лични страници бяха закрити.

Така че новите предписания на китайските власти, уж мярка срещу замърсяването на родната реч, фактически са поредна стъпка към засилване на цензурния контрол – дори не толкова над медиите, колкото върху интернет пространството. През декември м. г. министърът на обществената сигурност Мън Цзянцзъ заяви във вътрешно печатно издание на компартията, че интернет „вече е станал основен инструмент на антикитайските сили, с чиято помощ те проникват и разширяват влиянието си в страната“. Борбата срещу англицизмите, както по-рано и борбата срещу порнографията, ще бъде използвана от функционерите в Пекин и за „гръмоотвод“, който да ги брани от критиките на Запада.

Впрочем, новата кампания за изкореняване на „чайнглиша“ влиза в противоречие с икономическия курс на китайските власти, превърнали откъснатата някога от света Небесна империя в интернационална фабрика за какво ли не. Защото днес най-популярните думи в търговския свят са „мейд ин Чайна“. Как да ги сменят с йероглифи – купувачът нищо няма да разбере…

По БТА