Турция, Израел и факторът „Либерман“

в. Хюриет дейли нюз

Засилват се индикациите, че Турция и Израел търсят  изход от тресавището, в което затънаха някога добрите им  отношения. Предвид твърдолинейния характер на правителствата в  двете страни, при нормални обстоятелства не би трябвало да се  очакват усилия за подобряване на тези връзки. В крайна сметка, от едната страна има проислямистко  правителство, което открито симпатизира на Хамас, Хизбула и  Иран, а от другата – правителство, състоящо се от евреи  фундаменталисти, чиято визия се характеризира не само с мечти за  „Велик Израел“, но и с всички черти, които религиозният  фундаментализъм поначало води след себе си.

Ясно е, че ако въпросът опира само до собствените им  ресурси, ще трябва да мине много време преди турско-израелските  отношения да се подобрят. Има обаче индикации, че в момента  правителствата на Ердоган и Нетаняху се опитват по някакъв начин  да затворят тази негативна страница, дори това да означава да  преглътнат гордостта си и да направят някои компромиси. Изглежда, че дори и да се мразят, двете правителства  са си дали сметка, че турско-израелските отношения имат  значимост, която далеч надхвърля непосредствените им граници. С  други думи, за региона, за света и за връзките на Турция и  Израел с други страни има значение дали тези отношения са добри  или лоши.

Отговорните политици, които признават „грозната  реалност“ на света, обикновено разполагат с по-малко  пространство за маневриране, независимо какво им диктуват  техните емоции или „визии“. Вероятно именно това принуди турския външен министър  Ахмет Давутоглу да заговори с по-помирителен тон за Израел,  въпреки че все още настоява за извинение и изплащане на  компенсации за жертвите на израелския рейд срещу кораба „Мави  Мармара“. „Имаме намерение да се сдобрим с Израел“, каза  Давутоглу пред репортери в Истанбул през уикенда. „Ние искаме  мир с всички страни. Защо да искаме лоши отношения със страна,  за която искаме да издействаме мир?“, каза той, визирайки  неуспешния опит на Анкара да посредничи в преговорите между  Израел и Сирия през 2008 г.

Давутоглу направи и някои нехарактерни забележки за  Иран, които без съмнение са били забелязани не само във  Вашингтон, но и в Тел Авив. Той каза, че Турция е категорично  против това Иран да се сдобие с ядрено оръжие, добавяйки, че  Анкара просто е искала да защити правото на страните,  включително Турция, да разработват атомна енергия за мирни цели. Давутоглу заяви, че Турция никога няма да се съгласи  Иран да се сдобие с ядрено оръжие извън системата на Договора  за неразпространение. „Заявяваме на Иран, че ако се опита да  направи това, ние, преди САЩ, ще окажем отпор“, каза министърът  пред Асошиейтед прес.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху от своя страна  също изглежда се опитва да се възползва от помирителните  инициативи на Анкара като неотдавнашното изпращане на  противопожарни самолети в Израел и изявленията на членове на  кабинета на Ердоган като цитираните по-горе думи на Давутоглу. Същевременно израелски медии цитираха изказване на  говорител на израелското външно министерство, според което  Израел в момента води дискретни преговори с Турция. „Двете страни трябва да се върнат в правилния  коловоз, да възстановят дипломатическите си отношения на нивото,  на което бяха преди, да бъдат приятелски настроени, и аз  считам, че този момент не е далеч“, каза той.

Между дипломатите в Анкара се говори, че двете  страни в момента работят по формула, която да позволи на Израел  да се извини и да изплати компенсации на жертвите на инцидента  на „Мави Мармара“ така, че и двете страни да запазят  достойнството си. Сериозният проблем за израелската страна обаче е  Авигдор Либерман, който оглавява фундаменталисткото крило на  дясното правителство на Нетаняху и който явно е решен да работи  с всички сили срещу всяко сближаване между двете страни.

Либерман защити радикалните си коментари за Турция,  като заяви, че има право на собствено мнение и че Анкара е тази,  която трябва да се извини на Израел за инцидента на „Мави  Мармара“, квалифицирайки настояването на Турция да получи  извинение като „повече от нахално“.

Проблемите, които Либерман създава за правителството  си, проличаха почти незабавно, след като кабинетът на  министър-председателя публикува изявление, в което се подчертава  факта, че само премиерът Нетаняху има правото да говори от  името на правителството. „Думите на външния министър отразяват неговите  разбирания и лично мнение, тъй като отделните министри в  правителството имат различни мнения по даден въпрос. Позицията  на правителството обаче е единствено тази, която се изразява от  премиера Бенямин Нетаняху“, се посочва в изявлението.

Дипломатическите и политическите пасиви, които  Либерман носи на правителството си, проличаха още повече, когато  лидерът на опозиционната партия „Кадима“ Ципи Ливни, бивш  външен министър, се намеси в свадата. В интервю за радиото на  израелската армия Ливни каза, че острите критики на Либерман  срещу Турция са сигнал за сериозен проблем с позицията на  Нетаняху по въпроса и че Израел заслужава по-смел лидер.
По думите на Ливни твърдението, че Либерман не е  говорител на позицията на правителството не е вярно, тъй като  премиерът Нетаняху е отговорен за външния си министър. Тази  размяна на реплики в Израел показва достатъчно кой е големият  препъни-камък пред усилията за подобряване на отношенията между  Израел и Турция.

Иронията е, че препъни-камъкът е не някой друг, а  външният министър, чието министерство по своя характер има  задължението да се опитва да подобри отношенията с други страни,  а не да ги подрива, влошавайки допълнително ситуацията. Ясно е  обаче, че Либерман иска да бележи точки във вътрешнополитически  план, което мотивира неговите действия. Същевременно турският премиер Ердоган видимо е  смекчил антиизраелската си реторика, с което без съмнение  косвено признава, че е наясно с факта, че големият лош свят не  се върти само около личните му чувства.

Изглежда обаче на израелската страна ще й е нужно  повече време, за да стигне до това прозрение, докато Либерман и  себеподобните му държат козове, които могат да сложат на масата  във всеки един момент. Предвид това, следва да се отбележи, че  двете страни работят дискретно за разрешаване на различията и  това само по себе си е добра новина, независимо от фактора  „Либерман“.

По БТА