Нова ера за града държава?

Джоел Коткин

Бурж Калифа - най-високата сграда в света
В Дубай откриха официално сградата Бурж Калифа (известна като Бурж Дубай), която стана най-високата в света – 828 м. След нея са Тайпе 101 (508 м) в Тайван, кулите Петронас в Куала Лумпур, Малайзия (452 м), Сиърс в Чикаго (442 м) и Джин Мао в Шанхай (420 м). Илюстрация: двайс

Градът държава, реликва от Класическата епоха и времето на Ренесанса, се завръща. През последното десетилетие градовете държави отчитат бърз, често изумителен икономически растеж благодарение на силното нарастване на международната търговия, промените в съотношението на икономическите сили и засилването на обособяващи се етнически групи.

Първоначално съвременният град държава разцъфтя в два региона – Персийския залив и Югоизточна Азия. Развитието на Хонконг и Сингапур осигури крайно необходимото пространство за действие на Югоизточна Азия – регионът, в който се развихри най-голямата икономическа експанзия в света. Хонконг, който сега е квази-независима част от Китай, се конкурира с лондонския квартал Уест енд за най-скъпи офис площи. Според едно експертно проучване през последната година в Хонконг наемите на големи офис площи са се повишили с най-бърз темп. Тези азиатски градове държави, които някога бяха известни с бедността и нищетата си, сега получават приходи, сравними с приходите на много европейски и северноамерикански градове.

Персийският (или както мнозина предпочитат да го наричат – Арабският) залив стана другата гореща точка за градовете държави на 21-ви век. През изминалото десетилетие множество някога затънтени градове от Дубай и Абу Даби до Катар и Бахрейн израснаха до значими играчи на световната сцена. Катар, малко емирство с население от близо 1,7 милиона души, ще бъде домакин на Световното първенство по футбол през 2022 година – новина, която изненада почти всички. Абу Даби – мегаполис сред пустинята с население от около 2 милиона души – изгражда най-големите културни проекти на планетата, финансирани благодарение на огромното петролно богатство на емирството. Сред проектите са три огромни музея – филиал на Лувъра, клон на „Гугенхайм“, 12 пъти по-голям от оригинала в Ню Йорк, и музей на морската история.

Тези градове държави може и да са обединени от обща религия и политически връзки, но, подобно на своите финикийски, гръцки и ренесансови предшественици, ожесточено се съревновават помежду си. Днес Дубай, който също като Абу Даби е част от Обединените арабски емирства, лесно може да даде представа за най-развитата форма на модерния град държава от Персийския залив. До модерната епоха градът не е нищо повече от малко пристанище за рибари и пирати. През 1985 година има под 400 000 жители, но сега населението му е близо два милиона. През последното десетилетие Дубай се превърна в град на суперлативи – дом на най-високата офис сграда в света, на най-големите в Близкия изток пристанище, летище и финансов център.

В много отношения силните страни на Дубай съвпадат с тези на традиционния град държава. За разлика от други арабски страни от Залива емирство Дубай дължи богатството си повече на търговията, отколкото на петрола. Емирството, обзето от силното желание да овладее един от най-важните пътища на световната търговия, построи в Джабер Али най-голямото пристанище в Близкия изток, както и огромно международно летище, което е едно от най-големите и най-добре управляваните в света.

По начин, ненадминат в арабския свят, Дубай и неговият управник Мохамед бин Рашид ал Мактум насърчават развитието на среда, която е благоприятна за световната търговия. Мюсюлманските културни традиции (като почивния ден в петък и правилата за храната от животински произход) се следват внимателно, но се оставят и възможности за гъвкавост в полза на чужденците.

Във финансовите кули не е необичайно да се видят хора, облечени по начина, по който се обличат в Лондон или на Уолстрийт – мъже в елегантни костюми и жени с поли до коленете. В ресторантите на хотелите алкохолът е достъпен, а вероятността шофьорите на такситата да са хиндуисти от Индия е също толкова голяма, колкото да са мюсюлмани от някоя арабска страна. Ресторантите предлагат ливанска, персийска или западна кухня. В целия град има караоке клубове, барове и пъбове. Бизнесът в Дубай се върти на множество езици на фона на многобройните етнически групи, сред които има представители на множество националности – от американци и британци до индийци, руснаци, пакистанци, корейци и ливанци.

„Мръсният“ бизнес, подобно на ситуацията в много други търговски градове, също подхранва динамиката на Дубай. Градът държава е удобна „пералня“ за пари извън обременения със санкции Иран. Всъщност зоната Дубай крийк близо до сука (покрития пазар – бел. пр.) е претъпкана с лодки дау, натоварени с денкове и готови да отплават през Залива до Ислямската република. В пакетите може да има сравнително безобидни потребителски стоки като телевизори, но според някои сред товара има и компоненти за иранската ядрена програма. През част от годината освен това в града живеят корумпирани политици от Южна Азия, руски мафиоти и наркодилъри от Югоизточна Азия, които влагат там парите си. Според „Уикилийкс“ сред тези капиталови потоци има и много милиони от помощи, отпускани от САЩ или НАТО, отклонени от „прекрасните“ ни съюзници в Афганистан.

Предимно легалният бизнес, а вероятно и крадците имат голяма полза от ефективния като цяло авторитарен режим в Дубай. Понякога има случаи на насилие, но то никога не достига размера на войните между банди в Карачи или Хаурес, Мексико. Сигурността привлича бизнес от всички видове, както е било във времената на дожите във Венеция. На фона на социалния ред и огромните инвестиции в инфраструктурата сега Дубай има четвъртите най-големи офис площи на човек от населението сред големите градове в света и отстъпва само на Ню Йорк, Париж и Лондон.

Заради финансовата криза от 2008 година се наблюдава презастрояване на офис площи и Дубай се превърна от един от най-горещите пазари на търговски недвижими имоти в един от най-слабите. Действителните равнища на заетост се оценяват на 15%, но според последното проучване на Jones Lang могат да се повишат до 25% или дори до 50%. Въпреки това обаче разходката сред обширния „Бизнес бей“ – терен, на който според плановете трябваше да се изградят 64 милиона квадратни фута (1 фут е равен на 30,48 см – бел. пр.) офиси, търговски и жилищни площи – напомня за разходка през пейзаж, останал след експлозия на неутронна бомба. Виждат се малко хора с изключение на охранители и случайни работници.

Дори оптимистите, сигурни във възстановяването на световната икономика, не очакват съществено подобряване на условията на пазара на недвижими имоти преди 2013 или 2014 година. По-сериозният и дългосрочен проблем обаче може би е политически. За разлика от Сингапур и Хонконг, където по-голямата част от работата се извършва от местни жители, Дубай и другите градове държави от Залива почти изцяло зависят от вноса на работна ръка. Изглежда чужденците вършат почти всичко – от градско планиране и административни дейности до управление на хотели и основна поддръжка на инфраструктурата. Това твърдение не е изненадващо, тъй като под 20% от хората, които живеят в емирството, са дубайци.

Някои чужденци живеят в лукс в общности като „Палмата“, която напомня повече на Нюпорт бийч, Калифорния, отколкото на част от развиващия се свят. Мнозина други обитават мрачни работнически лагери, които са просто бетонни кутии насред пустинята. Тези лагери, са пълни с проблеми, типични за всяко място, обитавано от млади, временно пребиваващи работници мъже – престъпност, наркотици, юмручни боеве и проституция, отбелязва Кевин Филипс, местен евангелисти проповедник, който работи в Дубай.

Вероятно обаче най-голямата опасност за Дубай, както и за другите градове държави в Залива, е броят на арабскоговорящите работници и специалисти, които въпреки общата религия и език с жителите на емирството често имат чувството за ограничен дял в успехите на града. За разлика от Сингапур чужденците, живеещи в Дубай, почти нямат възможност да получат гражданство. Сред хората, които се възприемат просто като временно пребиваващи, не винаги има ясна обвързаност с дългосрочния просперитет на града.

Въпреки всички тези проблеми не бива да се изключва възможността Дубай или други градски зони на Персийския залив като Абу Даби и Катар в бъдеще да се развият като велики градове държави. В свят, в който междукултурната търговия остава преобладаващ феномен, има голяма вероятност през идните години да видим появата на все повече градове държави. Атина, Картаген или Венеция може и да са били великите градове държави на миналото, но вероятно 21-ви век ще създаде собствена партида от богати приемници.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.