Проблемите на еврото събуждат стари спорове

Ландън Томас

„Нали ви казвахме!“

Когато бе подписан договорът за създаването на единната европейска валута в началото на 90-те години, политическият и бизнес елит на Европа хранеше големи надежди, че тя ще спои разединените икономики на континента и често враждуващите нации, както никога досега. А когато еврото дебютира в началото на 21 век, то бе посрещнато с горещо одобрение от много граждани, доволни, че вече няма да им се налага да обменят испански песети за френски франкове или холандски гулдени за германски марки, когато минават границата.

Не всички обаче бяха въодушевени. Гръмогласна групичка инакомислещи критици, мнозина от тях икономисти извън континента, отправиха предупреждение: еврото е обречено да се натъкне на проблеми, може бе не веднага, но със сигурност не след дълго. Различните страни ще водят толкова различна икономическа политика, изтъкнаха те, че това незабавно ще окаже непоносимо напрежение над валутата и над някои от членовете на еврозоната. Днес много от тези пророчества, с лека ръка отхвърлени навремето, се сбъдват.

През по-голямата част от 2010 г. Европа се мъчеше да овладее кризата с дълговете и въпреки двата спасителни плана – за Гърция и Ирландия, тревогата не се разсея, а вниманието се насочи към други нестабилни икономики като Португалия и Испания. Знаех си от самото начало, че обединяването на всички тези хетерогенни страни няма да го бъде, каза Вилхелм Ноллинг, член на управителния съвет на германската Бундесбанк преди създаването на Европейската централна банка, а сега професор по икономика в Хамбургския университет.

Ако се вярва на уроците на историята, казват критиците, то още проблеми очакват еврото. Те припомнят съдбата на няколко малко известни и не толкова амбициозни подобни опити, провалили се в миналото. Със сигурност решението на Европа да приеме еврото навремето бе широко дискутирано и дори привържениците му се тревожеха, че монетарен съюз без по-голямо политическо и социално сцепление, което да го подкрепи, може да се провали. Критиките обаче бяха заглушени от еуфорията в края на Студената война и от надеждата, че твърдите правила за страните, присъединяващи се към общата валута, ще осигурят единна икономика и ще изковат несъкрушима европейска идентичност.

Най-яростната съпротива бе съсредоточена във Великобритания, която наред с Дания се съгласи да подпише през 1991 г. Маастрихтския договор, прокарващ пътя към единната европейска валута, едва след като си извоюва правото да се оттегли на всеки по-късен етап. При това не само вечните евроскептици от британската Консервативна партия предупреждаваха за бъдещите проблеми. Ед Болс, тогава още неизвестен журналист от „Файненшъл таймс“, написа през 1991 г. доклад, разобличаващ една критична според него слабост в плановете за еврото: Европа е лишена от типа федералния данъци и трансферни плащания, използвани в Съединените щати, за да се смекчат икономическите различия между отделните щати.

Публикуван от от Фабианското общество, левоцентристка изследователска организация в Лондон, докладът привлече вниманието на Гордън Браун, канцлер в сянка на опозиционната по това време Лейбъристка патия. Браун взе на работа Болс и възприе неговия основен аргумент, когато лейбъристите дойдоха на власт през 1997 г., настоявайки Великобритания да запази паунда въпреки общата подкрепа за еврото от премиера Тони Блеър и мнозинството от ръководството на партията. Наличието на политическа воля не е достатъчно, казва Болс, който остава видна фигура в Лейбъристката партия. Необходимо е определено равнище на интеграция и обвързаност, което далеч надхвърля това.

Фактът, че правителство на лейбъристите, а не на торите спря Великобритания от влизане в еврозоната, несъмнено дразни традиционните британски евроскептици. Например Норман Ламонт, бившият канцлер на хазната (министър на финансите) и признат лидер на въпросната група, твърди, че никога не е чувал за доклада на Болс. Ламонт, който като министър от 1990 до 1993 г. оглавяваше британската делегация на преговорите за Маастрихт и прокара правото на изключение, вместо това цитира реч, която произнесъл още през 1990 г. като най-ранната и най-конкретна публична критика на плановете за създаване на еврото.

Факт е, че Европа не е готова за единна валута, казва Ламонт през онзи ноември, месец след като Великобритания се присъединява към валутнообменния механизъм, предшестващ еврото. Речта му цели да повдигне западащия авторитет на премиера Маргарет Тачър, която е на път да бъде изгонена като лидер от засилващата се проевропейска фракция в Консервативната партия. Ламонт изтъква разликите в инфлацията, бюджетните дефицити и равнищата на безработица, които разделят по-бедните южни страни от основните европейски икономики. Докато съществува подобен разнобой, единната валута ще представлява колективен скок в тъмното, предупреждава той. Ламонт е финансов министър и при приемника на Тачър, Джон Мейджър, по времето на краха на паунда и изключването на Великобритания от европейския валутно-обменен механизъм през 1992 г.

Що се отнася до съмненията му относно еврото, те са станали още по-силни. Винаги съм казвал, че еврото ще се разпадне. Не след сегашната криза, но след втората, която може да бъде и след 10 години. Това в крайна сметка е политически, а не икономически проект, каза в неотдавнашно интервю той. Ламонт припомни, че предишни валутни проекти в Европа, като Латинския монетарен съюз, образуван от Франция, Италия и Швейцария през 1865 г. и подобния съюз в Скандинавия, създаден от Швеция, Дания и Норвегия през 1875 г., са съществували повече от 30 години, преди да рухнат. Истинският проблем е, че единственият начин Гърция, Испания и Португалия да възвърнат конкурентната си способност спрямо Германия е да наложат десетилетие на ограничен жизнен стандарт на населението си. Това е бомбата с със закъснител, която тиктака в еврото, обясни той.

Но според защитниците на еврото кризата бледнее в сравнение с войните от 20 век, които разкъсваха Европа на части, и представлява само дребна спънка по пътя към обединена Европа. Това становище бе изложено този месец при откриването на новото представителство на Европейската комисия в Лондон, наречено Юръп Хаус. Това е сградата на бившия щаб на торите, където г-жа Тачър, най-видният евроскептик на Великобритания, е отпразнувала три изборни победи – подробност, която европейските представители умело припомняха по време на празненствата.

Спомняме си какво се случи при последната голяма криза – беше ужасно, но подобна заплаха винаги ни дебне. Нека да отговорим с повече солидарност, каза с чаша вино в ръка Йежи Бузек, бивш министър-председател на Полша и сегашен председател на Европарламента. Той не обърна особено внимание на мнението, че сегашната финансова криза в Европа ще доведе до колапс на еврото.

Всъщност дори в Ирландия, която заедно с Гърция плати най-високата цена за обвързаността с еврото, икономистите са почти единодушни в подкрепата си за единната валута. Те се позовават преди вси по-конкретно на ползата от валутната стабилност и на факта, че еврозоната се размина с вредната динамика на конкурентни девалвации и контрол на капиталите, която взриви нововъзникващите пазарни икономики.
Светът е интегриран и да имаш общ икономически подход към политиката е голямо предимство, заяви Филип Лейн, икономист от Тринити Колидж в Дъблин, който ръководи авторитетния блог Irish Economy.

Ноллинг обаче настоява, че каквито и да са предимствата на еврото, на практика политиците са отишли твърде далеч в усилията си да запазят единната валута. Финансовите спасителни пояси за Гърция и Ирландия, твърди той, са неконституционни, понеже нарушават клаузата на еврозоната против подобни действия. Конституционният съд на Германия се очаква да се произнесе по жалбата на Ноллинг и група икономисти и адвокати със сходни виждания в началото на следващата година. Макар че малцина очакват това да промени хода на интервенциите в Гърция и Ирландия, предизвикателството е ясно напомняне, че Германия, европейската нация с най-дълбоките джобове, остава дълбоко разединена относно достойнствата на общата валута и че бъдещи спасителни акции може да срещнат значителни препятствия, и политически, и юридически. Казваха ни, че еврото ще постигне мир в Европа завинаги, но с тъга мога да кажа, че обратното е вярно, каза Ноллинг.

По БТА