Росбалт: „Презареждането“ между Русия и САЩ промени света

Росбалт

През 2010 г. Русия остана вярна на своите принципи за многовекторна външна политика. Подобряването на отношенията с Украйна и Беларус на фона на продължилото „рестартиране“ на сътрудничеството със САЩ осигури на Москва възможността да набележи нови пътища за разпространение на руското влияние в геополитическото пространство. Информационната агенция Росбалт предлага собствена версия за петте основни външнополитически събития на годината.
* * *
Изминалата година бе ознаменувана с редица важни моменти във външнополитическия живот на Русия: на първо място, доста успешно продължи започналото през 2009 г. „рестартиране“ на отношенията между Руската федерация и САЩ. Това определи тенденцията в изграждането на политиката, водена през 2010 г. от Москва на международната арена.

От гледна точка на приоритетните руски външнополитически интереси, като основно събитие в международния живот според експерти се откроява същественото затопляне в отношенията с нашите съседи от „близката чужбина“ – Украйна и Беларус. Повратна точка в процеса бе избирането на Виктор Янукович за президент на Украйна, смята Дмитрий Суслов, заместник-директор на руския Съвет по външна и отбранителна политика.
Властта в Украйна бе поета от лидер, коректен към Москва, и това качествено повиши ролята на Русия в постсъветското пространство. Същевременно подобрените връзки между Москва и Киев закономерно се отразиха и върху контактите на Русия със САЩ, ЕС и НАТО. Защото преди февруари-април 2010 г. руската политика спрямо тези три силови центъра зависеше главно от конкуренцията в постсъветското пространство и Украйна бе основната сцена на тази геополитическа игра.

Поемането на властта от Янукович, поведеният от него курс към сближаване с Русия, обявяването на извънблоков статут от Украйна, подписването на новите споразумения за Севастопол (база на руския Черноморски флот – б. р.) и за газовите доставки премахнаха цял огромен комплекс от проблеми, фундаментални за Москва.

Като второ по значение събитие през годината Суслов определи поредицата срещи на високо равнище, състояли се в Москва през декември. Форумите на ОНД, Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), Евроазиатската икономическа общност (ЕврАзИО) и Митническият съюз (Русия, Беларус и Казахстан) „станаха жалон по пътя към качествена интензификация на интеграционните процеси в постсъветското пространство, ориентирани към Русия“, изтъкна той.

Наистина, засилването на Митническия съюз, който има изгледи да се превърне в общоикономически алианс, укрепването на ЕврАзИО, сериозното и качествено заздравяване на ОДКС повишиха статута на Русия като сигурен политическо-икономически партньор и съюзник. Нов тласък съответно получиха и „рускоцентричните“ процеси в постсъветското пространство. Тук може да споменем и нормализирането на отношенията между Москва и Минск. Политиците откриха най-накрая „формула“, която спомогна положението да бъде стабилизирано.

Дмитрий Суслов посочи на трето място подписването на новия договор за съкращаване на стратегическите нападателни въоръжения и посещението на руския президент Дмитрий Медведев в САЩ. „Това са различни събития, но и двете сочат една и съща тенденция, а от нея следва, че „рестартирането“ на руско-американските отношения на практика вече действа“, отбеляза експертът. Визитата на Медведев в САЩ според него е показала, че „и след като са постигнали резултат, двете страни нямат намерение да спират, а смятат да продължат позитивното си сътрудничество и занапред“. „Точно през 2010 г. страните намериха взаимно приемлива формула на отношенията, изгодна и за двете държави“, подчерта политологът.

От „новата формула“ се подразбира, че Москва съдейства да бъдат осъществени жизненоважните интереси на САЩ дотолкова, доколкото това не влиза в противоречие с жизненоважните руски интереси. Америка на свой ред се отказва от онези елементи в своята политика, които според руската страна застрашават интересите на Русия – например разширяването на НАТО и разполагането на трети позиционен район от стратегическата й ПРО в Централна и Източна Европа. Освен това, Вашингтон не пречи на Москва да осъществява своите интереси в постсъветското пространство.

Експертът отреди четвъртото място на срещата на върха, организирана от НАТО през ноември в Лисабон, а също и на форума Русия-НАТО в нейните „кулоари“. „Това е доста важна гранична линия в сферата на европейската сигурност. Тя сочи фактическия отказ на НАТО да претендира за някаква едностранно-универсална роля в Европа, също и коренна промяна във философията на отношенията между Русия и НАТО, свързани с проблеми на сигурността в Европа“, коментира събеседникът на Росбалт.

Тази „промяна във философията на отношенията“ личи от съдържанието на новата стратегическа концепция на НАТО. Пактът за пръв път не разглежда Русия като второстепенен играч, който може да бъде пренебрегван или дори частично възпиран – разглежда федерацията като стратегически партньор, с който НАТО трябва да си сътрудничи, за да съществува успешно. В концепцията се посочва, че това партньорство е необходимо. В Лисабон алиансът демонстрира, че не се кани да спъва стремежа на Русия да не допусне членство на Грузия в НАТО. Както подчерта Суслов, „независимо че алиансът не се отказва от решението за Грузия, прието в Букурещ, лексиката в документите на НАТО сочи, че това няма да стане в обозрима перспектива и членството на закавказката държава в северноатлантическата организация не е на дневен ред“. „По принцип това отслабва традиционното противоречие в отношенията между Русия и Запада, засягащи европейската сигурност, което прави много важни срещите на върха в Лисабон“, убеден е аналитикът.

На пето място той постави публикуването на новата стратегия за националната сигурност на САЩ, огласена през май 2010 г. Това е първият подобен документ, разработен от администрацията на Барак Обама. Значението на стратегията идва „оттам, че в нея за пръв път се отбелязва промяна във философията на външната политика на САЩ в сравнение с онази, която бе водена от администрацията на Буш и доминираше във външнополитическото мислене на САЩ след края на студената война“, поясни събеседникът на Росбалт.

В документа, представящ сбито новата американска политика, се заявява, че еднополюсният свят е невъзможен. Вашингтонските стратези най-сетне признаха, че в контекста на многополюсния модел Америка трябва да се откаже от политиката на едностранни действия. И че за да осигурят успех на външната си политика, САЩ трябва да градят партньорство с ключовите силови центрове, сред които и с тези извън Запада. По думите на Дмитрий Суслов, руско-американското „рестартиране“ е неотменима част от глобалната стратегия на САЩ, представляваща всъщност стратегия за адаптация към многополюсната действителност, което „също показва, че през последната година в света са настъпили твърде сериозни промени“.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.