„Уикилийкс“ постави интернет в центъра на дипломацията

Рита Девлин Марие

Франс прес

Вихрушката от американски дипломатически грами, публикувани онлайн от сайта „Уикилийкс“ през 2010 г., бележи важен етап в еволюцията на интернет, като демонстрира размера на влиянието му в света, за добро или лошо. Разкритията на „Уикилийкс“ напомнят за аферата „Напстер“ през 1999 г., която предизвика шок в музикалната индустрия, като предостави свободен безплатен достъп по интернет до стотици хиляди песни, преобръщайки завинаги навиците и на потребителите, и на професионалистите от сектора.

Дали „Уикилийкс“ ще има същия ефект за дипломацията, прозрачността и свободата на словото? Това е въъпрос, на който се опитват да отговорят медии, правителства и експерти. Според „Уикилийкс“ публикуването, започнало в началото на ноември, на над 250 000 американски дипломатически документа, цели да подчертае противоречието между официалната американска позиция и това, което се говори при закрити врати.

Но за засегнатите сайтът е виновен в престъпление, инспирирано от един псевдозащитник на прозрачността – австралиеца Джулиан Асанж. На практика границата между ползата и вредата от метода „Уикилийкс“ е размита, смята Клей Шърки, американски специалист по социално-икономическите проблеми, свързани с интернет. Както мнозина други, аз съм раздвоен по въпроса за „Уикилийкс“, признава той. Ясно е, че гражданите на една функционираща демокрация би трябвало да знаят какво се върши в страната им от тяхно име и „Уикилийкс“ изпълнява тъкмо тази роля. Но от друга страна, не бива всичко бъде напълно прозрачно, допълва той, имайки предвид дипломатическата тайна. Хората, които се опитват да намерят решение на даден проблем, трябва да имат възможност да изразяват неофициално мнения, които след това осъждат публично, а Уикиликйс компрометира именно тази практика, обяснява той.

Андрю Расиедж, съосновател на политико-технологичния блог TechPresident.com, смята, че „Уикилийкс“ е поставил началото на нова ера за интернет. Това е събитие, сравнимо със случая „Напстер“ поради начина, по който технологията модифицира отношението между народа и правителството. Надявам се, че когато нещата се уталожат, американското правителство ще признае, че трябва да положи повече усилия за откритост и прозрачност и че не бива да прибягва до секретност, освен в редки случаи, пояснява той. Въпреки това той изразява опасения, че правителствата са склонни да използват тъкмо онзи лек, който е най-лош за дадена болест.

Бъдещето може би се очертава мрачно за „Уикилийкс“, преследван от правителства, разполагащи с колосални ресурси, смята Джеймс Луис, експерт по кибер сигурността в мозъчният тръст Център за стратегически и международни проучвания. След десет години никой няма да казва, че „Уикилийкс“ е бил добро нещо, прогнозира той, като припомня, че Напстер накрая капитулира пред силните на деня. Ръководителите на „Уикилийкс“ може и да са започнали с добри намерения, но това ще се обърне срещу тях, добавя Луис. Хората накрая ще се запитат дали подобно поведение е отговорно и смятам, че отговорът им ще бъде „не“, казва той.

Независимо дали ще има още разкрития или не, „Уикилийкс“ ни накара да осъзнаем, че никоя тайна не е свещена крава, отбелязва друг медиен експерт, Джеф Джарвис от блога Buzzmachine.com. В епохата на интернет властта преминава от ръцете на тези, които пазят тайни, в ръцете на онези, които ги разкриват, смята той. Междувременно в модерен квартал на Стокхолм един заснежен хълм с църква на върха крие в недрата си противоядрен бункер, в който се помещава футуристичен информационен център с 8000 сървъра, два от които принадлежат на „Уикилийкс“.

Цялата планетарна врява дойде от тези две малки кутии, обяснява основателят и шеф на „Банхоф“ – Джон Карлунд, при посещението ни в съоръжението, скрито под скалите. На височина до коленете, подредени в шкаф с прозрачни врати, две тънки черни пластмасови кутии, увити в електрически кабели, излъчват мигаща синя светлинка – знак, че функционират правилно. Те не се различават от останалите анонимни кутии, подредени в дълги редици в заключения бял шкаф.

„Банхоф“ е една от фирмите, които от октомври приютяват сървърите на скандалния сайт „Уикилийкс“. Сред монотонното бръмчене на сървърите и вентилаторите, които трябва да поддържат ниска температура, Карлунд продължава обиколката на центъра, който се прочу покрай „Уикилийкс“, но всъщност не се отличава с нищо особено в работата си. Клиентът „Уикилийкс“, независимо от вниманието, което привлича, е третиран точно като останалите, уверява ни той.

Все пак е немислимо, влизайки в това убежище, да не си представиш, че си сред декор на научно-фантастичен или шпионски филм, чийто главен герой е загадъчният Джулиан Асанж – човекът, който сам самичък отправи предизвикателство към почти всички световни сили чрез „Уикилийкс“.

За да влезем в „Банхоф“, първо минаваме през плъзгаща се стъклена врата, отваряща се с код, и през завеса от пара, която се образува, докато топлината отвътре излиза в ледения въздух навън. После, докато слизаме по рампата към сърцето на депото, също защитена от бариера, която се отваря с код, попадаме в задуаваща топлина и влажност.

Бункерът, наречен „Пионен“ (божур), е построен в квартал Сьодермалм в средата на 40-те години на миналия век, а след това е превърнат в противоядрено убежище в разгара на Студената война. След като служило като изложбена зала, преди няколко години съоръжението било наето от Банхоф, за да разположи в него петия си център за складиране на информационни данни. „Много добре сме защитени срещу физически нападения, но те не са главният риск за нас. Истинската заплаха може да е юридическа, или по-вероятно свързана с кибератаки“, подчертава Карлунд. В кабинет до залата със сървърите, трафикът на „Уикилийкс“ излиза на екран в реално време.

„Досега не сме били атакувани директно. Обирахме последици от други атаки, но нито една не е била насочена пряко срещу нас“, обясни той, напомняйки че „Уикилийкс“ „не си слага всички яйца в една кошница“ и притежава и други сървъри по света. При условие, че не нарушават шведските закони, клиенти като „Уикилийкс“ могат да складират сървърите си в „Банхоф“. „Трябва да си плащат сметките и съдържанието им трябва да е законно в Швеция“, заяви Карлунд. Според него фирмата му предоставя услуги подобни на пощенските. Да го питаш какво разпространяват клиентите му чрез сървърите в „Банхоф“ е все едно да питаш пощальона дали отваря писмата, които разнася.

По БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.