Медведев и Путин – три години заедно
Лента.ру
За тандема Дмитрий Медведев – Владимир Путин 2010 бе третата година, която те прекараха заедно на кормилото на страната. От гледна точка на разделението на властите годината беше не по-тежка и не по-лека, отколкото двете предходни и главният въпрос, който си задаваха медиите през изтеклата година, все пак остана: кой от тях ще се кандидатира през 2012 г.?
Журналистите се интересуваха не по-малко и от разногласията в тандема, обаче и президентът, и премиерът неизменно прекратяваха разговорите на тази тема – било самите те, било чрез устата на своите прессекретари и „източници“ от Кремъл и Белия дом [централата на правителството – бел. прев.]. Нещо повече – много политически събития през тази година пряко зависеха от позициите по тези или онези въпроси, отстоявани от ръководителя на държавата и ръководителя на правителството.
Това се виждаше най-добре например от кадровите промени. 2010 г. ще бъде запомнена като последната на власт за политически гиганти като Минтимер Шаймиев, Муртаз Рахимов, Кирсан Илюмжинов и, разбира се, Юрий Лужков. И четиримата заеха своите постове по времето на Борис Елцин и ги напуснаха по времето на Медведев.
Оставката на Лужков стана главната политическа новина за есента, ако не и за годината. За Медведев тя бе също тест за здравина – подобен на войната в Южна Осетия, когато окончателното решение можеше да приеме (или да не приеме) само той. Кметът на Москва винаги е бил смятан за играч от отбора на министър-председателя, затова конфликтът около столичния градоначалник се разглеждаше включително и като потенциален конфликт между Путин и Медведев.
Но въпреки опитите на Лужков „да вбие клин“ (по терминологията на „източник от Кремъл“) между президента и премиера, на никого не се удаде да скара тандема. След продължителна кампания в средствата за масова информация „вечният кмет“ бе изпратен в оставка с формулировката „във връзка със загуба на доверието на президента“, а на негово място бе назначен произхождащият от правителството Сергей Собянин. Впрочем забележителен е фактът, че президентът е информирал за решението си първо именно Путин, защото, както бе обявено официално, Лужков е участвал в ръководните органи на партията „Единна Русия“.
Друга политическа „жертва“ на Медведев стана президентът на Башкортостан Муртаз Рахимов. Тази оставка, както в случая с Лужков, бе предшествана от кампания в медиите (наистина не толкова мащабна). Но за разлика от Лужков тук всичко премина спокойно – в средата на юли Медведев и Рахимов се срещнаха, след което 76-годишният Муртаз Губайдулович се оттегли, като получи на прощаване ордена „За заслуги към отечеството“ първа степен.
Не преживя (в политическия смисъл на думата) 2010 г. отдавнашният съратник на Рахимов – президентът на Татарстан Минтимер Шаймиев, който мирно си отиде от поста още през март. Че столът на ръководителя на Татарстан се овакантява стана известно още през януари, когато Шаймиев помоли Медведев да не разглежда кандидатурата му при избора на нов ръководител на републиката.
Изобщо за Медведев, който още през първата година от своя президентски мандат пое курс към подмладяване на губернаторския корпус, 2010 г. бе необикновено плодотворна. Към вече споменатите Лужков, Рахимов и Шаймиев не може да не добавим Кирсан Илюмжинов, който ръководеше Калмикия от 1993 г. и Сергей Катанандов (Карелия от 1998 г.). Двамата напуснаха постовете си доста неочаквано – Катанандов сам подаде оставка, а Илюмжинов помоли да бъдат продължени пълномощията му. При това малцина се съмняват, че за решенията на ръководителите на регионите в подобни ситуации влияят най-вече „сигналите“ от Кремъл, а едва след това – техните лични съображения.
Обаче не всички кадрови решения, взети в Кремъл, се осъществяваха. Достатъчно е да си спомним за министъра на спорта Виталий Мутко, който според служебното си положение се оказа един от виновниците за провала на руския отбор на Олимпиадата във Ванкувър. На 1 март Медведев заяви, че всички, които са отговаряли за подготовката на руските спортисти, трябва да подадат оставки. Призивът на Медведев бе чут от председателя на Олимпийския комитет на Русия Леонид Тягачов и някои ръководители на спортни федерации, но Мутко не почувства своя вина за канадските събития и затова не се оттегли доброволно.
Скоро след това Путин гарантира на Мутко, че постът му е сигурен и мнозина възприеха това като жест срещу президента. Впрочем в края на годината благодарение на усилията и на Мутко Русия получи правото да организира световното първенство по футбол през 2018 г. Към това време провалът на Олимпиадата вече бе забравен.
Подобна „контра“ на правителството имаше и по въпроса за строителството на шосе през Химкинската гора. На 26 август Медведев възложи на правителството да прекрати строителството на скандалната магистрала, но още на следващия ден Путин заяви, че тя е „необходима за развитието на икономиката“. Известно е, че тандемът е обсъждал строителството, но точка по въпроса постави на 14 декември именно правителствена комисия, която официално обяви, че шосето все пак ще мине през гората. На Кремъл не му оставаше нищо друго освен да хвърли върху Лужков вината за изсичането на гората, като заяви, че алтернативният маршрут не е бил осъществен заради намесата на разни свързани с кметството структури.
Механизмът за вземане на решения относно Химкинската гора, както и останалите политически решения на властите обикновено оставаха зад кадър. Но именно това ни позволява да казваме, че ако има някакви конфликти в Кремъл и Белия дом, то те не са между Медведев и Путин. В случая най-добре подхожда изразът на президента от миналата година, че те с Путин „ще се договорят“ (тогава всъщност ставаше дума за президентските избори през 2012 г.). През 2010 г. нерушимостта на тандема бе потвърдена и от самия Путин, който по време на общуване с гражданите се пошегува, че двамата с Медведев се редуват да спят: „Всичко е под контрол, не се съмнявайте.“
Междувременно гражданите през цялата година демонстрираха своята любов към тандема и само за кратко се усъмниха в него по време на горските пожари през лятото. Кой от участниците в ръководната двойка е повече обичан от руснаците е трудно да се каже – към края на годината рейтингите на президента и премиера на практика се изравниха за пръв път. Обаче разликата в рейтингите може да изиграе голяма роля през предизборната година, в която встъпва страната, без все още да е ясно кой ще стане първият президент с шестгодишен мандат в историята на Русия.
По БТА