История за покер в Мрежата, черно тото и Божков
Историята по-долу е разказана от играч на покер в Интернет и любител на спортни залози, който, разбира се, пожела да остане анонимен. Той леко повдига завесата на един свят на тайни сбирки на покер-общество, черно тото и спортни залози.
От самото създаване на световната Мрежа, в нея се играе покер. Българи играят и в наши, и в чуждестранни сайтове, можеш да ги срещнеш в различни форуми.
Специално в България много се играе покер. Има сайтове и много преведени на български език книги, които са достъпни за четене и за теглене, ако някой иска да се научи. Има и много форуми. Покер-играчите от България, които са се засичали по сайтове за покер в целия свят, се запознават помежду си и се срещат в реалния живот. Ако влезеш в един сайт и там има 2000 човека, често поне още един, освен теб, е българин, случвате се на една маса, запознавате се, разменяте си координати.
Чисто технически, процедурата е следната: регистрираш се в сайт за покер с име и парола, и си отваряш или банкова сметка, или сметка в т. нар. Интернет-портфейл към сайта. Каква е разликата – ако искаш да преведеш пари, спечелени на покер, директно от сайта към банковата си сметка, без да имаш Интернет-портфейл, преводът е доста скъп. По-изгодно е, ако използваш портфейла, който върши работа и за всякакви онлайн разплащания, като например, да преведеш 10 долара по Скайп-сметката си и да говориш цяло лято по телефона с Щатите на тарифа от 4 стотинки за минута.
След това трябва да свалиш и инсталираш необходимия софтуер – малка програмка, която се нарича poker client. Влизаш в нея с името и паролата си, и се озоваваш на една анимирана маса. Сядаш на масата, раздават ти се картите, обявяват се залозите, дават ти сметката, по която да си превеждаш парите и играеш.
В Интернет-покера не се търси произходът на средствата, които залагат играчите, но ако превеждаш големи суми, рискуваш да станеш подозрителен, да ти проследят паричните потоци и да те обвинят в нарушения. Интернет-портфейлите имат определен лимит. За играч, регистриран в даден сайт от 2 години, лимитът е между 20 и 50 хиляди, в зависимост от сайта. С течение на времето този лимит се увеличава.
Повечето страници за покер подаряват на всички новорегистрирани определена сума за залъгване, обикновено по 5 евро. Дали ще спечелиш, или ще загубиш, тези пари не си ги вадиш от джоба. Впоследствие самата игра достатъчно те зарибява. Начинаещите играчи предпочитат да започнат с т. нар. Free rolls, докато свикнат. Това са безплатни игри с определен награден фонд, каквито има на всеки сайт за покер. Когато аз започнах навремето, в един free roll играеха около 2 000 души за награден фонд от 50 евро.
Ако си готов да вложиш свои пари, може да участваш и в турнири с минимален вход, но с по-високи печалби. В турнир за 1000 евро например, в който има 500 души, трябва да внесеш за вход 1 евро.
Друг вариант е да играеш на маса в т. нар. Cash-games. Минималният вход там обикновено е 1 евро, а максималният – 4 евро. При тези игри може да печелиш различни суми, в зависимост от това колко човека са заложили. Някои хора, разбира се, играят за големи суми. Онзи ден гледах двама американци. Единият беше с 4 хиляди долара, а другият – с 6 хиляди долара реални пари.
Ако играеш обикновен покер в казино, трябва да бъдеш там плътно по време на играта – от 6 до 10 часа примерно. Онлайн покерът дава повече възможности – например, докато си на работа, може да се пуснеш за половин час, да участваш в един турнир само с 2 евро. Вечер, ако се скараш с жена си, може да седнеш на компютъра, да си сипеш едно уиски и пак да играеш. Естествено, винаги може и да спечелиш, и да загубиш не малка сума, защото за повечето хора покерът е болест, но в Интернет не е толкова обвързващо. Ние веднъж с братовчед ми участвахме двамата с една и съща регистрация. Очакваше се играта да продължи 4 часа, а за да побеждаваш в покера, трябва да си много концентриран, затова първо играх аз, когато се уморих, седна той и т. н.
Мрежата позволява също и двама или повече играчи да се наговарят срещу останалите. Ако се познаваш с дадени хора и се разберете да седнете на една маса, по време на играта може да се наговаряте по Skype или по icq, без никой от другите участници да разбере.
Парите, спечелени от Интернет-покер, не се облагат с данъци. Наскоро в България искаха да направят законови промени, чрез които тези игри или да се облагат данъчно, или да се забранят, както е в Щатите. Въпреки че американците нищо не постигнаха със забраната, защото сайтовете просто се регистрираха на друго място и продължиха да работят, както в България стана с торентите, САЩ поне изброиха сериозни аргументи против онлайн-покера.
Един от тях е, че сайтовете имат голяма възможност да лъжат със залозите (това от друга страна е голям риск за сайта, защото ако потребителите усетят, че се правят измами, масово спират да го посещават). При американците, обаче, загубата на 50-100 долара не означава същото като за българина и те вкарват страшно много пари в покер. Печалбите отиват във фирмата, притежател на сайта, а тази фирма от своя страна е регистрирана примерно на Сейшелските острови. Първо, тя не плаща данъци на САЩ, второ се източват пари от американската държава, трето – хората се пристрастяват и играят дори на работното си място, което ощетява работодателите. А покерът изисква много внимание, защото имаш срещу себе си реални противници, трябва да им следиш мисленето и стратегиите на игра.
В реалния живот, ако играеш по-дълго време с определени хора, ти вече знаеш по мимиките, жестовете и изражението на играча дали той има или няма карти, блъфира ли и кога. Дори едно бегло потрепване на ръката вече е сериозен знак за противника. Това е и интересното на покера – че много силно се използва психологията. Затова и големите покерджии играят в такива смехотворни пози – неподвижни като мумии, със слънчеви очила, мълчаливи и лишени от всякакви емоции. Въпреки че тези мимики и жестове не могат да се забележат в онлайн-покера, след 3-4 раздавания човек вече има предста%D
2 ноември 2007
краят на историята, с някои пояснения – тук