Новата Европа на две скорости може да изпревари Великобритания

в. Гардиън

Гъвкавостта на Европа от типа „работим по поръчка“ обслужваше Европейския съюз (и една от най-нацупените му членки – Великобритания) много добре през годините. Ако ЕС трябваше да чака Великобритания да подпише Шенгенското споразумение, с което се премахва граничният контрол в съюза, все още биха съществували охранителни пунктове и боядисани на ивици бариери по границите из континента.

Даже и либералдемократите, най-проевропейската британска политическа партия, пазят гробовно мълчание за своята идея Великобритания да се присъедини към зоната на еврото. Такива клаузи за частичен отказ за някоя от договореностите са от взаимна полза за Великобритания и за останалия ЕС.

2011-а обаче може да стане годината, в която многоскоростната Европа ще започне да прилича повече на двускоростна Европа, с вътрешно движещо ядро за по-тесен политически и икономически съюз поради нуждата да се спаси единната валута.

Обединеното кралство рискува да остане с периферен глас, докато вземането на решения в Европа все повече се съсредоточава в еврозоната. Французите и съюзниците им силно настояват за организирането на срещи на върха само на лидери от еврозоната, които да обсъждат „европейско икономическо правителство“ в тяхното вътрешно ядро. На обикновен език това означава призиви за интервенционализъм и правила за по-слаба конкуренция и индустриална политика за субсидиране на „европейските шампиони“. Това би означавало искания за „социална и фискална хармонизация“ (сиреч оказване на натиск върху ниските данъци в по-гъвкави страни като Ирландия или мнозинството от бившите комунистически страни да повишат разходите си и да спрат да се конкурират със старата Европа).

Това не са обичайните повърхностни приказки, теоретично прокламиране на това как Великобритания трябва да се нареди на върха на таблицата и да играе за победа. Великобритания е най-слаба от трите най-мощни страни, които доминират в ЕС. Самата тя не може да подчини на волята си ЕС. Преди няколко месеца попитах един високопоставен френски представител защо от Великобритания искат да приеме правилата за хедж фондовете, които британски представители смятат за крайни и даже протекционистки, след като Лондон е дом за поразително голям брой от мениджърите на хедж фондове в Европа. „Вие, британците, имате 70 на сто от индустрията“, отговори той нравоучително. „Вие получавате 70 на сто от онова, което искате.“

Но Великобритания също получава това, което иска, и то по-често отколкото евроскептиците смеят да признаят. Те обичат да представят нещата в крайности. Великобритания не трябва да се съгласява с всички предложения в ЕС, за да продължи да търгува с Европа, писа наскоро бившият министър от кабинет на торите Джон Редуд. „Никой никога не е обяснявал, че Германия би поискала да спре да ни продава БМВ-та или Франция – виното си, ако ние сме категорично против посоката на движение.“

Но търговските отношения никога не са въпрос на всички или нищо. Западният свят търгува много с Китай. Малцина биха твърдели, че условията за търговия не могат да бъдат подобрени. Членството в ЕС е винаги – ужас! – сложен въпрос на разместване на баланса на интереси. Великобритания търгуваше с другите европейски страни и преди да бъде създаден единния пазар, но това беше по-трудно. Например британските шофьори на камиони трябваше да се връщат от континента у дома празни, защото нямаха право да превозват товари в чужбина. Безкрайни изкуствени бариери пречеха на британски фирми да кандидатстват за договори или да продават услуги на континента.

Настоящият единен пазар е несъвършен. Но Великобритания би се чувствала по-зле извън него. Законите на ЕС може и да се приемат без британски принос (докато много от британските износители трябва да следват въпреки всичко стандартите на ЕС). Чуждестранните инвеститори харесват единния пазар и биха сметнали Великобритания за по-малко привлекателна, ако тя е извън него.

Създаването на единен пазар преди близо две десетилетия изисква нечестив съюз между европейски федералисти и либерални привърженици на свободния пазар, като и двете групи виждат изгодите от премахването на протекционистките бариери и картелите и от обуздаването на краткосрочните и пагубни за растежа национални политики. Торите не желаят да признаят този парадокс: да призоваваш за Европа на свободния пазар без наднационален регулатор е до такава степен празна работа, че не може да получиш едното без другото.
Докато лидерите на ЕС се опитват да спасят еврото през 2011 г., се появява друга заплаха от сделка между федералисти и корпоративисти.

По-конкретно казано, богатите ковчежници като Франция и Германия може да поемат ангажимента да гарантират дълговете на несъстоятелните страни от периферията на Европа само в замяна на икономическа хармонизация по техните условия. Числата ще бъдат на тяхна страна: съберете страните, използващи еврото – при което привържениците на свободния пазар като Великобритания, Швеция, Дания и Чехия не присъстват в залата – и балансът на мненията се накланя към интервенционализма.

От друга страна възможността на Великобритания за частичен отказ по някоя от договореностите намалява напрежението вътре в ЕС. Обаче всяко създаване на официално вътрешно ядро около единната валута би било нещо друго. То би променило самата същност на европейския проект по начин, който го прави далеч по-малко съответстващ на свободния пазар.

Дейвид Камерън има малко пространство за маневриране: той не може току-така да подпише влизането на Великобритания в европейското икономическо правителство, даже и да е искал. Но нека неговото правителство да внимава за заплахите. Ако през 2011 г. се появи бързо придвижване към двускоростна Европа, осигуряването на място на бавната писта просто ще маркира началото на опасенията на Великобритания.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.