Южен Судан: Необходимото отцепване

Вече е почти сигурно, че на 9 януари по-голямата част от населението на Южен Судан гласува за отцепване и така ще подготви почвата за официалното създаване на 54-та суверенна държава в Африка, вероятно през юли. Това ще е празничен момент с привкус на лоша поличба. Но това е единственият път напред.

Дългият брак между арабско-мюсюлманския север и черния анимистичен и християнски юг на Судан винаги е бил неподходящ и нещастен. Федерално споразумение можеше и да свърши работа, ако дветe страни бяха показали гъвкавост и великодушие, но нито една от тях не се оказа способна на това. Най-малко 2 милиона души, предимно южняци, загинаха в брачния раздор, продължил 50 години. Разводът сега е единственият вариант.

Това не означава, че всичко отсега нататък ще бъде спокойно. Едно стегнато споразумение за развод все още предстои да бъде договорено. Границата, която минава през богатия на петрол район, който разделя двете области, предстои да бъде начертана, което предполага, че ще има и друг референдум. На север може да има проблеми.

Много мюсюлмани може да решат, че отвратителният президент Омар ал Башир, който бе преизбран във фалшиви избори миналата година, е „изгубил юга“. Той продължава да е преследван от Международния наказателен съд в Хага за престъпления срещу човечеството в непокорния западен регион Дарфур. Собственото му оцеляване не може да бъде гарантирано.

По-големи проблеми обаче може да възникнат на юг. Презряното северно правителство на Башир в Хартум може да се изкуши да направи живота на нововъзникналата южна държава колкото е възможно по-труден, вероятно като предизвика проблеми сред по-малките южни племена, които се страхуват да не бъдат маргинализирани в новата държава. А и дори Башир да се държи прилично, южняците са способни сами да объркат нещата.

Старите демони на корупция и племенни вражди вече вилнеят в южните земи. Африканската освободителна армия за пореден път изпитва трудности да се преобрази в цивилна власт, която наистина приема съществуването на демократична опозиция. Новите управници зависят до голяма степен от чужда валута и умения. Макар територията да е по-голяма от Испания и Португалия взети заедно, тя има едва 100 км асфалтирани пътища, никакви стабилни институции, оскъдно здравеопазване и образование, новоизлюпена съдебна система и недостатъчна полиция.

Не е изненада, че много хора, особено в Африка, се чудят дали Южен Судан въобще заслужава да стане държава. Африканският съюз и предшественикът му Организацията за африканско единство, отдавна хулят отцепническите тенденции на континента с мотива, че ако едно голямо племе или друго получат свободата да се отцепят, цялото разноцветно одеало от африкански страни, безпорядъчно скърпено от колониалните сили само преди няколко поколения, ще се разпадне на парчета.

Ужасни войни бяха водени, за да се попречи на отцепването на Биафра от Нигерия и Катанга от Демократична република Конго. В по-близък план африканското управление като цяло се подобри, конституции бяха написани в усилие да се даде известна автономност по периферията, а в същото време да се гарантира по-твърдо управление в центъра.

Правото на всички хора на самоопределение като цяло е валидно на планетата. Но както това списание и преди е твърдяло, то има нужда от внимателни квалификации, като главната е двете страни, които са в развод, да се споразумеят да се разделят. В случая със Судан цената на мирния договор, подписан през 2005 г. под егидата на американски, британски и норвежки посредници, бе, че ако двете страни не успеят да изготвят ново федерално споразумение, югът може да се отцепи, ако референдум покаже, че повечето хора искат това.

Заради раси и религии пропастта между севера и юга на Судан е толкова дълбока, колкото всяка друга в Африка. Договореното отцепване няма да е прецедент. Най-близкото отцепване в Африка – Еритрея, приключи през 1993 г. след продължителна война, позволила тя да се отдели от Етиопия, към която бе прикрепена толкова дълго време.

Судан не трябва да отваря кутията на Пандора, пълна с африкански държавици, неудържимо настояващи да бъдат освободени. В някои настоящи случаи като Сомалиленд, единствената част от Сомалия, която е ефективно управлявана, дълъг период на успешна автономност може да доведе до постепенното й приемане като суверенна държава. В други, като Западна Сахара, бивша колония на Испания, чийто стремеж да избяга от марокански контрол отдавна разединява Африканския съюз, конфликтът ще продължи вероятно безкрайно. В други случаи като остров Занзибар, който е част от Танзания, или богатия на петрол анклав Кабинда, част от Ангола, щедра доза автономност е единственият разумен път напред.

Африканският съюз с право става по-гъвкав. Той признава Судан като изключение. Разделянето му не заплашва останалата част на Африка. Южен Судан е риск, но трябва да бъде топло приет в общността от независими държави.

По БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.